Автор: НИКОЛАЙ СИВКОВ, Регионален исторически музей-Перник
Втората световна война е свързана в историята на България както с широко разгърнато партизанско движение в страната, така и с участието на българска армия във втората фаза на война с фашистка Германия съвместно със съветската армия.
В българската историческа литература основно се описва сътрудничеството между Първа и Втора българската народна армия и Трети Украински фронт (главно с 57 армия) във военните действия на територията на Югославия и Унгария. Почти нищо не се съобщава обаче за действията на разположената през 1944-1946 години в страната съветска 37 отделна армия под командването на генерал-полковник Сергей Бирюзов[1]. Това се отнася и за тритомния документален сборник за Съюзната контролна комисия в България (2015-2019)[2].
През 1999 г. във Военно издателство в София е публикуван сборник на статии и документи „Българо-съветски политически и военни отношения 1941-1947“ (с ръководител на редакционната колегия проф. В.А. Золотарьов, секретар – проф. Й.Баев) – резултат на съвместен проект на Института по военна история към Генералния щаб в София и Института по военна история в Москва, Русия[3].
В съответствие със заповедта на министъра на отбраната на Руската федерация от 8 юни 2007 г. са разсекретени голям брой материали, отнасящи се за Великата Отечествена война на съветския народ и за освобождаването на Европа от нацизма. Тези материали се отнасят както за отделни личности, така и за войскови поделения, съединения, армии, участвали в битката с фашизма.
В България през периода 1944-1947 години пребивават войските на 37 отделна армия от състава на Трети Украински фронт. Въз основа на български архивни материали и на тези от Централния архив на министерството на отбраната на Руската федерация (ЦАМО РФ), открити за свободен достъп, включително и в интернет пространството, може да се проследи историята на бойния път на нейни части, изпълнявали мисията си по освобождаване на Европа от нацизма.
Една от тях е 394 стрелкова Криворожка Червенознаменна дивизия, която участва в охраната на българската столица от нападение на германските войски, придвижвали се от окупираните гръцки земи към българо-югославската граница. През 1944-1945 г. тя е дислоцирана в района на градовете Перник и Радомир. По време на престоя й в страната нейни командири и войници установяват дружески отношения с българските власти и местното население и с това съдействат за укрепването на отечественофронтовската власт в страната[4].
Дивизията идва на Балканите от далечен Кавказ, в продължение на три дълги и тежки години освобождавайки педя по педя територията на Съветския съюз от немски окупатори и Европа – от нацизма. Тя се формира през юли-август 1941 г. в района на град Гурджаани (Грузинска ССР, област Кахетия) и се състои от три стрелкови полка (808 СП, 810 СП, 815 СП), артилерийски полк (965 АП), отделен зенитен дивизион, инженерен батальон, свързочен батальон, медико-санитарен батальон и други подразделения[5]. Първият командир на съединението е полковник В.С.Дзабахидзе. През ноември 1941 г. то се включва в състава на 47 армия, а от януари 1942 г. минава към 46 армия на Закавказкия фронт и се дислоцира на черноморското крайбрежие в Абхазия[6].
През лятото 1942 г. съгласно директива № 45 от 23.07.1942 г. на А.Хитлер германското главно командване разделя група армии „Юг“ на части А и Б, като насочва група армии „Б“ към Сталинград, а група армии „А“ – в южна посока, със задача да превземат Северен Кавказ, Източно Черноморие и, най-вече, да овладеят петролните находища край Майкоп, Грозни и Баку[7]. В битката за Кавказ военните действия се разгръщат по високите планински проходи през Главния кавказки хребет.
Срещу немска 17 пехотна армия, състояща се от елитни планински пехотни дивизии, две от които са набрани предичво от австрийски и немски алпинисти[8] се сражават срещу наскоро сформирани, слабо обучени и недостатъчно добре екипирани за условията на планината части на 46 армия.
Полковете на 394 стрелкова дивизия, оглавявана през септември 1942 – февруари 1943 г. от полковник П.И.Белехов[9], отбраняват три от основните планински проходи, които имат важно стратегическо значение[10]. 815 СП геройски защитава Клухорски проход [Гречко 1973], 810 СП – Марухски проход [Гнеушев 1966] и 808 СП – проход Санчар[11].
Отбраната на Кавказ, документално и образно описана в книгата на А. Гнеушев и А. Попутко „Тайната на Марухския ледник“[12], продължава от юли 1942 г. до януари 1943 г. Ожесточените боеве на проходите на Главния Кавказки хребет до голяма степен решават съдбата на Задкавказкия фронт и на целия Кавказ. В мемоарите си маршал А.А. Гречко пряк участник в тези драматични събития като командващ на 12 и 18 армии, отбелязва, че „сражението за Кавказ не може да се разглежда изолирано от Сталинградската битка, която през цялото време на борбата е оказвала изключително влияние на хода на борбата за Кавказ. От своя страна събитията на Кавказ също така доста благотворно са повлияли върху действията на съветските войски в Сталинград“, както и за прелома на хода на Втората световна война.[13]
В началото на 1943 г. дивизията в състава на 56 армия на Юго-западния фронт[14] участва в Краснодарска настъпателна операция (февруари-март) и освобождава от немски окупатори южноруски (кубански) земи[15]. През август същата година в хода на Донбаска стратегическа операция (отново в състава на 46 армия) тя води тежки кръвопролитни боеве на територията на Луганска и Харковска области, успява да сломи съпротивата на врага, неспирно го преследва до реката Днепър[16].
