Проф. д.ик.н. Ангел Димов – председател на Социалистическа партия „Български път“
Във връзка с утвърждаването на новите учебници по българска история за Х клас, на 2 юли 2019 г. по програма „Хоризонт“ на БНР беше излъчено интервю с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. В него бе коментиран главно историческият период 1944-1989 г., през който българската държава се управляваше от комунистите и сдружените земеделци и се изграждаше социалистическо общество. Беше обяснено, че в предоставените на министерството учебници този период е описан различно от две групи автори. Едната група е на експерти, наричащи „комунизма“ (социализма) „тоталитарен (диктаторски) режим“, а другата – на учени от „академичната общност“, които са разгледали постигнатите през социалистическия период успехи в развитието на българската икономика, наука, култура и спорт.
Образователният министър заяви, че щял да поеме „отговорност“ (дали и съдебна) и да утвърди само онези учебници, в които е „осъден тоталитарния режим на комунизма“. Според него този режим е бил „репресивен“ и идентичен на „националсоциализма“, нацизма (1933-1945 г.) в Германия. Той обяви, че няма да утвърди учебниците, написани от членове на „академичната общност“, понеже представяли социалистическия период „манипулативно“ и „без мрачните страни на режима“. В тях бил „направен опит да се даде благовидност и нормалност на един режим, който ние (кои) сме характеризирали като тоталитарен“. Напомни, че подобно на социализма и при германския тоталитарен националсоциализъм са построени „магистрали“ и са постигнати успехи в спорта (с това сравнение се внушава, че няма разлика между социализма и националсоциализма). Каза, че целта на образованието била у децата да се формира „отношение“ (враждебно, неприязнено) към „диктатурата“, комунистите и „комунистическия режим“. Това било в духа на „цивилизационния избор, който сме направили“ (едва ли този „избор“, направен без допитване до народа, задължава местните власти да отхвърлят комунистическия морал, според който децата трябва да се учат на толерантност, искреност и честност). Министърът изрази становище, че в българските учебници по история „периодът на комунизма“ трябва да се характеризира не с икономическите и научните постижения, а предимно с „базовите институции на тоталитарния режим“ (милиция, държавна сигурност, съд ). Той по презумпция ги обявява за „тоталитарни, нарушаващи човешките права“.
Общо взето в това невежествено интервю са изречени неверни и недоказани твърдения. Включването им в учебниците по история за Х клас сигурно ще се използва за разпалване на враждебност, заблуждаване на учащите се и за ограничаване на техния умствен кръгозор. По принцип в учебниците би трябвало да се излагат само истини, които са доказани с факти, документи и числа. Престъпно е да се пълнят главите на учениците с клишета и безсмислени фрази от рода на „комунистически тоталитарен режим“. Например във въпросното интервю се твърди, че при социализма са нарушавани „човешките права“ на българските граждани. Но при този обществен строй („режим“), на всеки трудоспособен български гражданин се осигуряваше най-необходимото право – на труд и работа (през 1989 г. у нас броят на заетите беше близо 5 млн. души, а сега е около 3 милиона). Броят на населението е увеличен от 7 млн. на 9 млн. души. След „цивилизационния избор“ и присъединяването на българската държава към НАТО (2004 г.) и Европейския съюз (2007 г.) около два милиона нейни граждани са принудени да робуват в чужбина, а броят на българите намаля на под 7 млн. души, от които повечето мизерстват.
Още през 1992 г. у нас
практиката опроверга твърдението, че социализмът като обществен строй е „репресивен“.
Тогава в Народното събрание (НС) беше внесен закон за „компенсиране на репресираните при комунизма“ от властващата коалиция Съюз на демократичните сили (СДС), „Съюз на репресираните“ и депутати като моя приятел Васил Златаров, прекарал 16 години в лагери, главно защото през юни 1943 г. като студент е публикувал бойка статия, възхваляваща губещия войната със Съветския съюз германски фюрер Адолф Хитлер. В държавният бюджет бяха предвидени около половин милиард лева за компенсиране на десетки хиляди „жертви на комунистическия тоталитарен режим“. При първото четене на закона в пленарната зала на НС като народен представител от Пловдивски окръг се изказах за приемането на такъв закон, но прочетох имена на претендиращи за пенсии „жертви“, които след 9 септември 1944 г. са били осъдени за убийства на свои роднини и съселяни и са изтърпели наказанията си в лагерите Белене и Ловеч.
