Автор: проф. дикн Ангел Димов
През 2017 г. се появиха много публикации и филми, посветени на 100 годишнината от началото на Великата руска социалистическа революция. В повечето от тях се внушава, че тази революция е дело на фанатизирани евреи от типа на Лев Давидович Троцкий – Лейба Бронщейн (1879-1940 г.). Направени са опити да бъдат окарикатурени главните революционни ръководители Владимир Илич Ленин и Йосиф Висарионович Сталин. По презумпция се твърди, че за извършване на руската социалистическа революция, пролетарският вожд В.И. Ленин е получил милиони марки от правителството на кайзерова Германия. Но почти нищо не е споменато за стрелялата (през август 1918 г.) по него Фани Каплан, родена в украинско еврейско семейство. А това покушение и направените операции за изваждане на оловните куршуми от тялото му са причинили неговата преждевременна смърт (януари 1924 г.).
Ето защо се налага да бъдат посочени някои факти, които дават представа за характера на руската социалистическа революция. На тази основа да се отговори на най-често задаваните въпроси за това социално- икономическо преобразуване на обществото.
- Как е съборен царизмът в Русия?
Многовековното царско самодържавие в Русия е премахнато чрез извършената през февруари 1917 г. буржоазна революция. Нейното избухване е станало към края на Първата световна война (1914-1919 г.) под напора на мощни движещи сили: върналите се от фронта няколко милиона войници и офицери, които искали мир и земя; борещите се за земя десетки милиони руски малоимотни и безимотни селяни; милиони хронично гладуващи наемни работници. Тази революция е направлявана от буржоазни партии и фракции: кадети – (конституционни демократи); есери (социалисти-революционери), които се борили и за нацонализация на помещическата земя; меншевики – по-малката социалдемократическа фракция в основаната през 1898 г. Руска социалдемократическа работническа партия – РСДРП; бундовци, членове на основания през 1897 г. Всеобщ еврейски работнически съюз на Литва, Полша и Русия (БУНД). Въпросната революция е ръководена предимно от създадения още през 1905 г. Петербургски Съвет на работническите депутати, чиито членове на революционния Комитет са били грузинският меншевик Николай Чхеидзе и есера Александр Керенски (масони). Те са успяли да привлекат на своя страна работници, селяни, военни части от армията и флота и да принудят руският Цар Николай Втори да абдикира от царския трон.
След като е премахнат царския династичен режим, лидерите на буржоазните партии са съставили (през април) коалиционно правителство, начело с Александр Керенски. Вместо да даде обещания мир и земя, това буржоазно правителство под външно влияние е издигнало лозунга за продължаване на „войната до пълна победа”, изпратило е царското семейство на заточение в Тобольск (Урал) и е предлагало на английския крал Гьорг V да даде на своя братовчед Цар Николай ІІ убежище в Англия.
Днес по медиите почти не се споменава за факта, че февруарската буржоазна революция в Русия е извършена под ръководството главно на масони и меншевики. Манипулативно се внушава, че руският цар е детрониран от болшевиките.
- Каква е политиката на В.И. Ленин след буржоазната революция?
Руската буржоазна революция (февруари 1917 г.) изненадала пребиваващия в Швейцария В. И. Ленин. По негово нареждане през март 1917 г. ръководството на в „Правда” в Петербург е кооптирало (назначило) завърналия се от заточение Йосиф Сталин. През първите дни на април, Ленин и още тридесетина намиращи се в изгнание социалдемократи (в т.ч. съпругата му Надежда Крупская, Инеса Арманд, Карл Радек) се качили на пломбиран влак и през Германия се завърнали в Петербург. Германските власти им позволили да преминат през страната, за да могат на руска земя активно да се борят за излизане на Русия от империалистическата война. А това би улеснило германците в битките им срещу Англия и Франция. Както е известно още от 1915 г. в Швецария В.И.Ленин е осъдил германската и други социалдемократически партии, които поддържали военолюбивата политика на своите царски и буржоазни правителства. Той многократно е писал и водил кампания срещу участието на руската царска държава в световната завоевателна война.