През 1944 г. 394 СД в състава на 34 стрелкови корпус (СК) освобождава окупираните от врага Левобрежието на Украйна (земите на запад от Днепър), участвайки в няколко настъпателни операции в състава на Трети Украински фронт.
В хода на „Никополско-Криворожка стратегическа операция“ (февруари 1944 г.) при освобождаването на град Кривой рог и територията на криворожките рудници бойците на дивизията проявяват изключителен героизъм и мъжество и за няколко дни с много дадени жертви сломяват ожесточената съпротива на немските войски, едни от първи навлизат в крайните квартали на града, улица по улица овладяват центъра и на 22 февруари дигат победно знаме на 810 СП над сградата на Градския съвет[17]. Заедно с още 20 военни части и съединения, освободили от тригодишна окупация този важен промишлен център, 394 стрелкова дивизия получава почетно наименование „Криворожка“[18]. Нейното название е изписано сред тези на другите освободители върху величествения монумент „Победа“ в центъра на Кривой рог[19].
Настъпателният порив на дивизията продължава и при последвалата „Березнеговато-Снигиревска операция“ (март 1944 г.). Преследвайки отстъпващия противник, на 19 март 1944 г. тя в движение форсира река Южен Буг, създава плацдарм на десния й бряг и спомага за преминаването през тази водна преграда на други настъпващи части[20]. За този подвиг Върховното главно командване награждава съединението с боеви орден „Червено знаме“[21] и пълното му наименование става „394 стрелкова Криворожка Червенознаменна дивизия“ (СКЧД).
В „Одеска операция“ (март-април 1944 г.) дивизията, движеща се на северния фланг на фронта на настъплението, на 11 април достига река Днестър, форсира я и създава плацдарм в района на селищата Раскаеци и Пуркари (Молдавска ССР)[22]. След три месеца отбранителни сражения на този плацдарм тя тръгва пак напред, освобождавайки от окупатори педя по педя територията на Одеска област и Молдова.
През август 1944 г. частите на дивизията се включват в Яшко-Кишиневска настъпателна операция. На 22 август в района на селището Плахтиевка (Одеска област) те разгромяват групировка на противника, включваща няколко румънски и немски дивизии, и в бърз, стремителен марш за девет дни с боеве прекосяват Източна Румъния, като на 1 септември се озовават и заемат позиции на румънско-българска граница по линията Остров – Гърлица – Кранова – Таполуй[23].
След като Румъния излиза от състоянието на война със Съветския съюз в резултат на смяната на властта в страната (23.08.1944 г.) немските войски са принудени да отстъпват на запад в посока към Югославия, включително и през територията на България. Българското правителство на Иван Багрянов обявява неутралитет на страната във войната между Германия и Съветския съюз, официално се обявява за разоръжаване и интерниране на немските военни части, намиращи се на нейна територия, но в действителност се стреми да избягва конфронтацията с тях[24]. Едновременно с това се осъществяват контакти с правителствата на Англия и САЩ, за възможна окупация на България от англо-американски и турски войски[25] По тази причина на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България, за да пристъпи към активна ликвидация на немските войски на нейна територия[26]. В заповедта на Върховния главнокомандващ маршал И.В.Сталин до командващия на Трети Украински фронт армейски генерал Ф.И.Толбухин № 185 от 9 септември 1944 г. се казва, че „операциите на нашите войски в България са били започнати, защото българското правителство не искаше да скъса своите отношения с Германия и даваше приют на немски въоръжени сили на територията на България“[27].
На 8 септември 1944 г. три армии на Трети Украински фронт (46А, 57А, 37А) пресичат румънско-българската граница в Добруджа и се насочват към градовете Варна, Шумен, Разград и Русе. Без да има „съприкосновение с противника“[28] настъплението на съветските войски продължава до 10 септември.
На 9 септември 1944 г. в София пада правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. Във връзка с това „с приемането от страна на българското правителство на условията за примирие, предявени от правителството на Съветския съюз, и обявяването от страна на България на война на Германия Червената армия на 9.9.1944 г. прекратява военните действия срещу България…“[29]. На 9 септември 1944 г. по указание на Държавния комитет на отбраната на СССР настъплението на съветските войски в България е спряно. Войната приключва без нито един изстрел[30].
