Автор: проф. дикн Ангел Димов – председател на Социалистическа партия „Български път”

Напоследък у нас се води активна кампания за ратифициране на Истанбулската „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба  с насилието над жени и домашното насилие”. В нея вземат участие  предимно едни и същи министри, социолози, журналисти и представители на „неправителствени организации” (НПО), които са рупори на гибелната за българската нация евроатлантическа политика. Тези лица често се появяват по улици, площади и национални медии (без да казват кой им плаща) и настояват въпросната конвенция да бъде утвърдена от Народното събрание. В техните изказвания се изтъква, че ратификацията на Истанбулската конвенция е нужна за „справяне” с проявите на домашно насилие. Само че не се  посочва как може да бъде преборено това насилие, при положение че то се поражда от капиталистическите  имуществени и парични отношения. Под претекст, че се води борба с него, се пробутват  съдържащите се в конвенцията текстове за държавна закрила (включително финансиране)  на така наречения „социален пол” (gender), към който се отнасят хората с противоестествени полови влечения – гейове, лесбийки, бисексуални. При агитацията за ратифициране на Истанбулската конвенция се отрича, че в нея фигурира въпросът за „социалния пол”. Повтаря се, че като членка на  евроатлантическите „международни организации” (в т.ч. Съвета на Европа) българската държава е длъжна безпрекословно да изпълнява техните предписания.

Истанбулската конвенция е изготвена и спусната от междудържавната политическа организация Съвет на Европа със седалище в Страсбург, Франция. Тази организация е създадена през 1949 г. под диктата на държавата-империя САЩ, в която по онова следвоенно време е произвеждан половината от обема на годишния световен брутен продукт (сега нейният дял е около 20%). Въпросната организация е инструмент за глобално господство на американската финансова буржоазна класа и за поддържане на нейния глобален тоталитарен режим. Този режим е установен и укрепван чрез неоколонизаторските организации – Федерален резерв на САЩ, Международен валутен фонд (МВФ), Световна банка, междудържавен военно-политически алианс НАТО.

През 1975 г. в Хелзинки (Финландия) по линия на Съвета на Европа е подписано хелзинкско споразумение за защита правата на човека, включително свобода на движение между страните и на изразяване на мнения. Това е направено с участието на съветски ръководители за „разведряване” на международните отношения и за даване възможност на руските евреи да се изселват от Съветския съюз в САЩ и Израел. Но западните буржоазни държави използваха въпросното  споразумение главно за създаване на „неправителствени организации” (групи за наблюдение, клубове за гласност) в Съветския съюз, Полша и други социалистически страни. През 80-те години на ХХ век, тези организации са финансирани и използвани от американски тайни служби  и фондации за ликвидиране на европейския държавен социализъм. След разрушаването (1991 г.) на Съветския съюз, съставеният от  десетина държави Съвет на Европа се разшири и обхвана източноевропейските страни. В него се търсят нови форми за неоколонизиране на народите. Една от тях е разглежданата конвенция, чрез която се вменява в дълг на всяка държава да предоставя пари на намиращите се на нейна територия „неправителствени организации”, в т.ч. на посочения „социален пол”. Узаконява се използването им за запазване на доскорошната абсолютна глобална власт на американската финансова буржоазна класа.

Политиката на задължаване на отделните европейски държави да изразходват повече пари за издръжка на финансираните от Америка НПО и за НАТО започна по-активно да се прилага след 2013 г., когато   пролича, че американската империя залязва и стана почти невъзможно да се господства в света по нейния тоталитарен модел – печатане на долари без златно покритие, използване на натовски войски за водене на завоевателни войни, неоколонизиране на държавите и обсебване на техните финансови, човешки и природни ресурси. Към нейното използване се пристъпи и поради продължаващата глобална капиталистическа криза (2008 г.), при която се ускорява процесът на формиране на многополюсен свят и нараства глобалната власт на Русия и социалистически Китай.