Когато пристигнала на Финландската гара в Петербург, посочената група е посрещната от Йосиф Сталин, Александра Колонтай и други социалдемократи. Владимир Ленин посетил съставения предимно от меншевики и есери Петроградски работническо-селски съвет, който властвал в Русия почти наравно с Временното буржоазно правителство (двувластие). В кратката си реч, той призовал да се пристъпи към извършване на социалистическа революция, включително национализация на банките и средствата за производство на капиталистите, представителите на буржоазията. Този призив попарил меншевишките надежди за обединение с болшевиките. Като защитници на буржоазната класа, меншевиките били против извършването на социалистическа революция и застъпвали тезата за еволюционно преминаване от капиталистическия към социалистическия обществен строй.
На 4 април 1917 г.в Таврическия дворец В.И. Ленин представил своите „Априлски тезиси”: преминаване от „буржоазно-либералния” към социалистическия стадий на революцията; предаване на държавната власт на Съветите на работническите, войнишките и селските депутати; сключване на мир с Германия; конфискация на помещическите земи и раздаването им на селяните; сливане на частните банки в една общонационална банка; преименуване на РСДРП (б) в комунистическа партия. На този форум пролетарският вожд поставил първостепенната задача да се болшевизира Петроградският съвет на работническите, войнишките и селските депутати, като в него се избират предимно болшевики. През март (1917 г.) броят на болшевиките в този съвет бил 40 души, а през юли – 400 души. През юлските дни меншевиките и есерите напуснали правителството на Александр Керенски и избухнали стачки, улични протести и вълнения, но В.И.Ленин отложил вземането на държавната власт, понеже войнишката секция на Петроградския съвет все още била подчинена на командири от партията на есерите. Той взел това мъдро решение, въпреки че срещу него била издадена правителствена заповед да бъде арестуван и съден за „държавна измяна”. За да избегне ареста Ленин заминал във Финландия (на Разлива), където редовно го посещавал Й. Сталин и се изготвяла болшевишката политика. Едва на 7 октомври 1917 г. Ленин се завърнал в Петербург и започнал непосредствено да ръководи подготовката и извършването на въоръженото антибуржоазно въстание.
- Кои са организаторите и извършителите на руската социалистическа революция?
Социалистическата революция в Русия е организирана предимно от болшевиките, представляващите мнозинството в РСДРП. Тази революция е ръководена от гениалния политик Владимир Илич Ленин (1870-1924 г.) и други болшевишки борци за изграждане на справедливо, социалистическо общество, като Йосиф Сталин (1879-1953 г.), Михаил Калинин (1875-1946 г.), Климент Ворошилов (1881-1969 г.), Михаил Фрунзе (1885-1925 г.), Василий Чапаев (1887-1919 г.), Семен Буденный (1883-1973 г.) и Елена Стасова (1873-1966 г.). Към края на септември 1917 г. в социалистическата революция се включил и многогодишния главатар на меншевиките Лев Троцки. Тогава, той е избран за председател на Петроградския съвет на работническите, войнишките и селските депутати и станал местен ръководител на извършеното през нощта на 26 октомври (7 ноември) 1917 г.) болшевишко въоръжено въстание в Петроград.
Впрочем още от ранна възраст (на 17 години), Л. Троцки е участвал в работнически кръжоци и партии, които се борили за премахване на царизма. Вярвал е, че чрез оглавяване борбата на работническата класа ще може да бъде отстранен от трона руския цар и да се реализира обсъжданата по това време ционистка идея за създаване на еврейска държава. С оглед на това през периода 1904-1917 г., той се е мъчил с непочтени борчески средства и подкрепата на меншевиките да измести В.И.Ленин от лидерския пост в РСДРП. Заради неговите „извъртания” и „мошеничества”, В.И. Ленин го наричал предател, „Иудошка (малкия юда) Троцкий”.