По времето на тази скоротечна „война“ 394 СКЧД действа „на фронтово подчинение“ в състава на 57 армия. Подвижните отряди на 810 СП и 815 СП се движат в първия ешелон на настъпващите войски[31], 808 СП тръгва на 9 септември във втория ешелон[32]. Към 10 септември частите на дивизията спират движението си и „извършват инженерни работи на заеманите позиции“[33] северно от Търговище и Шумен: 808 СП край селата Пресяк и Буйново, 810 СП – до с.Твърдинци, 815 СП – до с.Макариополско. Щабът на дивизията се разполага в с.Звегор.[34]
В боевия дневник на 57 армия за 11 септември 1944 г. се записва: „Войските на армията през изтеклото денонощие са завършвали дислокацията в посочените райони. Съприкосновение с противника не е имало. Българското население радостно посреща частите на Червената армия, поставяни са арки, украсени с червени флагове и цветя. Върху арките са приветствени лозунги…“[35]. Полковник А.П. Павлов, бивш командир на разузнавателно отделение от 455 отделна рота към 394 СКЧД, след войната така описва в спомените си настроенията на съветските бойци, стъпили на българска земя: „След толкова боеве, пожарища, смърт и мъка България бе първата страна, която ни посрещна ласкаво като майка… Бяхме далече от нашата родина, но се чувствахме като у дома си…“[36].
При среща на българска делегация с армейски генерал Ф.И.Толбухин член на Политбюро на ЦК на БРП (к) Димитър Ганев заявява: „Сега немците концентрират войските си северозападно от София. Във връзка с това ни е крайно необходима вашата помощ…“[37]. Върховното главнокомандване на съветските войски издава заповед от 13.09.1944 г. „един стрелкови корпус веднага да се изпрати в района на София за усилване на българските войски“[38]. На следващия ден, 14 септември, частите на 34 стрелкови корпус[39] (259, 354, 394 стрелкови дивизии) с комбиниран марш (с автомобилен и железопътен транспорт) спешно се прехвърлят от Северна България към столицата със задача да я прикриват от нападение на немски войски, намиращи се в района на Ниш и Бяла паланка.
Пътят на 394 СКЧД минава през Търговище – Търново – Севлиево – Ботевград (Орхание). На 18 септември тя стига до София и се установява на лагер край селата Костинброд (808 СП)[40], Доброславци (810 СП) и Мрамор (815 СП)[41].
След един месец престой в този район на 10 октомври 1944 г. съединението получава заповед да се премести непосредствено на югославската граница, на линия Цариброд-Калотина. 808 СП и 956 артилерийски полк (АП) заемат позиции до село Връдловци, 810 СП – до село Чепърлинци, 815 СП – до село Липинци, 165 ОИПТД – до село Беренде, щабът на дивизията квартирува в село Калотина [42]. Междувременно от 6 ноември 1944 г. 34 СК преминава в подчинение на 37 армия[43], преименувана от януари 1945 г. в 37 отделна армия[44].
След успешните Нишка (15.10.1944) и Белградска (28.09-20.10.1944) настъпателни операции на съветските войски, с участието и на Първа и Втора български армии,[45] през месец ноември 394 СКЧД се връща в района на София и се настанява в казарми югозападно от столицата[46]. Тя наброява 6 940 бойци, в това число 795 офицери[47]. Съединението, оглавявано от командира полковник Иля Самсонович Титов[48] и началника на щаба подполковник Андрей Иванович Кузичев, включва три стрелкови полка (808 СП – командир подполковник Н.Т.Смирнов, 810 СП – командир подполковник А.В.Промски, 815 СП – командир подполковник Г.Соколовски), 956 АП – командир подполковник А.М.Долгов, 165 отделен изтребителен противотанков дивизион (ОИПТД) и други подразделения[49].
Съгласно споразумението за примирие между съветското правителство и българското правителство на Отечествения фронт от 28 септември 1944 г. България се задължава да оказва всестранна помощ на съюзното (съветското) главно командване във връзка с налагащите се от военната обстановка нужди. Същевременно с решение на командването на Трети украински фронт и Министерството на войната на България „се забранява безусловно на българските административни и военни власти да отпускат припаси и материали на съветските войски без наряд от Главното интендантство, към което съветското военно интендантство ще отправя своите искания в рамките на споразумението между съветското командване и българското правителство…“[50].
Усилията на местните отечественофронтовски власти в Пернишко се насочват към създаване на необходими условия за пълноценно и ползотворно пребиваване и на съветската 394 стрелкова дивизия в района. В Перник се формира комисия със задача не само да се оказва необходима помощ, но и да се съдейства за установяването на приятелски отношения между руските войници и населението. Нейни членове са Емилия Живкова, Владо Станков, Ненчо Асенов, Максим Тодоров и други. Съдействие в тази насока оказва и ОК на РМС и Комитетът на демократичната младеж в Перник, чийто секретар от ноември 1944 г. е бивша партизанка от Радомирския партизански отряд Роза Йорданова Костова[51].
На местните власти се заповядва да се подготвят за пристигането на съветските военни части. Брезнишкият околийски управител Кр. Ив. Мутафов, например, издава нареждане да се обкичат с червени и национални знамена, зеленина и цветя всички обществени учреждения и частни домове, „да се приготви всичко за радушното и възторжено посрещане на Червената армия“[52]. Ненчо Асенов от отечественофронтовската Комисия по контактите със съветската дивизия в Перник си спомня: „Чакахме ги цял месец октомври. Отивахме през ден-два на Владая, а те все не идваха“.
