Изказване на проф. дикн Ангел Димов пред участници в кръглата маса-дискусия на тема „Лява политика в следкризисен период“. Тази дискусия се състоя на 11 юни 2020 г. в хотел „Анел“, София, под ръководството на председателя на Българската социалистическа партия Корнелия Нинова.
Уважаеми другарки и другари, колеги,
Благодаря за поканата да изложа моето и на Социалистическа партия „Български път“ гледище за преодоляване на продължаващата у нас капиталистическа криза и на последиците от епидемичната болест Коронавирус 2019. В краткото си слово да посоча някои основни насоки, механизми и начини на действие на научнообоснованата социалистическа политика.
Централният съвет на нашата партия (съставен от 19 предимно млади членове) реши за първи път да участваме в предстоящите парламентарни избори. На предизборни срещи да представим на избирателите нашата политика за справяне с перманентната икономическа и демографска криза в България и за спасяване на чезнещата българска нация.
Ние сме убедени, че тази политика би трябвало да включва:
- формиране и развитие на самостоятелен и необвързан с частни фирми държавен сектор, съставен от банки, производствени, търговски, застрахователни и външнотърговски предприятия. Такъв сектор е необходим за възстановяване на националната независимост и суверенитета на българската държава и за осигуряване на работни места на всички български граждани;
- създаване на общ българо-руски пазар, в който да се извършва безмитна търговия. Докато членува в Европейския съюз, българската държава може да образува общ пазар с Русия по така нареченото право на „дерогация“-изключение. Засега евросъюзната комисия е приела по дерогация да се решават специфични проблеми в Дания и Португалия. В случай че евросъюзната комисия не позволи на българските власти да се договарят с Русия за създаване на българо-руски свободен пазар би трябвало да се извърши „Брекзит“ (скъсване), излизане от Евросъюза. Тази мярка е спасителна за българската нация и държава, тъй като, без необятният руски пазар е невъзможно да се разширява българското производство и повечето будни българи се принуждават да емигрират в чужбина и да слугуват на чуждестранни капиталисти. Евросъюзният общ пазар е разпределен и пренаситен със стоки и почти няма свободни ниши за българските производители. Главно поради това на нашите земеделски производители е отредено да отглежда предимно жито, слънчоглед и рапица. Благоприятните природни дадености у нас не могат да се използват за експортно производство на доходоносните зеленчуци, плодове, мляко и месо.
Не бива да се забравя, че посредством българо-съветското сътрудничество през периода 1947-1989 г. у нас са построени над 2500 заводи. Не ми е известно през последните над три десетилетия (1989-2020 г.) в страната ни да са построени големи заводи, принадлежащи на българи.
При очерталата се напоследък тенденция на западане на Америка и цепене на Евросъюза се откриват възможности у нас да бъде отменен режимът на колониален валутен борд – съвет. При това без включване на страната в капиталистическата еврозона. Както много пъти съм казвал и писал, колониалният валутен борд е банков ярем за дистанционно управление и ограбване на българската държава от Вашингтон. При неговия режим Българската народна банка е лишена от правото да инвестира и кредитира и нашите правителства се принуждават да вземат високолихвени кредити от Международния валутен фонд и Световната банка, които са филиали на Федералния резерв на САЩ.
В публикуваната през 2009 г. моя книга „Глобалната капиталистическа криза“ са посочени основните инструменти за преодоляване на цикличните капиталистически кризи – държавни инвестиции в производството, намаляване на лихвения процент в Централната и търговските банки, увеличаване на потреблението чрез разкриване на работни места и повишаване на работните заплати, държавно планиране на производството и потреблението.
Посочените антикризисни инструменти не могат да се използват в сегашната неоколонизирана българска държава защото:
- почти всички големи банки и предприятия са собственост на чужденци, които прилагат политиката на своите правителства;
- на българска земя хазяйничат емисари и „експерти“ на тоталитарните неоколонизаторски организации – Световна банка, Международен валутен фонд (който Фидел Кастро точно е нарекъл „екзекутор на държавите“), НАТО, Съвет на Европа, ЕС, „неправителствени организации“;
- образувана е евроатлантическа обществена каста, съставена от натовски, евросъюзни и други евроатлантици, които разпределят „европейски“ и „национални“ пари и безсрамно лъжат българите, че само членството на България в НАТО и ЕС може да им осигури сигурност и благоденствие.