В отговор, тогавашният председател на НС Стефан Савов предложи в закона да бъде записана клаузата, че пари могат да се дават само на „репресирани“, които представят съответен документ от МВР. При изпълнението на този закон малцина (в Пловдивски окръг само седем души) са представили такъв документ и са получили известни парични суми. Повечето от предвидените в бюджета пари са предоставени на научни и културни държавни организации. Този факт се потулва от образователния министър, от проф. Евелина Келбечева (от американския университет в Благоевград) и от представяния за разследващ журналист Христо Христов. Те посещават медии и настояват в ученическите учебници по история да бъде включен отделен раздел, наречен „комунистически тоталитарен режим“. В него да се съдържат антикомунистически и антируски лъжи:
- че през септември 1944 г. България е била „окупирана от Червената армия“ (проф. Евелина Келбечева, в. „Дневник“ от 20 юни 2019 г.);
- че БКП е „завещала“ огромен „външен дълг“ (през 1989 г. българският брутен външен дълг е бил 9.5 млрд. долара, или 18% от Брутния вътрешен продукт на страната, а през 2019 г.е над 37 млрд. долара, или близо 60% от БВП);
- че „броят на убитите“ след 9 септември 1944 г. бил шест пъти по-голям от този при монархо-фашизма през 1923-1944 г. (Христо Христов, студио „Факти“, 24 юни 2019 г. и B tv, 24 юни 2019 г.). Евентуално включване на тези безсрамни лъжи в учебниците по история ще им придаде вид на закони, постулати, които не подлежат на доказване (ще бъде и оправдано многогодишното престъпно „усвояване“ на народни пари за ровене в досиета без да е съставен списък на „репресираните“ при социализма).
Световната науката отдавна е доказала, че
социализмът не е бил и не може да бъде „тоталитарен“
Но изглежда това е непонятно или неизгодно за нашия образователен министър и посочените лица. Терминът „тоталитаризъм“ е употребен най-напред през 20-те години на ХХ век в Италия от комуниста Джакомо Амендола. Поводът бил убийството на неговия баща и на други антифашисти от военизирани фашистки банди. Тогава той и съратникът му Пиеро Гобети са въвели понятието „тоталитаризъм“, за да бъде откроена, отличена фашистката диктатура от другите диктаторски, деспотични и тиранични форми на държано управление. През 1939 г. на първия научен симпозиум, посветен на тоталитарната (фашистката) държава, американският изследовател Карлтон Хейс доказал, че тоталитаризмът е „феномен на пазарната икономика“ (капитализма) и на „буржоазната цивилизация“. След разгрома (1945 г.) на нацистките нашественици от съветската Червена армия чрез заимстване и компилиране на комунистически публикации (за фашисткия тоталитаризъм) е извършено несъстоятелно отъждествяване на съветската социално-икономическа система и хитлеристкия нацистки режим. Това са извършили в средата на 50-те години на ХХ век американските политолози от Харвардския университет Карл Иоаким Фридрих (1901-1984 г.) и неговият докторант Збигнев Бжежински (1928-2017 г.). Тези крайни антикомунисти се опитали по аналогия и с надстроечни обществени белези (като „централизирана държавна власт“ и еднопартийно управление на държавата) да докажат, че има сходство между социализма и фашисткия тоталитаризъм. Но това е недоказуемо, тъй като такива белези са присъщи и на други типове диктатури, включително тази с няколко парламентарно представени буржоазни партии.
Обществените режими, строеве се различават главно по господстващите в тях отношения на собственост, т.е. по икономическата им база
Изглежда до този извод са стигнали и повечето западни учени, включително считаната за теоретичка на тоталитаризма Хана Аренд (1906-1975 г.), която не е разглеждала Съветския съюз като тоталитарна държава. Те основателно изтъкват, че при фашизма и нацизма терорът е превърнат в държавна политика. В България такъв терор е имало през 20-те години на ХХ век, когато по нареждане на властващи монархо-фашисти от засада (из-за угла) са убити на софийски улици много политически опоненти. Един от тях е народният представител Петко Д. Петков (април 1891- юни 1924 г.), застрелян на ул. „Московска“, защото по време на пленарно заседание в Народното събрание и при присъствието на цар Борис III се изказал против монархо-фашистките репресии и размахал кървавите ризи на четиринадесет малтретирани селяни от Сливница. През 1925 г. Екатерина Каравелова (съпруга на премиера Петко Каравелов) е изпратила до цар Борис III писмена молба да спре убийствата и приложила списък на безследно изчезнали над 150 души, в т.ч. нейния зет журналистът Йосиф Хербст и гениалният поет Гео Милев (сигурно не е знаела,че тези и на премиера Александър Стамболийски убийства са извършвани по поръчение на царя и дворцовата камарила). По времето на социализма у нас нямаше улични политически убийства. В селата хората бяха спрели да заключват вратите на своите къщи и дворове.
Фашисткият, включително германския националсоциалистически обществен режим е капиталистически, основан на частната собственост върху банките, промишлените и търговските предприятия. Този режим се отличава от другите буржоазни общества по това, че в него е установена диктатура на класата на финансовите капиталисти. Тези капиталисти са предимно фашисти, нацисти и „арийци“, чиито представители създават тоталитарни организации и властват с терор и убийства. Те водят политика на завоюване на чужди земи и народи и на угнетяване и унищожаване на комунистите (болшевиките), евреите и славяните. При социализма в нашата страна всички банки, промишлени и външнотърговски предприятия бяха собственост на държавата. Наследяваха се само частните жилища, земеделски земи и движимо имущество. Формата на държавно управление беше диктатура на работниците и селяните над малобройната експлоататорска капиталистическа класа. Имаше една средна класа и относително икономическо равенство между управляващи и управлявани.
Днес социализмът отново разкрива своя хуманен характер и доказва превъзходството си над капитализма и съвременния глобален тоталитаризъм. Колкото и да се величае Америка, Запада, ЕС се цепи и се формира нов световен ред, в който водещо място заемат социалистически Китай и братска Русия.
В. „Земя“, 22 юли 2019