- За какво се е борил Лев Троцки?
Фактите показван, че Лев Давидович Троцки се е борил да стане лидер на РСДРП и на Русия. При воденето на тази борба, той е получавал финансови ресурси от своите американски и френски сънародници и роднини (основно банкери, търговци и медийни магнати), които смятали, че чрез овладяване на върховната власт в американската и руската държава ще могат да господстват над народите. С оглед на това веднага след избухването на февруарската буржоазна революция в Русия и детронацията на цар Николай ІІ, по масонска линия Лев Троцки е изпратен от Ню Йорк за Петроград със задача да оглави Петроградския съвет на работническите, войнишките и селските депутати. След неговото пристигане (май 1917 г.) на руска земя се появили статии и кинопрегледи, които рекламирали Лев Троцки и го представяли за по-голям държавник от пролетарският вожд В.И. Ленин. Но Лев Троцки е бил неспособен да се равнява с притежаващия голям ум и обширни знания Владимир Ленин. Той (Троцки) е завършил само средно образование в Одеса. Не е бил надарен с политическите качества (далновидност, целеустременост, човечност), които са необходими за постигане на величие в държавническата дейност. В неговите публични речи почти няма оригинални идеи и мисли за осигуряване благоденствие на руския народ.
В живота си Лев Троцки е публикувал няколко партийни брошури, мемоарна и историческа книга – „История на руската революция”, написана през периода 1929-1932 г. в турски остров на Мраморно море (близо до Истамбул). А В.И. Ленин е учен, теоретик и политик, оставил огромно творческо наследство (само за изясняване на аграрния и националния въпрос е публикувал по около 50 статии, брошури и монографии).
След май 1917 г. рязко спаднало общественото доверие към , меншевишкото крило в РСДРП. То било изоставено и от дългогодишният му ръководител Лев Троцки. За да оцелее в политическия живот, той се преориентирал и станал член на разрастващата се фракция на болшевиките. Спрял да опонира на Ленин и започнал активно да пропагандира и реализира неговото учение за социалистическата революция. По-късно (март 1918 г.), обаче като народен комисар по външните работи, Лев Троцки пак проявил меншевишката си природа и се опитал да прокара завоевателната политика на западната буржоазия. Вероятно по нареждане на отвъдокеанските му господари е отказал да изпълни даденото от Ленин указание на всяка цена да се подпише Брестския мирен договор с Германия (за което бил отстранен от тази министерска длъжност). Издигнал безумния лозунг: „Нито мир, нито война”, от който се възползвали немски войски и безпрепятствено са завладели огромни руски територии. Демонстрирал вярност към изготвената от меншевика, доктор по философия Александр Парвус (с еврейското име Израил Гельфанд) теория за перманентната (непрекъснатата) революция в монархическите държави.
Към края на 1922 г. В.И. Ленин се съвзел от покушението и последвалия го инсулт (май 1922 г.) и продиктувал своеобразно завещателно писмо („Письмо к съезду”), в което е напомнено за „неболшевизма на Троцки”. Изтъкнато е, че той е „най-способният човек в настоящия ЦК”, който обаче „прекомерно се увлича по чисто административната страна на работата” и няма качества за лидер на болшевишката партия. Тази Ленинова теза се потвърдила в по-нататъшната политическа кариера на Лев Троцки. През есента на 1927 г. в Москва, той бил изключен от партията за фракционна дейност. На състоялия се в Москва Пленум на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия – болшевики (ВКП-б), Й.В. Сталин казал: „Ние се борим срещу Троцки, Каменев и Зиновиев не защото са евреи, а защото те са опозиционери”.