Реално погледнато в перспектива, българската национална сигурност може да се осигурява само от братска Русия, която има уникални ракети и най-силната армия в света. Това, обаче предполага извеждане на българската държава от принадлежащия на американските финансови капиталисти военен алианс НАТО. Само когато България е извън този алианс, руските лидери ще могат да й оказват военна помощ, без да се нарушава натовският договор за колективна сигурност. Тогава държавниците на съседна Турция едва ли ще посмеят да пристъпят към окупация на български земи под претекст, че у нас са нарушени права на турското малцинство или на партията ДПС.
Ние считаме, че в рамките на НАТО и ЕС българската държава не би могла да се справи с обхваналата я перманентна стопанска и демографска криза. Измъкването от тази криза не може да стане само с „привличане на чуждестранни инвеститори“ и прехвърляне на мизерни „европейски“ и национални бюджетни пари от едни антикризисни мерки в други.
Ние учим нашите млади кадри да се съобразяват с водещата роля на Русия и социалистически Китай във формиращия се многополюсен свят да бъдат реалисти и да дават на избирателите изпълними обещания. Никога да не шикалкавят (да прикриват факти).
Повод да продължим тази практика е и официално използваното безсмислено понятие „лява политика“. По начало политиката е съвкупност от средства (административни, законови, икономически) и начини на действие за сдобиване и упражняване на държавна власт. Тези политически елементи не са леви или десни. Древните гръцки учени, включително Аристотел, са определяли политиката като изкуство да се управлява държавата.
Понякога в преносен смисъл се използва понятието „лява“ или „дясна“ партия. С него се обозначава нейното отношение към отделните обществени класи (пролетарска, капиталистическа). Ние държим нашата партия да се нарича „социалистическа“, т.е. отстояваща интересите на трудовите хора. Съгласни сме с изразеното още от Владимир Ленин твърдение, че „левичарството е детска болест на комунизма“ и отхвърляме „лявото сектантство“.
Понятието „лява политика“ е измислено от богаташки интелигенти (Фердинанд Ласал, Едуард Бернщайн, Павел Акселрод, Александър Парвус), които към края на ХIX век в монархичните държави Германия и Русия са създали социалдемократически партии. Понеже техният електорат (лихвари, златари, часовникари) е малоброен, те учредяват социалдемократически партии, за да се внедрят в работническата класа и да я използват за сдобиване с държавна власт. Историята показва, че лидерите на тези партии се представят за защитници на наемните работници, но обслужват предимно интересите на буржоазията, на капиталистическата класа. Например, при държавното управление (2005-2009 г.) на социалдемократизираната БСП у нас са приети закони в полза на чуждестранните капиталисти. Тогава в нашата страна е въведен нисък (10%) „плосък“ корпоративен данък, който се плаща основно от капиталистите. Разположени са американски военни бази и войски и е ратифицирана приетата през 2008 г. натовската резолюция за приравняване на социализма, социалистическия обществен строй с нацисткия тоталитарен режим в Германия.
В наше време освен чрез социалдемократическата Партия на европейските социалисти (ПЕС), финансовите капиталисти овладяват ръководните органи на ЕС чрез така наречените „зелени“ партии. Тези капиталисти се мъчат да запазят своята глобална власт, като си увеличават електората с пари и наглед благовидни мерки за опазване на горите и реките, за ограничаване на затоплянето на климата и насилието над жените и децата.
Така че капиталистическата криза в България може да бъде преодоляна чрез прилагане на социалистическа политика. Нейни главни насоки и механизми би трябвало да бъдат: формиране на държавен стопански сектор; създаване на общ българо-руски пазар; отмяна на режима на колониален валутен борд; извеждане на българската държава от военния междудържавен блок НАТО.
Благодаря за вниманието!
