Проф. дикн Ангел ДИМОВ, председател на Социалистическа партия „Български път”
След т. нар. промени от 1989 г. у нас започна да се налага политика на изолиране на България от Русия, както и на разрушаване на вековните цивилизационни, духовни и икономически връзки с кирилската държава. Системно се озвучава враждебна пропаганда срещу руската държава и лично срещу президента Владимир Путин. От друга страна, мними „европейски ценности” като „върховенство на закона”, „демокрация”, „права на човека” се издигат в безусловна норма.
Но ние живеем в света на капитала от най-последен вид, спекулативен, турбокапитализъм; капитализъм на транснационалните корпорации. А съвременното общество се раздира от корупция, от огромното социално и политическо неравенство и поради жестоката трудова и вече и сексуална експлоатация…
Наложената в България антируска политика в периода 1990-2018 г. прекрати традицията от времето на социализма (1944-1989 г.) на ползотворно българо-съветско сътрудничество. Значително бе ограничен достъпът до необятните руски пазари на български земеделски и промишлени стоки. Като цяло, това означава, че са изгубени суми от порядъка на стотици милиарди лева. В българския стоков износ делът на стоките за руската страна намаля от над 50 % до едва 1-3 %. Същевременно, без допитване до народа българската държава бе присъединена към междудържавния военно-политически алианс НАТО (2004 г.) и политико-икономическата междудържавна организация Европейски съюз – ЕС (2007 г.).
По команда отвън, най-вече на американски и евросъюзни структури, бе осуетено строителството на руските енергийни обекти АЕЦ „Белене”, нефтопровода “Бургас-Александруполис” и газопровода „Южен поток” на наша територия. България остана беззащитна пред държави и организации, които буквално източват и ограбват малкото останали ресурси; изкупува се нейна земеделска земя и на практика се омаломощава и ликвидира българската нация.
С отказа от изграждане на споменатите обекти българската държава бе лишена и от златната възможност ежегодно да получава енергоносители на поносими цени и от милиарди левове транзитни такси, както и да осигурява работа и справедливи доходи на стотици хиляди българи.
В България всъщност бе установен глобален тоталитарен режим.
Големите банки, предприятия, пазари и медии са владение на чужденци (главно американци, германци, израелци и турци). Те експлоатират безмилостно евтината работна сила у нас, плащат на държавата нисък „плосък” и корпоративен данък, но изнасят печалбите в чужбина. Формирани бяха местни (туземни!) административни структури на глобалните тоталитарни организации: Международен валутен фонд и Световна банка (създадени през 1944 г. в Америка); Съвет на Европа и Междудържавен военно-политически алианс НАТО (1949 г.) и са разположени няколко американски военни бази и координационни центрове на НАТО. Регистрирани са хиляди финансирани от чужбина „неправителствени организации” (НПО), които обслужват интересите на класата на отвъдокеанската финансова плутокрация и местната олигархична класа и се използват за сваляне и за налагане на марионетни правителства.
В българското общество се формира каста на евроатлантици, всъщност привилегировани общественици. Те са на служба в ръководните органи на държавата и в ЕС, разпределят парите от европейските фондове или разработват високоплатени „проекти”, обслужващи предимно интересите на финансовата олигархия. Представители на тази каста удовлетворяват интересите и на новосформираната българска компрадорска буржоазия, която е все по-зависима от капиталите и пазарите на страните членки на ЕС. Понастоящем делът на тези страни в българския стокообмен е около 65 %.
Евроатлантическата интеграция на България на практика “изпрати” милиони български граждани като икономически емигранти в чужбина, а други преждевременно бяха изличени от този свят заради мизерия, глад и самоубийства. Десетки български войници и офицери бяха убити и осакатени, заради участие във войните на алианса, водени след 2002 г. на територията на Афганистан и Ирак.
В условията на глобален тоталитарен режим нашето общество е подложено на непрестанни манипулации, включително и чрез грубо преиначаване на историческите факти и събития в отношенията между България и Русия.
Представителите на господстващата финансова капиталистическа класа щедро финансират русофобите (наемници, които насаждат заблуди и омраза към Русия и русите), както и всички антируски прояви на организациите, които те са създали за обслужване на русофобството. Бе използвано дори историческото посещение (на 3 и 4 март 2018 г.) в България на патриарха на Москва и цяла Русия Кирил, който бе гост на тържествата по случай 140-ата годишнина от Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) и възстановяването на българската държава. Като по команда нашите евроатлантици (лъжепатриоти, „политолози” и журналисти) се надпреварваха да представят превратно неговото изказване при президента на Република България. В него патриарх Кирил призова да се пази „паметта за героичната барба на руския и българския народ за освобождението на България” от османска Турция. Сподели, че му е „трудно да слуша препратки за участието на други страни (Полша, Литва, Финландия) в освобождението на България”. Първоначално това слово не бе публикувано и цитирано в “свободните” български медии, а само бе съобщено, че руският патрирах „с тропане по масата” назидава и „раздава преценки кой на кого да благодари” за освобождението на България от турското иго. В повечето от тези медии са отправени укори към патриарха, задето при отпътуването си каза, че изпитва „някои разочарования” от тържествата, на които са прозвучали думи на признателност не на единната руска армия, а на отделни страни, чиито народи по това време са влизали в руската империя.