През 1929 г. в Одеса Троцки бил качен на кораб и изгонен от пределите на Съветския съюз. После от чужбина до неговото убийство (1940 г.), той е правил опити да узурпира съветската партийна и държавна власт и създал (през 1938 г.) Четвърти комунистически интернационал. В тези завери въвлякъл много изявени партийни и държавни дейци, като евреите Григорий Соколников, Лев Каменев и Григорий Зиновиев, руснаците Николай Бухарин, Георгий Пятаков и маршал Михаил Тухачевски, българинът Кръстьо Раковски. В навечерието и по време на Втората световна война (1939-1945 г.), те и хиляди техни привърженици са били осъдени и разстреляни в ръководения от Й. Сталин Съветски съюз. Тази жестока мярка се оправдавала с германското военно нашествие в страната.
В края на 2017 г. по първи канал на руската телевизия беше излъчен многосериен филм „Троцкий”, чийто сценарий е написан по неговата книга „История на руската революция”. В една от сериите бе показана среща на Троцки с класическия руски писател Максим Горки. Но в творчеството на този велик писател почти не се споменава за Троцки. В неговите „Литературни портрети”, В. И. Ленин е описан като велик човек, оратор и политик. Доказано е, че от „всички съвременни нему велики хора”, той „най ярко” е въплъщавал „гениалността” (Максим Горки, Избрани произведения, изд. „Народна култура”, С. 1968 г., Т. 6, с. 634).
- Имало ли е участие на меншевики в руската социалистическа революция?
Общо взето водачите на меншевишката социалдемократическа фракция (в която преобладавали сънародници на Троцки) винаги са били против политиката, насочена към извършване на социалистическа революция. Те обслужвали интересите на буржоазията и целта на политическата им борба през периода 1903-1917 г. е била да се събори руският царизъм и се провъзгласи буржоазна република. В такава държава с мнима демокрация, меншевишките социалдемократи са смятали в коалиция с Всеобщия еврейски работнически съюз- БУНД да господстват в Русия. За пример им служил американския властов модел, в който централно място заема създадения през 1913 г. Федерален резерв на САЩ, съставен от частни еврейски банки.
Против социалистическата революция се обявил и един от основателите на РСДРП Георги Плеханов (1856-1918 г.), чиято съпруга Розалия Марковна е от руско еврейско семейство. Първоначално, той бил марксист, но после станал меншевик и нарекъл Лениновите Априлски (1917 г.) тезиси „бред” (бълнуване).
След болшевишкото октомврийско въстание, меншевиките още повече намразили болшевиките, Неможели да им простят, задето им отнели придобитата през февруари (1917 г.) държавна власт и са затруднили изпълнението на техния ционистки план. Към реализация на този план отново се пристъпило след назначаването (1918 г.) на Троцки за народен комисар по военните работи (министър на войната) в Русия. Тогава в Червената армия и флота, той направил политически комисари и командващи фронтове много свои сънародници. Според публикувана през 1920 г. справка, висшият команден състав на Червената армия и флота наброявал всичко 43 висши командири. Сред тях нямало нито един руснак, а сънародниците на Лев Троцки били 34 души (Владимир Карпов, Генералисимус, изд. „Вече”, М. 2007 г., с. 56).
- Какви са политическите различия между болшевиките и меншевиките?
Разделянето на РСДРП на болшевики и меншевики е станало още на състоялия се през юли-август 1903 г. в Лондон Втори партиен конгрес. На този конгрес било отхвърлено Лениновото предложение в РСДРП да бъде въведен принципа на демократическия централизъм, при който малцинството се подчинява на мнозинството и се членува в една първична териториална партийна организация (при липса на такова задължително членство до 1918 г. меншевиките и бундовци периодично влизали и излизали от партията). Не била зачетена формулираната по-рано от Ленин крилата фраза: „Преди да се обединяваме и за да се обединим, ние трябва най-напред решително и определено да се разграничаваме” (в. „Искра”,1900 г.).