Дивизията пристига на 17-18 ноември 1944 г. в две колони: през Брезник и Владая. Поради проливни дъждове и кални разбити пътища военните обози изостават, войниците са уморени от прехода, затова с пристигането им на 17 ноември първоначално два полка (810 СП и 815 СП) се разполагат на нощувка в Брезник, 956 АП и щабът на дивизията достигат Перник, където на следващия ден се премества и 810 СП [53]. 808 СП и 815 СП се настаняват в Радомир и заемат военните казарми и училищни сгради на техникума по електротехника в града[54]. В Перник 810 СП оборудва казарми в района на рудник Куциян и в кв. Калкас, 165 ОИПТД – в кв. Църква, 956 АП – в града[55]. Щабът на дивизията и редакцията на дивизионния вестник „В бой за Родину“ се настаняват в Перник на ул. Кирил и Методи №11[56]. Край село Батановци се разполагат полева болница на 478 отделен медицински санитарен батальон (ОМСБ) и други тилови части [57].
По време на пребиваването в Пернишко личният състав на съединението основно се занимава с тактическа, огнева и строева подготовка на специално оборудвани учебни полигони и стрелбища. Провеждат се обучение по рекогносцировка на местността и командно-щабни учения по настъпателни действия в условията на планинска местност[58].
В мащабни учения участват и други военни части на 34 корпус. Най-големите от тях са показни полкови учения с бойна стрелба на пехота и артилерия за офицерския състав на 37 армия през април 1945 г., в района на селата Църква, Студена и Кладница, на които присъстват и офицери от българския Генерален щаб, водени от генерал-полковник С.С.Бирюзов – командващ на 37 армия и главен военен съветник към Българска народна армия [59].
Според спомените на съвременниците между руските войници и пернишкото население се завързват много дружески, а с местните власти и взаимно полезни отношения. Полковник от запаса И.С.Титов разказва (1973): „… На територията на България престояхме повече от 10 месеца, но в тази страна ние се чувствахме като у дома си. Доколкото позволяваха силите ни помагахме на този изстрадал народ да закрепи своята народна власт…“[60].
Неговите подчинени организират културни изяви съвместно с пернишката интелигенция. Старшият капелмайстор на дивизионния духов оркестър капитан А.В.Наумов провежда музикални вечери за населението. В кината и читалищата техник-лейтенант С.Т.Саркисян прожектира съветски филми. Самодейният състав на дивизията под ръководството на началника на дивизионния клуб капитан Д.Н.Брагинский и санитарка от медицинския батальон ефрейтор Т.Н. Барибаш изнася концерти. Редакционната колегия на дивизионния вестник „В бой за Родину“ (редактор капитан Ф.Ф.Николенко, литературен сътрудник старши лейтенант Н.Ю.Демиховский) оказва съдействие при създаването на местен (пернишки) окръжен вестник „Димитровско знаме“.
Началникът на щаба на дивизията подполковник А.И.Кузичев и негов заместник, майор Е.Ковальов, разгръщат активна спортно-масова дейност, организират различни спортни състезания, в това число и конни. На 2 май 1945 г. провеждат спартакиада, включваща няколко спортни дисциплини. Футболния мач между отбора на дивизията и местния младежки отбор печелят тогава домакините.
Медицинската служба, оглавявана от командира на 478 ОМСБ подполковник Г.Л. Барамия, лекува болните граждани и провежда профилактични прегледи в Перник и други населени места.
Създават се бригади от специалисти за работа в рудниците, а също така за ремонта на селскостопанския инвентар по селата. Организира се извозване на въглища с автомобилния транспорт на дивизията, а през пролетта на 1945 г. армейските коне се използват за разораване на нивите на незаможни селяни[61].
Бившият командир на 810 СП подполковник А.В.Промский си спомня, как през декември 1944 г. работниците на Мини Перник под ръководството на главния инженер Попов оказват безвъзмездна помощ по ремонтиране на полковия обоз, а от своя страна войниците „не остават длъжници“ – през почивните дни с този обоз безвъзмездно превозват няколко хиляди тона товари на мината. През пролетта 1945 г. те със свои средства разорават над 500 декара земя (главно на семействата на загинали партизани), сеят ечемик, овес, фий, слънчоглед, царевица… [Лалов 1977:208] Дивизията разполага тогава с около 1270 коне, 130 автомобили[62], предоставяни от командването в помощ на местните по-бедни селяни и за нуждите на мините в Перник.
Тази помощ Червената армия продължава да оказва на селското стопанство в района и през пролетта 1946 година, което е документирано с архивни материали, съхранявани в Държавен архив-Перник[63].
1.От Областна служба по земеделие
№ 1317/ 16.03.1946 г.
До г-на Околийски агроном (гр.Радомир)
„За целесъобразно използване на работните военни коне и трактори да се изработи подробен план по села и обекти, като нуждите се градират по следния начин:
а) на убити партизани; б) на загинали във Отечествената война; в) бедни стопани; г) колективни стопанства; д) нуждаещи се стопани.
Началник: подпис (Върбанов?)“ [64]
2.До г-н кмета в с. Друган и Върба
№ 3423/ 12.03.1946 г.
„Изпращам три чифта руски коне, с които ще орат руски войници. Същите ще разпределите да работят в стопанствата, които нямат добитък за работа – в с.Върба и в ТКЗС в с. Друган. Войниците имат храна за себе си и за конете. Възлагам ви да намерите удобно помещение, както за хората, така и за конете, с което ще окажем малка благодарност за безплатната услуга, която правят на стопанството. Ще отбелязвате в списъка, в кой стопанин на коя дата колко декара се изорава“. Околийски агроном. Подпис.[65]
3.До Областна служба по земеделие – гр.София
№ 4009/ 19.03.1946 г.
