Встъпително слово на проф. д-р Ангел Димов пред националната научна конференция
„Русофобството – причини, етапи, форми, институции“,
11 октомври 2018 г.
Уважаеми гости и колеги,
Другарки и другари,
Днес ние ще обсъждаме русофобството т.е. проявите на омраза и неприязън към Русия и русите. Тази тема е важна за повечето българи, защото русофобството лежи в основата на антируската политика, която е пагубна за българската нация и държава. Русофобството е елемент и на неоколонизаторската евроатлантическа политика, която се налага от представители на класата на американските финансови капиталисти. Както показва животът, тази политика, включително вероломното вкарване на България в междудържавния военно-политически алианс НАТО е много вредна за мнозинството от българския народ. Чрез нея се извършва геноцид и ликвидация на българската нация. Това е доказано в моя доклад, озаглавен „Защо трябва да се борим с русофобството? Този доклад се състои от пет точки с общ обем двадесет страници и е подготвен за печат, но днес няма да го представям, за да могат повече колеги да говорят по темата.
В него научно е обоснована тезата, че понастоящем у нас борбата с русофобството трябва да се води за запазване на чезнещата българска нация. Приведени са много факти и данни, които показват, че русофобството е първопричината за преживяваната след 1997 г. в България трета национална катастрофа. Нейните ярки проявления са: изкупените от чужденци милиони декари от земеделската земя на България, предимно граждани на Република Турция и на държавата Израел; чуждестранна собственост са вече почти всички български банки, предприятия, застрахователни и електроразпределителни дружества (дори и киноцентър „Бояна“); чуждестранни владения са (под формата на концесия) и подземните богатства на нашата родна земя – златни находища, водни и други ресурси; геноцидно-изтребителния модел на колониалното владичество, сведе населението на България от 9 на по-малко от 7 млн. души. Обезлюдяването на българските села и градчета е най-ярка очевидност и вече никои не оспорва демографската катастрофа на българския етнос.
Третата национална катастрофа настъпи през 1997 г., когато по външни предписания, бе осъществен пилотния проект на т.нар. цветни революции. По същество това бе държавен преврат, който откри пътя за пълна неоколонизация на българската държава. Важен момент в осъществяването на този държавен преврат бе наложеното повишаване на основния лихвен процент, който надмина безумните 360%! Поддържането на продължително безвластие и предизвикването на шокова инфлация (някои я отъждествяват с хиперинфлацията, която е друго монетарно явление), допълниха платените и организирани протести, които имаха задача да създадат необходимия „демократичен“ фон за прикритие на истинската същност и цел на този преврат, определян от средствата за информация, като т.нар. народно въстание. През лятото на 1997 г. у нас бе въведен колониален валутен борд (паричен съвет), при чийто режим бе отнето изконното право на Българската народна банка (БНБ) да инвестира и кредитира и с това да допринася за осъществяване на правителствената икономическа политика. Започната бе приватизацията на държавните банки, на стотиците големи и предприятия, които бяха изкупени на безценица, от чужденци, понякога на цена за 1 долар. Драстичен и незабравим е примера с азотно-торовия комбинат „Химко“ гр. Враца.
В моя доклад е обосновано гледището, че русофобството се използва като преграден огън за осъществяване на пълната изолация на България от братска Русия. Русофобията е платеното оръжие, с което се решават многопосочни задачи. Резонансът от нея, в България и отзукът й в Русия, пораждат страха и отчуждението у нас, но раждат и недоумението в руското общество, от една с нищо незаслужена и непредизвикана неблагодарност, дори в измеренията на създадения от историята цивилизационен съюз, между руси и българи. Това води до драстично влошаване на междудържавните отношения и поражда съответната реакция от руска страна. Резултатът е нерадостен. Участието на България в икономическите санкции срещу Русия предопределя ограничаване достъпа на българските производители до огромните руски пазари и способността за съсипването на нашето национално производство.
Русофобията, навсякъде където и да се появи, зад нея непременно застават могъщи финансови донори, които имат чуждестранно базиране. В България този процес не прави изключение. Още повече, че Русофобията е неприсъща на огромна част от българският народ и ако я има тя е изява на нищожен сегмент от целокупното българско население. Поради тази причина, в България се изливат неимоверно повече финансови средства, за да постигнат нищожни резултати в това отношение. Русофобството способства за предотвратяване строителството на важни геостратегически обекти на българска територия. Русофоби и евроатлантици бяха в центъра на уличните и медийните кампании срещу изграждането на народополезните руски обекти – газопровода „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и петролопровода Бургас-Александруполис. С финансиране отвън, те предприемат силови акции за сваляне на всяко българско правителство, което се опита да осигури руско присъствие на българска земя. Така бе свален оглавявания от доц. д-р Пламен Орешарски правителствен кабинет, който съдействаше за изграждане на газопровода „Южен поток“.
В доклада са очертани перспективните насоки на борбата с русофобството. Предложено е да бъде създадена организация, наречена: Българи за икономически съюз и единство с Русия (БИСЕР). Членовете на тази организация би трябвало с научни аргументи и честни политически средства да разобличават финансираните от Америка русофоби, които имат постоянен достъп до неоколонизираните национални медии и денонощно насъскват българите срещу Русия и братята руси. Членовете на БИСЕР би следвало да се борят за възраждане на българо-руското икономическо, военно и културно сътрудничество. Те биха могли да въстават срещу онези чуждестранни и местни лица, които не позволяват на българска земя да бъдат изградени обекти, възраждащи междудържавното икономическо сътрудничество и традиционното братство и приятелство между руси и българи.
С това, като ви благодаря за вниманието, предоставям ръководството на първата част на конференцията на многоуважавания доц. д.р Жан Виденов, бивш министър-председател на Република България!