През 1914 г. ръководителите на меншевиките в РСДРП са отхвърлили Лениновия лозунг за превръщане на империалистическата война в гражданска. Те призовавали за премахване на царизма, но същевременно се обявявали за „оборонци”, поддръжници на царската и буржоазната военна шовинистична политика, насочена към завладяване на Дарданелите и чуждестранни земи. Тогава германските депутати-социалдемократи са гласували да бъдат отпуснати военни кредити за водене на световната война. Като научил за това В. И Ленин публично заявил, че вече се срамува да се нарича социалдемократ и става „комунист”.
7. Кога е поет курс към въоръжено въстание в Русия?
По директива на намиращия се във Финландия болшевишки лидер В.И. Ленин и с посредничеството на често посещавалия го Й. Сталин през юли-август 1917 г. се е състоял Шести конгрес на РСДРП (б), на който е решено да се вдигне въоръжено антибуржоазно въстание и да се извърши социалистическа революция. На този конгрес задочно е избран за член на Централния комитет (ЦК) Лев Троцки, който е бил арестуван по време на юлските (1917 г.) вълнения в Петроград (по-късно, той е пуснат на свобода по заповед на председателя на временното правителство Александр Керенски). Резултатите от изборите на шестия и на последвалите го болшевишки конгреси опровергават лъжата, че „руската социалистическа революция е извършена от евреи”. Например на посочения Шести конгрес (август 1917 г.) са присъствали 157 делегати с решаващ глас, от които двадесетина са се регистрирали като родени в еврейски семейства. В Централният комитет (ЦК) на РСДРП (б) са избрани 21 членове, от които шестима са евреи (Зиновиев, Каменев, Троцки, Свердлов, Соколников, Урицкий). На състоялия се през март 1918 г. Седми конгрес на вече преименуваната Руска комунистическа партия – РКП (б) са избрани 15 членове на ЦК, от които 4-ма са евреи (Лашевич М.М., Свердлов, Я. М., Соколников, Г.Я. и Троцкий Л.Д.). На състоялия се през март 1919 г. Осми конгрес на РКП (б) са избрани 19 членове на ЦК, от които 4 са евреи (Зиновиев, Каменев, Радек и Троцки). Тези факти показват, че В. Ленин, а по-късто и Й. Сталин са регулирали съставите на централните ръководни органи на руската комунистическа партия. Предотвратявали са завладяването на тези органи от меншевики и бундовци.
8. Как протича подготовката и извършването на болшевишкото въстание в Петроград?
На 16 октомври 1917 г. т.е. десет дни преди болшевишкото въоръжено въстание в ЦК на РСДРП (б) по предложение на В.И.Ленин е създаден „Военно-революционен център”, съставен от Свердлов, Урицкий, Дзержински, Бубнов и Сталин (първите двама са родени в еврейски семейства). Формирани са два ръководни въстанически центъра: „Всерусийски военно-революционен център”, ръководен от В.И.Ленин и „Военно-революционен комитет” в Петербург, начело с председателя на Петроградския съвет Л. Троцки. Преки участници в руското октомврийско въоръжено въстание са били главно Червената гвардия (съставена през април 1917 г. от работници, чиито брой към октомври превишавал 20 хил. души), войниците от Петербургския гарнизон и матросите от Балтийския флот. Тези въстаници под командването на намиращия се в Смолни В.И. Ленин са превзели Зимния царски дворец, свалили са буржоазното правителство на Александр Керенски и са установили съветска власт на работниците и селяните. Посочените царски формирования (Петербургски гарнизон и Балтийски флот) доброволно са преминали на страната на болшевишкото командване и за тяхното въоръжаване, обличане и хранене не са били нужни пари, включително от германското правителство. От тях са дадени на Червената работническа гвардия над пет хиляди пушки и големи количества патрони.
- Вярно ли е, че В.И. Ленин е получил пари от правителството на кайзерова Германия?