„30 двойки руски коне работят в различни села: Върба – 4 коня; Друган – 20; Долна Диканя – 8; Дрен – 4; Гълъбник – 4; Чуковец – 4; Кондофрей – 8; Проваленица – 8. Общо 60 коне. На 22 март ще заминат за околията към 20 коня по нареждане на руския полковник Титов“[66].
4.До Областната служба по земеделие – гр.София
№ 9117/ 08.05.1946 г.
„Донасям (околийски агроном К.Дерлипански) за руски войски: работиха добре войниците на лейтенант Олейников в селата Беланица, Върба и Друган. Стопаните са много доволни от работата на тази група с 10 коня… От работата на лейтенант Фостиков са доволни стопанствата в селата Проваленица, Кондофрей, Чуковец, Долна Диканя. Имената на войниците не са ми известни.“
(Отговор на писмо до околийския агроном в гр.Радомир № 1799/ 10.04. 1946 г.)[67]
Най-паметен за всички – и съветските войници, и перничани – остава денят 9 май 1945 година, когато фашистка Германия капитулира и войната в Европа свършва. Радостта на хората тогава е всеобща.
Полковникът от запаса Иля Титов си спомня (1973): „Тази радостна вест сме чули на 8 май 1945 г. в 23 часа в Перник. Новината се разпръсна из града светкавично… Стихийно започна заря от стрелково оръжие. Стреляли са не само войниците, но и гражданите… Стрелбата стихна чак към сутринта на 9 май. Този ден в градовете Перник и Радомир цял ден не стихваха митинги и манифестации. Лицата на всички хора светеха от радост, усмивки и възгласи „Мир за света!“. Поделенията, разположени в Перник и Радомир, проведоха военен парад… на плаца край Радомир… При нас дойде 109-годишен българин, бивш опълченец, участник в Руско-турската освободителна война… Парад се състоя и в Перник в присъствие на гражданите, след което в градската градина се проведе общоградски митинг и масово веселие с фойерверки[68].
Наум Демиховский, бивш лейтенант, журналист от дивизионния вестник „В бой за Родину“, така описва в спомените си този незабравим ден на победата (1969): „…Пристигнахме в казармата, приключили със заниманията, вечеряхме и тъкмо си лягахме да спим, когато започна суетене, което е невъзможно да се преразкаже. По радиото съобщиха, че Германия е капитулирала… Радвахме се като деца, а някои дори плакаха. Така премина нощта. На сутринта, щом започна да се разсъмва, облякохме се и в стройни редици се отправихме към полето, на митинг… Минавахме между редиците на развълнуваните граждани, те постилаха пътя пред нас с цветя, приветстваха ни с възторжени възгласи…“[69]
На 8 юли 1945 г. 394 стрелкова Криворожка Червенознаменна дивизия в състава на 34 СК напуска пернишкия край[70] и към 29 септември се премества в гр. Балта (Украинска ССР), в Одески военен окръг, където на 1 октомври тя се разформира[71]. Така завършва нейния славен и героичен боен път. Бойните знамена на съединението, с чест пренесени от Кавказките планини до западните граници на Съветския съюз, през Румъния и България, са предадени на съхранение в Централен музей на Червената армия[72] (дн. Централен музей на въоръжените сили на Руската федерация) в Москва.
Завинаги остават в пернишка земя останките на онези съветски воини от дивизията, които умират от рани в военно-полеви болници и загиват на боеви пост през периода 1944-1945 години.
В гр. Перник в Градския парк в братска могила е погребан капитан Яков Топичканов (1911 – 9.3.1945), командир на отделна зенитно-картечарска рота. В гробищата на кв. Калкас е погребан редник Евгений Гриньов (1918 – 21.11.1944) от 956 АП. В гр. Радомир в гробищата са погребани: ефрейтор Иван Тихонов (1922 – 6.3.1945) от 815 СП; редници: Фьодор Цветов (1906 – 1945), Василий Яковлев (1912 – 31.12.1944), Иван Моковой (1901 – 24.1.1945) от 815 СП. В градината на МКИЦ „Европа“ е погребан старшина от медицинската служба Иван Кулев (1908 – 9.5.1945) от 815 СП. В гр. Батановци са погребани в братска могила четирима бойци: редник Алексей Острий (1911 – 20.11.1944) от 815 СП; редници: Андрей Покора (1926 – 30.11.1944), Никифор Иванов (? – 1945), Салих Ситдиков (? – 1945) от 810 СП. Сведенията за тях в архивите обаче са твърде оскъдни. От наградни листове научаваме за геройските подвизи на някои от тях, извършени при различни сражения, както и за възрастта им и за родните им места, откъдето са били призовани в армията с началото на войната, понякога за имената на близките им, получили тъжни официални писма за тяхната гибел.
