Автор: Проф. дикн Ангел Димов-председател на Социалистическа партия „Български път”
Както е известно Карл Маркс е роден на 5 май 1818 г. в гр. Трир (Западна Германия). Починал е на 14 март 1883 г. на 64 години. Произхожда от еврейско семейство. Дядовците му по бащина и майчина линия са били равини. Единият е служил в Германия, а другият (бащата на майка му) – в Холандия. Неговият баща Хаинрих Маркс е бил адвокат, който през 1817 г. се покръстил и приел протестанската християнска религия (създадена през ХVІ век от германския духовник и богослов Мартин Лутер). Майка му се е покръстила през 1825 г., след като са починали нейните юдаистки родители. През 1824 г. малкият Карл също е покръстен в лутариански храм. Покръстването на Марксовото семейство е осъзнат и смел отказ от еврейския религиозен фанатизъм и акт на приобщаване към местната германска общност. Още повече, че адвокат Хаинрих Маркс е бил и съветник в съда на Трир.
Карл Маркс е гений в обществената наука. Написал е фундаментални научни произведения(1), които са изпълнени с гениални открития и енциклопедични познания, валидни за всички обществени формации. В тях могат да се намерят отговори на много актуални политически, икономически, социални и исторически въпроси. Изложени са редица научно обосновани теории, които се потвърждават и в съвременния компютъризиран и глобализиран живот на народите.
Гениалността на Карл Маркс се признава и от високоерудирания негов съидеиник и съратник Фридрих Енгелс (1820-1895 г.) от гр. Бармен, Германия. В своята творба „Людвик Фоербах и краят на немската класическа философия”, той под черта е отбелязал: „Маркс беше гений. А ние в най-добрия случай – таланти”.(2)
Надарен с голям ум, Карл Маркс над четири десетилетия (1842- 1883 г.) е изследвал действителните обществени отношения в големите европейски държави и е направил важни открития, които оказват въздействие върху историческото развитие. Ето някои от тях.
- Карл Маркс е автор на теорията за класовата борба в досоциалистическите общества. Според тази теория основаните на частната собственост общества (робовладелско, феодално, капиталистическо) са разделени на господстващи и потискани класи. Всяка от тях се състои от милиони и милиарди хора, които имат сходен начин на живот, приблизително еднакво притежание на пари и средства за производство (оръдия и предмети на труда) и общи интереси. Според посочената теория, класовите борби са двигателят на събитията в живота на обществото и придават закономерен и естествен характер на общественото развитие. (3)
Карл Маркс е анализирал станалите към края на 40-те години на ХІХ век във Франция кръвопролитни сблъсъци между отделните имотни класи (финансова аристокрация, едра и дребна буржоазия, едри земевладелци, селяни), а също и между тях и пролетариата, класата на наемните работници. През юни 1848 г. по нареждане на временното буржоазно правителство са убити повече от три хиляди въстанали работници, а петнадесет хиляди са изпратени без съд на заточение. (4) Тогава (както и сега) банковият клон на Ротшилд във Франция „протестира” срещу пощенската и други реформи. (5) Банкерът държи да се запази статуквото на държавните организации, които му изплащат лихвите по непрестанно растящия дълг към него.
Представителите на опозиционната промишлена и дребна буржоазия са крещяли „Корупция!”, а в Париж се разпространявали памфлети в т.ч. „Династията на Ротшилдовци” и „Лихвари – крале на нашето време”.(6)
Марксовата теория за класовата борба запазва голямата си значимост и в сегашното високотехнологично общество. Това общество с десетина ядрени държави се раздира от кръвопролитни класови битки за власт, земи, пазари и богатства, включително от ислямистки антиеврейски атентати във Франция, Англия и други държави.
