Автор: Васил СИВОВ
Сред вихъра на изборното празнодумие
въртят се мръсните партийни сделки
и дефилират сини, жълти и червени унии
повлекли всички политически отрепки.
А дивата плакатна еуфория
вони от мазни депутатски мутри.
Тъй истината става бутафория
сред сълзи от продаденото утре.
Народна мъдрост от времето на прехода гласи: „Натикат ли те в кучи гъз, започваш да виждаш светлина в тунела.“ С много светлинки беше мамен този народ по време на отминалите избори. Заливаха го синкавите отблясъци на разпадащата се синя идея от дашната „Да, България“, многообещаващата „Нова Република“, все по-оредяващия Реформаторски блок. Прелъстително премигваше европеидното розово сияние на „БСП за България“. Автобусните изборни екскурзианти внасяха турскосиния нюанс. Фойерверки от бензин и лекарства – специалитет „Марешки“, заслепяваха стареещия електорат. Но всичко бледнееше пред мощното сияние на непобедимия ГЕРБ и твърдия гранитен монолит Бойко. Въпреки провалите на две правителства, въпреки затъващата в дългове държава и пълзящата корупция, изчезващите села, рекордната бедност и смъртност. Народът си иска Бойко. Увяхнаха надеждите за светкавична победа на устремилата се към властта БСП. Остана утешението от спечелените нови 40 депутатски места в парламента.
Очертава се нерадостна картинка. Две теглещи в различни посоки големи партии – ГЕРБ и БСП, двама хванати за гушите балансьори – ДПС и „Обединени патриоти“ с дебнещ от засада ДОСТ. И, разбира се, атакуващата фронтално „Воля“ с вездесъщия Марешки, който вече може да ви предложи и керосин като полово стимулиращо средство. Така де, той цели самолети вдига, та едно мъжко достойнство ли няма да може.
Настъпва времето на перверзните коалиции единствено в името на властта – да управляваме, докато можем. Засега напред, народе, към светли бъднини с Бойко, Цецка и Цецко, ако не в парламента, то в правителството! Неизвестно докога, неизвестно накъде.
А българският път остава мираж в пустинята България.