През 1975-1980 години във връзка с 30 и 35 годишнини от края на Втората световна война и пребиваването на 394 СД в Пернишко Исторически музей в гр. Перник установява кореспонденция с живите участници в тези събития, разхвърляни из съветските републики, и събира техни спомени за времето, прекарано в България. При гостуването в града на бившия командир на дивизията полковник от запаса Иля Самсонович Титов, на 21.09.1982 г. е открита мемориална възпоменателна плоча, посветена на дивизията, на стената на сградата, където са се намирали навремето щабът на дивизията и редакцията на дивизионния вестник, по ул. Кирил и Методий, №11.
Всички писма от тази преписка, със спомени на бивши червеноармейци, които съдбата е свързала с България, са изпълнени с най-топли чувства както към местното пернишко население, така и към целия български народ, посрещнал ги преди 75 години не като „окупатори“, но като братски народ, освободител на Европа и света от нацизма, донесъл неизброими страдания и лишения на народите, милиони и милиони човешки жертви.
Варлам Шанава, заслужил учител на Грузия (гр. Зугдиди), в миналото бивш комисар на 2 батальон на 810 СП, минал с дивизията целия й боен път от Марухския проход на Кавказ до Балканите, пише, че полкът им пръв е стъпил в София на 16 септември 1944 г., където бил посрещнат възторжено от софийското гражданство с митинг в центъра на града – „на площад Александър Невски“, а на 18 септември се провел „грандиозен митинг на площада Юнак“ с участието на Георги Димитров
Впечатленията си от пристигането на дивизията в столицата споделя и бившият командир на 808 СП и комендант на съветския гарнизон в Радомир през 1944-1945 г. полковникът от запаса Николай Смирнов от гр.Одеса (Украйна): „комуто се е довело да бъде в този ден в София, надали някога ще забрави сърдечното народното ликуване и възторженото посрещане на съветските воини“.
Според спомените му от Шумен до София частите на дивизията (в състава на 34 СК от 37 армия), са се придвижили с автомобили, като през целия път „колите им са били обсипвани с цветя, бонбони, бисквити и други сладости. В населените места, където трябвало да спират за кратка почивка, стихийно са възниквали митинги. Често пъти тълпи от хора са ги спирали в движение на пътя и са ги гощавали с хляб, вино, вода, плодове… И такова сърдечно посрещане е продължило през цялото пътуване из България…“.
Най-малко тези далечни събития през септември 1944 г., описвани от съвременниците им, приличат на „окупация“ от чужда войска, на една страна, която много пъти е давала достоен отпор на бойно поле на врагове, посягащи на нейна свобода и независимост.
ИЗПОЛЗВАНИ АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ:
- Окръжен исторически музей – Перник (ОИМ-Перник)
- Окръжен държавен архив – Перник (ОДА-Перник)
- Централен архив на Министерството на отбраната на Руската федерация (ЦАМО РФ):
- „Журнал боевых действий 37 армии за ноябрь месяц 1944 г.“ Ръкопис. (ЦАМО РФ ф.444, оп.8898, д.297, лл.1-80)
- „Журнал боевых действий 57 армии за сентябрь месяц 1944 г.“ Ръкопис. (ЦАМО РФ, ф.413, оп.10372, д.392, лл.1-41)
- „Краткая история 394 стрелковой дивизии и ее боевой путь“. Ръкопис. (ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д.0003, лл.1-14)
- „Копия журнала боевых действий частей 394 сд за август-сентябрь 1944 г.“ Ръкопис. (ЦАМО РФ, ф.902, оп.1, д.48, л.313)
- „Копия журнала боевых действий частей 394 сд за октябрь месяц 1944 г.“ Ръкопис. (ЦАМО РФ, ф.902, оп.1, д.48, л.333)
- „Журнал боевых действий 808 СП 394 СД за период 05.1942 – 31.12.1944 г.“ Ръкопис. (ЦАМО РФ, ф.7467, оп.102827, д.2, лл.1-195)
- „Журнал боевых действий подразделений 810 сп 394 сд за период 23.08.– 12.1942г.“ Ръкопис. (ЦАМО РФ, ф.7469, оп.109575, д.7, лл.1-43)
- „Журнал боевых действий 810 сп 394 сд за период 15.02.– 04.1944 г.“ Ръкопис. (ЦАМО РФ, ф.7469, оп.109575, д.11, лл.1-81)
[1] Бойният състав на армията към 1 януари 1945: 34 стрелкови корпус (259, 353, 394 стрелкови дивизии), 66 стрелкови корпус (195, 244, 333 стрелкови дивизии), 82 стрелкови корпус (28, 92 гвардейски стрелкови дивизии, 188 стрелкова дивизия), 255 бригада морска пехота; 46 гвардейска артилерийска бригада, 113 гаубична бригада, 10 изтребително-противотанкова артилерийска бригада, 324 изтребително-противотанков артилерийски полк, 562 минометен полк, 301 и 315 гвардейски минометни полкове (реактивна артилерия), 35 зенитна артилерийска дивизия (772, 1390, 1396, 1398 зенитни артилерийски полкове), 586 зенитен артилерийски полк; 96 танкова бригада, 5 гвардейски отделен танков полк, 398 гвардейски тежък самоходно-артилерийски полк; 8 инженерно-сапьорна бригада; 24 отделен огнеметен батальон.