През периода 1989-2014 г. в глобалното общество абсолютни господари на народите бяха представителите на обособилата се отвъдокеанска финансова капиталистическа класа. Тази класа е установила глобален тоталитарен режим и води неолиберална политика, насочена към създаване на световна държава. Нейните представители безмилостно експлоатират и ограбват продукта на труда на милиардите наемни работници, на пролетариата. Основни механизми на тяхната политика са приватизацията на държавните и общинските банки, предприятия и външнотърговски дружества, високият лихвен процент по банковите кредити, завоевателните войни срещу непокорни класи и държави. Институциалните й изпълнители са: създадения през 1913 г. Федерален резерв на САЩ и неговите филиали – Международен валутен фонд (МВФ) и Световна банка; междудържавният военно-политически алианс НАТО и межудържавната политическа организация Съвет на Европа; „Отворено общество” и други „неправителствени организации”.
След разрушаването (1989г.) на социализма в нашата страна се прикриват антагонистичните класови противоречия. Почти нищо не се споменава за системната трудова експлоатация на милионите ни бедни сънародници от представителите на формиралата се сравнително малка богаташка класа. Нараства агресивността на политици, евродепутати, журналисти и тартори на „неправителствени организации” (НПО), които съставят формиралата се евроатлантическа каста. Те прокарват антинародната неоколонизаторска политика на господстващата финансова класа, включително чрез отхвърляне на теорията за класовата борба, която е сърцевината на Марксовото учение.
- Карл Маркс е създал научнообоснована теория на принадената стойност. Той е направил това като пръв е разкрил двуякият характер на труда. Доказал е, че трудът е конкретен при въплащаване в потребителна стойност и абстрактен, когато образува стокова, разменна стойност. Въз основа на обстоен анализ на стоката и парите е направил извода, че стойността на всяка стока се определя от количеството на материализирания, овеществения в нея труд, т.е. от обществено необходимото време за нейното производство. (7) Обобщил е, че парите (злато и сребро) са специфична стока и обща мярка на стойността на останалите стоки. А паричното название на овеществения в стоката труд е нейната цена.
Карл Маркс е първият в историята политикономист, който научно е разделил капитала на постоянен и променлив капитал. Той е нарекъл постоянен капитал средствата за производство, защото в производствения процес, те не променят величината на своята стойност и не прибавят към произвеждания продукт нова стойност. Разходите за жив труд пък е нарекъл променлив капитал. Основание за това е факта, че принадената (добавената) стойност на стоката се създава от труда на наемния работник, който притежава и продава стоката си работна сила (мозък, мускули, нерви, ръце). Тази стока може за определено време да възпроизвежда своята стойност, която се равнява на средствата за живот – храна, дрехи, отопление, жилище. Работната сила произвежда и принаден продукт, принадена стойност, която може да се изменя, да бъде по-голяма или по-малка в зависимост от степента на трудова експлоатация. Тази стойност се превръща в печалба и се присвоява от капиталиста.
За да извличат колкото може по-голяма печалба, капиталистите удължават работния ден, лишават работниците от социални осигуровки, интензифицират труда и повишават неговата производителност. Те и техните глашатаи наричат работната заплата „цена на труда” (value of labour). Но самият труд няма стойност и съответно цена Такава цена има стоката, предназначеният за пазара продукт, който е кристализиран труд. Категорията „цена на труда”, е ирационален израз на цената на стоката работна сила.
Карл Маркс доказва „безсмислеността” на буржоазното „заключение”, според което „работната заплата изобщо се повишава или спада пропорционално с производителността на труда”.(8) Днес у нас с това заключение се оправдава (предимно от представители на „Асоциацията на индустриалния капитал в България”) плащането на крайно ниските заплати, които стигат само за физическото оцеляване) на милиони български трудещи се. Макар, че по производителност на труда, повечето приватизирани наши държавни предприятия са на световно ниво, работните заплати на заетите в тях са няколкократно по-малки от тези на западните работници. Например в първото приватизирано (през 1993 г. от приватизатора Александър Божков) у нас модерно предприятие за преработка на царевични продукти „Амилум България”, през 2018 г. средната месечна заплата е 1000 евро или двойно по-малка от тази (2000 евро) в Австрия и Белгия. Това предприятие беше построено (под ключ) през периода 1985-1993 г. от белгийска фирма и купено от нея, а понастоящем е собственост на американска компания.
