Изказване на проф. дикн Ангел Димов на състоялото се на 27 септември 2018 г. в аулата на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ представяне на книгата
„ИЛЧО ДИМИТРОВ В ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЖАН ВИДЕНОВ“
Уважаеми проф. Илчев, син на акад. Илчо Димитров,
Драги колеги,
Позволете ми да кажа по няколко думи за акад. Илчо Димитров и за министър-председателя през 1995-1996 г. доц. д-р Жан Виденов. За да говоря по-кратко днес си написах изказването. Направих това, и поради присъствието на моя земляк и приятел акад. Благовест Сендов, който, когато беше председател на Народното събрание, ме пришпорваше да казвам много неща за пет-шест минути.
За мен Илчо Димитров е голям български историк. Той е и държавник, който притежаваше вродените политически качества далновидност, красноречивост, честност.
С Илчо Димитров се запознах, когато той беше министър на просветата, (1995-1996 г.), а аз – народен представител. Но той беше спечелил моето доверие десетилетие по-рано, когато прочетох книгата му за партията политически кръг „Звено“. Като колекционер на книги от и за политически личности, на един дъх прочетох издадената през 1995 г. негова книга за премиера (лятото на 1944 г.) Иван Багрянов Бях впечатлен от проницателността на автора и от умението му да мисли и пише ясно. На другия ден, той беше дошъл в парламента за депутатски питания и го поздравих за положения труд.
Мои настолни книги са „Дневник“ на премиера (1940-1943 г.) проф. Богдан Филов и „Събития и хора“ от ерудита премиер Константин Муравиев. Тези книги са издадени под редакцията и с предговори на акад. Илчо Димитров.
За Илчо Димитров неволно си спомних преди седмица, когато прочетох в печата, че група историци и политолози са направили рейтингова класация на 31 премиери (назначавани от княза и царя) и министър-председатели (избирани от парламента) след освобождението на България от турско иго. Мина ми през ума, че историкът Илчо Димитров не би сравнявал премиери с министър-председатели и би използвал изследователски, а не наукообразен подход при преценка на техните дела. Във въпросната класация Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, които са станали министър-председатели без трудов стаж, са поставени в средата на списъка, а Жан Виденов, който е завършил с отличие Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) и няколко години е работил като комсомолски лидер и стопански ръководител в гр. Пловдив, е класиран на едно от последните места. Сякаш този проект е изготвен за повишаване имиджа на Симеон Сакскобургготски, който в качеството си на министър-председател (2001-2005 г.) е присвоил държавните „царски имоти“ (дворци, гори), включително двореца „Врана“. При неговото властване е извършена замяна на външния дълг (брейди с еврооблигации) и държавата ни е загубила един милиард долара. Държавната телекомуникационна компания е продадена на чужденци за 300 млн. долара и после е препродадена за 2 млрд. долара. Разпродадени са също банка ДСК, държавните електроразпределителни дружества и други народни предприятия, а негова фирма е добивала дървесина от 16 хил. дка български гори.
Много съм писал за Жан Виденов в книгите „Българският път“ (1999 г.), „Власт на всяка цена“(2007 г.), „Българската геополитика“ (2017 г.). Доказал съм, че главен критерий за оценка на делата на даден политик са икономическите, социалните и политическите резултати от неговото управление. Ръководен от това, ще посоча два факта. Моля историците и журналистите да ги запомнят и да проверят тяхната достоверност.
Първият факт е, че през първата година(1995 г.) от управлението на Жан Виденов е постигнат най-висок икономически растеж (близо 40%) в постсоциалистическа България. Брутният вътрешен продукт (БВП) е увеличен от 8 на 13 млрд. долара. Припомням, че по данни на Централното разузнавателно управление на САЩ през 1987 г. БВП в Народна република България е бил 51 млрд. долара. През 1990 г., когато у нас се настаниха и започнаха да хазяйничат емисари на „екзекутора“ Международен валутен фонд, американски, израелски и турски мафиоти, БВП е бил съкратен на 18 млрд. долара, а през 1994 г. – на 8 млрд. долара. Представете си мащабите на извършеното оплячкосване на държавните банки, заводи и земеделски стопанства. Под ръководството на Жан Виденов Българската социалистическа партия (БСП) спечели парламентарните избори (края на 1994 г.) с лозунга „Да спрем разрухата“.
Вторият факт е, че на 28 декември 1996 г. в Народното събрание е приета оставката на министър-председателя Жан Виденов. На този ден един долар се обменя за 480 неденоминирани лева, или за 48 стотинки. До този зачатък на шокова инфлация се стигна през периода септември-декември 1996 г., когато от Вашингтон се завърна управителят на „независимата“ Българска народна банка и повиши лихвения процент на 365%. Вследствие на това в България стопанският живот замря и есенната реколта от зеленчуци и плодове остана неприбрана на полето. С този наложен отвън неоколонизаторски акт се помогна на евроатлантиците, които се бореха да овладеят централното ръководство на БСП и да вкарат българската държава в НАТО и Европейския съюз. В средата на декември 1996 г. те поискаха оставката на своя другар Жан Виденов и измамиха партийните членове, че ще съставят второ социалистическо правителство. На 3 януари 1997 г., т.е. седмица след като той е отстранен от министър-председателския пост, започнаха уличните „протести“ срещу социалистическата партия.
След извършения на 10 януари 1997 г. погром на парламента един долар се обменя за 620 лв. Шоковата инфлация се развихри най-вече след 4 февруари 1997 г., когато е върнат на българския президент мандатът за съставяне на второ социалистическо правителство и е извършен държавен преврат в интерес на класата на американските финансови капиталисти. В този ден един долар се обменя за 1000 неденоменирани лева и за пет дни достигна близо 3000 неденоминирани лева. Още с назначаването на служебния правителствен кабинет един далар започна да се обменя за 1700 лева, т.е. на нивото на сегашния му курс (1.70 лева за долар).
Инфлацията у нас придобива шоков характер след отстраняването на Жан Виденов от министър-председателския пост. Долнопробни са повтаряните вече над две десетилетия по медиите фрази: „Жан Виденовата икономическа и финансова криза 1996-1997 г.“ и „Жанвиденовата зима“.
С тези фрази неговите „другари“ се мъчат да му припишат своята вина за въпросната шокова инфлация. Но повечето българи инстинктивно чувстват тази несправедливост и все-повече обичат Жан.
В. „Нова Зора“ от 2 октомври 2018 г.