[2] Великите сили и България 1944 – 1947 г. Том 2. Част 1. Съюзната контролна комисия в България (ноември 1944 – декември 1947 г.) София, 2018; Великите сили и България 1944 – 1947 г. Том 2. Част 2. Съюзната контролна комисия в България (ноември 1944 – декември 1947 г.) София, 2019.
[3] Българо-съветски политически и военни отношения 1941-1947: статии и документи / Ред. кол. В.А.Золотарев. София, 1999
[4] Сведенията за престоя на съветска 394 стрелкова дивизия от 37 отделна армия в пернишко се съдържат в архивни материали от фонда на Регионален исторически музей-Перник (ОИМ-Перник) и Държавен архив-Перник (ОДА-Перник) – снимки и документи, включително и спомените на бивши бойци на съединението. Историята на бойния път на дивизията може да се проследи в материали на Централния архив на министерството на отбраната на Руската федерация (ЦАМО РФ), свързани с Втората световна война, открити за свободен достъп в интернет пространството: електронни информационни проекти „Память народа“ (https://pamyat-naroda.ru) и „Подвиг народа в Великой Отечественной войне 1941-1945 гг.“ (http://podvignaroda.mil.ru). Документите са разсекретени в съответствие със заповедта на министъра на отбраната на Руската федерация от 8 юни 2007 г.
[5] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д.0003, л.1; Дислокация на дивизията на 26.07.1941 г. (ЦАМО РФ, ф.209, оп.1089, д.30)
[6] Дислокация на дивизията на 14.01.1942 г. (ЦАМО РФ, ф.216, оп.1142, д.74)
[7] За значението на Кавказ за нацистите говори изказването на Адолф Хитлер от 1 юни 1942 г.: „Моята основна мисъл е да заемем областта Кавказ, като разбием изцяло руските сили… Ако не получа петрола на Майкоп и Грозни, аз трябва да ликвидирам войната…” (Цитат по: Гречко, А. А. Битва за Кавказ. 2 изд. Москва, 1969, с.239)
[8] Мощанский, И.Б. Оборона Кавказа. Великое отступление. 25 июля -31 декабря 1942 года. Москва, 2010
[9] Цапаев, Д.А и др. Великая Отечественная: Комдивы. Военный биографический словарь. Том III: Командиры стрелковых, горнострелковых дивизий, крымских, полярных, петрозаводских дивизий, дивизий ребольского направления, истребительных дивизий. (Абакумов – Зюванов). Москва, 2014, с.201
[10] ЦАМО РФ, ф.7469, оп.109575, д.7, л.1-43
[11] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д. 0003, л.1-3
[12] Гнеушев, А., А.Попутько. Тайна Марухского ледника. Москва, 1966
[13] Гречко, А.А. Битва за Кавказ. 2 изд. Москва, 1969, с.457
[14] От 20.10.1943 г. „Юго-западен фронт“ е преименуван в „Трети Украински фронт“.
[15] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д. 0003, л.4
[16] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д. 0003, л.6
[17] ЦАМО РФ, ф.7469, оп.109575, д.11, л.14
[18] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д.0003, л.7
[19] Суворов, Р.Н. Грозные версты. Днепропетровщина 1941-1944 гг. Днепропетровск, 1985, с.66, 125
[20] Тимофеев, В. Форсирование 808-м стрелковым полком реки Южный Буг в районе Троицкое (18-20 марта 1944 г.) // Военно-исторический журнал, №3, 1980, с.35; Мощанский, И.Б. Освобождение Правобережной Украины. Москва, 2011, с.240-251
[21] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д.0003, л.7,8
[22] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д.0003, л.7
[23] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д.0003, л.8; „Приказ частям 394 стрелковой Криворожской Краснознаменной дивизии № 3/20.09.1944“. Ръкопис. (ЦАМО РФ, ф.902, оп.1, д.98, л.349)
[24] Българо-съветски политически и военни отношения 1941-1947: статии и документи. София, 1999, с.190
[25] Исраэлян, В.Л. Дипломатия в годы войны (1941–1945). Москва, 1985, с.280-282
[26] „Поради отказа от изпълнението на това искане (да се скъсат отношенията с Германия – б.м.) Съветското правителство на 5 септември 1944 г. е принудено да обяви война на българското правителство, като се посочва, че фактически то води война против Съветския съюз още от 1941 година“ (Исраэлян, В.Л. …, с.281).