Още от Марксово време, буржоазните икономисти избягват да наричат „капиталист” човекът, който притежава капитал и го увеличава чрез наемане и експлоатация на чужд човешки труд. Оня, който срещу пари получава чужд труд (стока работна сила) се нарича с общоприетия жаргон „работодател”, а работника, чийто труд се взема срещу заплата – „работополучател”. На френски език думата „travail” се употребява в смисъл на „занимание”. Затова Фридрих Енгелс отбелязва, че „французите с право биха взели за луд оня икономист, който би нарекъл капиталиста работодател (donneur de travail), а работника – работополучател”.(9)
Понастоящем в България има Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. Нейният шеф, собственик на приватизирани предприятия по медиите заплаши, че ще организира протести ако се пристъпи към доизграждане на държавната АЕЦ „Белене”, която ще осигурява евтин ток за населението в българската държава.
- Карл Маркс е открил и формулирал закона за съответствието на производствените отношения (главно отношенията на собственост) на производителните сили (работниците и средствата за производство). Доказал е, че производствениге отношения „образуват икономическата структура на обществото, реалната база, върху която се издига една правна и политическа надстройка”(10) Тази надстройка (парламент, полиция, съд) създава условия за опазване и развитие на господстващата форма на собственост (държавна, общинска, частна). Според него битието определя общественото съзнание и когато производствените отношения станат пречка за развитието на материалните производителни сили настъпва епоха на социална революция.
- Карл Маркс разкрива същността на икономическата категория „лихва” и лихвен процент”. Той е развил тезата, че лихвата като парична сума е „част от печалбата т.е. от принадената стойност, която фукциониращият капиталист изсмуква от работника”.(11) Тази част от печалбата се създава в процеса на производството на стоки от трудещите се, но се плаща на паричните капиталисти (търговците на пари), които предоставят определена парична сума в заем. Лихвеният процент е процентния дял спрямо сумата на кредита. Чрез неговото административно повишаване през януари 1991 г. (от 2.5 на наз 36%) и септември 1996 г. (от 40 на 365%) е съсипано нашето национално производство и българският пазар е завзет от чужденци. (12)
- Карл Маркс е успял да разкрие същността на поземлената рента.
Научно е обосновал тезата, че поземлената рента е добавъчна печалба, която се получава по няколко причини: диференциацията в плодородието на земята (диференциална рента І), различна производителност при последователните капиталовложения в една и съща площ (диференциална рента ІІ); по-голямата променлива част (живия труд) на органичния състав на капитала в земеделието – абсолютна рента. (13)
Марксовата трактовка на поземлената рента позволява да се даде научен отговор на често задавания въпрос защо напоследък в Добружански район се плаща няколкократно по-голяма рента на декар земя, отколкото в Южна България. Основна причина за това е наложената система на европейско селскостопанско субсидиране (на декар използвана земеделска земя). При нея с оскъдните европейски субсидии могат да се отглеждат предимно нискодоходните култури – жито, слънчоглед и рапица. От тях в североизточния български район се получават двойно по-високи добиви от тези на земите на Южна България. При режим на колонниален валутен борд у нас е невъзможно само с европейски пари да се отглеждат високодоходни зеленчуци и плодове, които от векове са произвеждани на южната българска земя и биха осигурявали многократно по-висока рента.