Всичко това дава основание да се твърди, че главната цел на ратифицирането на Истанбулската конвенция на Съвета на Европа е да се задължи нашата бедна и колонизирана държава да финансира тарторите на местните „неправителствени организации”, в т.ч. на „социалния пол”. Ежегодно да им отпуска определени парични суми за извършване на обществена и политическа дейност в полза на отвъдокеанската и европейската финансова буржоазия. В подкрепа на това е и фактът, че още преди тази ратификация у нас са регистрирани стотици малобройни „граждански организации” за прокарване на глобалистката политика на Съвета на Европа. Появиха се активисти на НПО, които законно „усвояват” държавни пари от министерството на правосъдието срещу представени книжни „проекти” за борба с домашното насилие.

Създаването на НПО по линия на Истанбулската конвенция е допълнителен механизъм на водената след 1997 г. у нас политика на геноцид на работния български народ. Към тази политика се отнася  въведеният тогава режим на колониален валутен борд, при който е преустановена кредитната и инвестиционната дейност на  Българската народна банка (БНБ) и нашите правителства са заставени да вземат високолихвени заеми от МВФ и Световната банка. Вследствие на водената около четвърт век евроатлантическа политика, днес у нас почти всички големи държавни банки, заводи и търговски дружества са „изкупени” от чужденци, които плащат нисък „плосък” и корпоративен данък. Паричните ресурси в държавния бюджет се набират основно от местните хора на наемния труд. Предимно от тях се събира Данък добавена стойност (ДДС) и се плащат високите лихви по банковите кредити. Милиони наемни работници получават ниски работни заплати, понеже по-голямата част от извличаната максимална печалба се присвоява от банкерите и другите капиталисти („бизнесмени”). Броят на населението у нас е намалял от девет на около седем милиона души, от които над пет милиона души са под прага на бедността и се мъчат да оцелеят физически. Независимо от това трагично положение на нашия народ, при ратифицирана Истанбулска конвенция, българската държава е длъжна да осигурява на хомосексуалните и други джендърски организации пари, включително чрез орязване бюджетите на министерствата на образованието, здравеопазването и спорта. За целта може да се прибягва и до ограничаване на малките финансови стимули за насърчаване на раждаемостта в период, когато българската нация е в безпрецедентна демографска криза и родната ни земя се обезлюдява.

Впрочем напоследък по време на честите си интервюта по националните медии, прозападните „социолози” и „политолози” се мъчат да оправдаят антинародното си постсоциалистическо поведение, като безсрамно лъжат, че сега в България се произвеждали по-големи количества стоки, отколкото при социализма. При очебийния факт, че в сравнение с 1989 г. през 2017 г. производството на селскостопански стоки (мляко, месо, зеленчуци, плодове) е съкратено 3-10 пъти и са ликвидирани стотици промишлени предприятия за производство на електро и мотокари, електронни изделия, трактори и т.н. Не е вярно и твърдението, че в днешната българска държава се получава по-голям годишен Брутен вътрешен продукт (БВП), отколкото примерно през 1987 г., когато по данни на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ обемът му е над 51 млрд. щатски долара. Този обем на БВП може да се сравни със сегашния като левовете се превърнат в долари по текущия доларов курс и се пресметне станалото през периода 1987-2017 г. почти двукратно обезценяване на долара спрямо една трой унция (31.1 грама) злато.

Животът показва, че онези, които преиначават фактите и събитията и  приписват своите провинения на други лица, са най-покварените, продажни и пропаднали индивиди в нашето общество. Някои от тях печелят пари като глашатаи на отвъдокеанските неоколонизатори и се подвизават в „Отворено общество”, „Център за изследване на демокрацията”, „Червена къща” и други НПО. .

Така, че ратифицирането на Истанбулската конвенция е зловреден противонароден акт. Престъпно е, когато милиони българи изнемогват в борбата с бедността да се дават народни пари за улични изяви и книжни проекти на обслужващите чуждестранни интереси НПО, включително на „социалния пол”. Българските власти  могат да отхвърлят натрапваните от Съвета на Европа морални норми, които са чужди на местните нрави, обичаи и традиции. Мина времето на едноличната глобална власт на отвъдокеанските господари и на техните организации като Съвета на Европа. Понастоящем е целесъобразно, подобно на държавата Израел и Унгария, у нас да бъде приет закон за упражняване на контрол върху финансите на многохилядните НПО. Повечето от тези организации се финансират от чужбина и под чадъра на американски и натовски войски  изпълняват поръчки за сваляне и качване на министри и правителства чрез окупации на университети, палаткови лагери и улични протести.