Повод да се говори, че правителството на Кайзерова Германия е дало на В.И. Ленин и болшевиките много пари е направеното по време на юлските вълнения (юли 1917 г.) в Петроград изказване на министър-председателя на буржоазното правителство Александр Керенски. В него е посочено, че болшевиките са свързани с германския военен генерален щаб по линия на създадената с германски пари и базирана в Копенхаген вносно-износна компания на „болшевикът” Александр Парвус.
Истината е, че руският (от Минска губерния) меншевик д-р Александр Парвус никога не е бил „болшевик”. Нещо повече още през 1908 г., той е бил изключен от руската и германската социалдемократическа партия, защото в качеството си на търговски агент на руския писател Максим Горки е присвоил парите, получени от състоялите се в Германия над 500 представления на неговата пиеса „На дъното”. Във връзка с въпросните обвинения срещу болшевиките, Александр Парвус е публикувал брошура, озаглавена „Моят отговор на Керенски и компания”, в която пише, че „болшевиките и Ленин никога не са искали и не са получавали от него пари” (тогава д-р Александр Парвус е имал собствено издателство в Берлин). .
Към края на 1915 г., изявеният публицист и автор на теорията за „перманентната (непрекъсната) революция” д-р Парвус е получил от германските власти един милион рубли. Тези пари са му дадени срещу предоставен „Меморандум на д-р Гельфанд”. В него, той обещава да обедини меншевишката с болшевишката фракция в РСДРП и заедно с буржоазни партии да се предизвика антидинастична революция в Русия. Вместо това, парите били използвани за нуждите на неговата регистрирана в Копенхаген и Стокхолм вносно-износна компания, чрез която са доставяни западни стоки на руския пазар и д.р Парвус е придобил многомилионно състояние.
След като узнал за въпросния „Меморандум”, В.И. Ленин отхвърлил молбите на Парвус за среща и казал, че би се срещнал с него само пред публика и ако разговорът им се „протоколира”. С Парвус прекъснал връзките си и ученикът му Лев Троцкий, който по този повод в Париж публикувал вестникарски коментар, озаглавен „Некролог на живия другар”.
Изложените факти показват, че основни участници в октомврийското антибуржоазно въоръжено въстание са работническата Червена гвардия и преминалите на страната на болшевишката партия царски военни гарнизони и морски части. Те са имали оръжия и едва ли са им предоставяни германски финансови ресурси.
- Какви са резултатите от социалистическата революция в Русия?
Извършената на 25 октомври (7 ноември по нов стил) 1917 г. Велика руска социалистическа революция е епохално обществено събитие. Чрез нея е премахнат вековния деспотичен и експлоататорски режим на царизма и буржоазията и управлението на държавата е поето от водителите на трудещите се работници и селяни. Земята на помещиците е национализирана и раздадена на десетки милиони крепостни селяни. С декрет са национализирани и банките, чиито частни собственици по примера на Ротшилдови още от ХІХ век трупат богатства като обслужват държавните институции и системно ограбват продукта на труда на народите. Образувана е (1922 г.) огромна работническо-селска държава Съветски съюз, която включва Русия и още четиринадесет страни от Европа и Азия. В нея за две десетилетия е изградена модерна индустрия и са формирани едри и механизирани държавни и кооперативни земеделски стопанства. През 1941-1945 г. Червената армия е разгромила хитлеристките нашественици и ги е прогонила от другите източноевропейски държави. Със съветска икономическа, военна и дипломатическа помощ, народите на редица страни от Европа, Азия (включително Китай), Африка и Латинска Америка в т.ч Куба са успяли да се освободят от колониалното робство.
Но към края на 1991 г. Съветският съюз е разрушен от американските финансови олигарси и техни руски сънародници. До това се стига след започналата през 1985 г. „перестройка” на държавния социализъм, учредяване на над пет хиляди руско-американски акционерни дружества и приватизация на държавните банки и предприятия с американски долари без златно покритие.
21.І.2018 г.