[27] Приказы Верховного Главнокомандующего в период Великой Отечественной войны Советского Союза. Москва, 1975, с.234
[28] Донесение на щаба на 34 СК до командващия на 57 армия № 04140/ 12.09.1944 г. (ЦАМО РФ, ф.413, оп.10372, д.594, л.62)
[29] ЦАМО РФ, ф.413, оп.10372, д.392, л.9
[30] Кузнецов, Н.Г. Курсом к победе. Москва, 1987, с.396
[31] ЦАМО РФ, ф.413, оп.10372, д.435, л.5
[32] „Полкът (808 СП – б.м.) по заповед на щаба на дивизията сутринта на 9.09.1944 г. премина границата на България и извърши преход…“ (ЦАМО РФ, ф.7467, оп.102827, д.2, л.183)
[33] ЦАМО РФ, ф.902, оп.0000001, д.0344, л.173
[34] Дислокация на 394 СКЧД на 12.09.1944 г. (ЦАМО РФ, ф.243, оп.2900, д.1301; ЦАМО РФ, ф.7467, оп.102827, д.2, л.184)
[35] ЦАМО РФ, ф.413, оп.10372, д.435, л.6-7
[36] От Волга до Балкана. Спомени. София, 1977, с.356
[37] История на Втората световна война. 1939-1945. Т.9. София, 1980, с.142
[38] ЦАМО РФ, ф.96-А, оп.2011, д.34, л.155
[39] Командир на 34 стрелкови корпус е генерал-майор Иван Степанович Кособуцки (1895-1974)
[40] ЦАМО РФ, ф.7467, оп.102827, д.2, л.184
[41] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д.0003, л.9
[42] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д.0003, л.12
[43] Командир на 37 армия е генерал-полковник Сергей Семьонович Бирюзов (1904-1964)
[44] ЦАМО РФ, ф.444, оп.8898, д.297, л.13
[45] История на Втората световна война …, с.143
[46] ЦАМО РФ, ф.7467, оп.102827, д.2
[47] „Ведомость боевового состава стрелковых соединений 37 армии по состоянию на 28.11.1944 г.“ Ръкопис. (ЦАМО РФ, ф.444, оп.8898, д.297, л.54)
[48] Полковник Иля Самсонович Титов (1902-1984): бивш командир на 810 СП; 12.09.1944 г. става заместник-командир на 394 СКЧД; 10.11.1944 г. назначава се за изпълняващ длъжността на командир на дивизията; 19.04.1945 г. официално заема тази длъжност. След войната командва съединението до разформирането му на 1.10.1945 г. (Цапаев, Д.А и др. Великая Отечественная: Комдивы. Военный биографический словарь. Том V: Командиры стрелковых, горнострелковых дивизий, крымских, полярных, петрозаводских дивизий, дивизий ребольского направления, истребительных дивизий. (Пивоваров — Яцун). Москва, 2014, с.630-632)
[49] 455 разузнавателна рота, 674 сапьорен батальон, 844 отделен свързочен батальон, 478 медико-санитарен батальон, 471 отделна рота по химзащита, 508 автотранспортна рота, 243 полева пекарна, 818 дивизионен ветеринарен лазарет.
[50] Телеграма № 536328 от 6 октомври 1944 г. (централна). Подписи: Красник – упълномощен на Военния съвет по снабдяването на войските на Трети украински фронт и майор Христов – началник снабдяване, секция „съветски войски“ от Главно интендантство на Министерството на войната. (ОДА-Перник, ф.148 К, оп.1, а.е.76, л.401)
[51] Информатор проф. Йордан Баев
[52] Наредба № 4520 от 13.11.1944 (ОДА-Перник, ф.192 К, оп.1, а.е.21, л.82)
[53] ЦАМО РФ, ф.444, оп.8898, д.297, л.27
[54] Техникум по електротехника в гр.Радомир: Заповед № 2/31.10.1945 г. (ОДА-Перник, ф.256, оп.1, а.е.1, л.28)
[55] ЦАМО РФ, ф.444, оп.8898, д.297, л.29
[56] В манастира „Св.Пантелеймон“ до Перник се настанява 455 отделна разузнавателна рота с командир полковник А.П.Павлов. (От Волга до Балкана…, с.355)
[57] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д.0003, л.12
[58] 27 ноември 1944 г. се провеждат командно-щабни учения на 815 СП. (ЦАМО РФ, ф.444, оп.8898, д.297, л.42)
[59] ЦАМО РФ, ф.902, оп.0000001, д.0135, л.267
[60] Спомени на бившия командир на 394 Криворожка Червенознаменна дивизия полковник от запаса Иля Самсонович Титов (25.11.1973 г.). Ръкопис. (ОИМ-Перник. ф.СС, инв.№ 657)
[61] Пак там.
[62] ЦАМО РФ, ф.444, оп.8898, д.297, л.54
[63] „Сведения за извършена работа с отпуснатите от съветските войски коне, трактори и камиони“ до Държавно агрономство в гр.Радомир и Областна служба по земеделие в гр.София. (ОДА-Перник ф.155, оп.1, а.е.6, лл. 47-49, 63-68, 91-95)
[64] ОДА-Перник, ф.155, оп.1, а.е.6, л.66
[65] ОДА-Перник, ф.155, оп.1, а.е.6, л.65
[66] ОДА-Перник, ф.155, оп.1, а.е.6, л.64
[67] ОДА-Перник, ф.155, оп.1, а.е.6, л.95
[68] ОИМ-Перник. ф.СС, инв.№ 657
[69] Н.Ю.Демиховски. Спомени. (ОИМ-Пк, сп.ф., № 72); Демиховский, Н. Болгария, дни победы. // „Красное знамя“, 03.09.1969 (г.Харьков, Украинская ССР). (ОИМ-Перник, сп.ф., инв.№ 535)
[70] „Доклад по организации марша 34 СК. 08-25.07.1945 г.“ Ръкопис. (ЦАМО РФ, ф.444, оп.8898, д.324, л.361)
[71] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д.0003, л.13
[72] ЦАМО РФ, ф.1720, оп.0000001, д.0003, л.12