- Карл Маркс е разкрил същността на икономическата криза в капиталистическото общество. Доказал е, че тази криза е свръхпроизводство и взрив на капитала, който при капитализма циклично се взривява в разделения на фази (производство и обръщение на стоки и пари) единен възпроизводствен процес. Посочил е причините за възникването на капиталистическата икономическа криза. Изтъкнал е, че основна причина за всички нейни форми (парична, кредитна, частична, всеобща) си остава винаги „бедността и ограничеността на потреблението на масите”.(14) Разгледал е взривоопасните елименти на капиталистическата криза. Доказал е, че тази криза може да настъпи от надуване на цените на суровините, свръхнапрегнат кредит и погрешни теории. (15)
Карл Маркс е посочил пътя на бъдещето обществено развитие. Научно е доказал, че този път неизбежно води към изграждане на справедливо и благоденстващо социалистическо и комунистическо общество. Пример за това са социалистически Китай, Куба и други държави. В тях преобладава обществената (държавна и кооперативна) собственост върху банките, производствените предприятия, земеделските стопанства и външнотърговските дружества. Десетилетия наред се постига висок икономически растеж и се повишава материалното и културното благосъстояние на народа.
След опустошителната глобална капиталистическа криза (2008 г.) държавата-империя САЩ, Франция и Германия немогат да се измъкнат от застоя. Америка безвъзвратно загуби абсолютната си глобална власт, а Европейския съюз започна да се руши. Братска Русия възвърна своята военна мощ и все повече нараства нейната роля в международните отношения. С военната си намеса в Сирия предотврати заробването на сирийския народ и даде тласък на процеса на преминаване от еднополюсен към многополюсен свят.
При това положение е целесъобразно да се засилва борбата на трудовите хора за премахване на наложения от отвъдокеанската финансова олигархия глобален тоталитарен режим и за избавянето им от нейната експлоатация. При това като се прилагат методите и механизмите, препоръчвани от Карл Маркс. Необходимо е да се води политика, която включва:
-обединяване на трудовите хора от всички страни в единен международен фронт;
– премахване на буржоазната псевдодемокрация и установяване на диктатура на народа, на мнозинството над малцинството свръхбогаташи;
-прекратяване на въведената от Ротшилдови порочна практика държавата да се обслужва от частни банки;
-формиране на национална икономика с преобладаваща държавна и кооперативна собственост чрез реституция на приватизирани предприятия и изграждане на самостоятелно функциониращ държавен сектор, съставен от банки, водни, електроразпределителни, застрахователни и външнотърговски предприятия;
-установяване на държавен монопол върху търговията със зърнени храни, оръжия, лекарства, вторични суровини, дървесина и други специфични за страната стоки;
– прекратяване на търговията с американски долари без златно покритие (Според К. Маркс кредитната система „толкова малко се е освободила от базата на монетарната система, колкото малко протестанизмът се е освободил от основите на католицизма”)(16)
Бележки
(1) Манифест на комунистическата партия; Маркс, Енгелс, Съчинения, изд. на БКП, С. 1957 г., Том. 4; Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г. (Т. 7); Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт (Т. 8); Към критиката на политическата икономия (Т. 13); Капиталът (Т. 23, 24, 25, 26).
(2) Пак там, Т. 21, с 298.
(3) Пак там, Т. 4, с. 424.
(4) Пак тав, Т. 8, с. 124.
(5) Пак там, Т. 7, с. 14.
(6) Так там, Т. 7, с. 15..
(7) Пак там, Т.23, с. 198.
(8) Пак там, с. 570
(9) Пак там, Т. 23, с. 32.
(10) Пак там, Т. 13, с. 8.
(11) Пак там, Т. 25, част първа, с. 419.
(12) Ангел Димов, Българската геополитика, четвърто допълнено издание, ИК „Христо Ботев”, С. 2017, с. 265-281.
(13) Ангел Димов, Аграрна политика, Академично издателство на Аграрен университет, гр. Пловдив, 2017, с. 90-91.
(14) Маркс , Енгелс, Съчинения, изд. на БКП, С. 1967 г., Т. 25, част внора, с. 26.
(15) Ангел Димов, Глобалната капиталистическа криза, вноро издание, БАПС, С. 2016.
(16) Маркс, Енгелс, Съчинения, изд. на БКП, С. 1962 г., Т.25, част втора, с. 135.