Главните цели и похвати на антиурската политика са посочени в статията, озаглавена „3 март: Свобода или освобождение?” от Даниел Смилов (портал „Култура”, 4 март 2018 г.). В нея се настоява да бъде променен „смисълът” на нашия национален празник 3 март, като българите спрат да изразяват признателност на Русия и да отдават почит на руските воини, загинали за освобождението на България. Тази историческа дата да стане „празник на политическата ни свобода”, която уж сме си извоювали с помощта на Великобритания, Австро-Унгария и Германия. Изглежда, директивата е на българска почва да бъде приложен опитът на Евросъюза, чиито шефове през 1985 г. обявили 9-и май като Ден на Европа и официален празник на европейските народи, независимо че на тази дата Съветският съюз, а сега Русия, празнува победата в освободителната война срещу нацистка Германия. Целта е с времето да бъдат забравени не само Сталинградската, но и други велики битки и победи на Червената армия и съветския народ във Втората световна война (1939-1945 г.). Както е известно, на 9 май 1945 г. в 0,43 ч, край източен Берлин, под председателството на съветския маршал Георгий Жуков и в присъствието на американски, английски и френски военачалници, германският фелдмаршал Кайтел, дясната ръка на Хитлер, подписва акта за безусловна капитулация.
Ехидното предложение, според което „празнуването” на 3 март „да се осмисли” и да протича, като се говори главно за „политическата свобода и суверенитет”, се налага чрез голословни твърдения като например: „Не е ясно защо ние трябва да се фиксираме върху освобождението и жертвите на другите за него и да почитаме основно тези факти, а не самата свобода и суверенитет”; „Ако празнуваме освобождението, главният субект е Царска Русия и нейните войни (като освен русите са включвали и често забравените украинци, финландци, поляци и мнозина други)”; „През ХIХ век в Европа се налага т.н. Концерт на великите сили и той е истинският субект на най-важните решения, включително това за нашето освобождение”.
С такива фалшиви доводи се внушава, че всяка година на 3-ти март освободителната роля на Русия трябва да се “обогати” със заслугите и на западноевропейските държави, на Полша, Литва, Украйна и Финландия… Не е изключено в бъдеще да се забранят и пиеси като комедията на възрожденеца Добри Войников „Криворазбраната цивилизация” (става дума за европейската)…
В посочената статия освен за освобождението и свободата има и груби неистини и за режима на пълномощията (1881-1883 г.) в българското Княжество. Например не е вярно, че установяването на този режим чрез държавен преврат и суспендиране на Търновската конституция са извършени „по волята на новия и консервативен руски император Александър III”. Въпросната Конституция е погазена от избрания през април 1879 г. български княз Александър Батенберг, племенник на съпругата на нашия освободител Цар Александър II. Преди да дайде в България, той се представил на руския цар и турския султан и поискал да му се дадат по-големи права (отколкото тези в Конституцията), но Царят отказал. При все това в разрез с конституционните разпоредби, княз Батенберг назначавал на военна служба немски офицери и прозападни правителства от буржоазната консервативна партия, която в Народното събрание имала тридесетина депутати от общо 170 депутатски места. Княз Батенберг присъствал на погребението на убития на 1 март 1881 г. Цар Алексансър II в Русия и убедил синът му Цар Александър III да даде съгласие за извършване на държавен преврат на наша земя, като го излъгал, че лидерите на влиятелната българска либерална партия Петко Каравелов и Драган Цанков са убийци, подобни на онези, които убили неговия баща…
Във въпросната статия некоректно е интерпретирано извършеното през 1885 г. съединение на Княжество България с Източна Румелия. Твърдението, че то можело „да завърши с неуспех”, ако не била „подкрепата поне на част от Великите сили (измежду които неочаквано Великобритания в този случай)”, е невярно. Всеизвестно е, че след Руско-турската война България е разпокъсана териториално, на състоялия се през юли 1878 г. Берлински конгрес, от представителите на Англия, Австро-Унгария и Германия.
Всъщност преки изпълнители на Съединението са руските офицери майор Данаил Николаев и майор Райчо Николов, които по това време са били командири на източнорумелийски военни части. По нареждане на ръководения от Захари Стоянов таен революционен комитет техни военни подразделения и сформираната в с. Голямо Конаре (гр. Съединение) чета на сержант Продан Тишков заели гр. Пловдив и отстранили назначеното от султана източнорумелийско правителство, начело с генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Българското Съединение е успешно благодарение на създадената през периода 1878-1881 г. в Княжесгво България млада и боеспособна петдесетхилядна българска армия. Създатели на тази армия са генерал-губернаторът княз Александър Дондуков, руски офицери, в т. ч. българи, и изпратените от Русия военни министри на Княжеството – генералите Пьотр Паренсов и Казимир Ернрот (Йохан Казимир Густавович Ернрот, руски офицер от шведски произход, роден във Финландия, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война 1877-1878 г.). Княжеската армия с нейните гарнизони, разположени до Стара планина, респектирала турския султан и той не посмял да противодейства на Съединението като изпрати свои войски в подвластната му Източна Румелия.
В коментарите си за Съединението, русофобите не пропускат да изтъкнат факта, че то не било признато от руския цар Александър III, който наредил руските офицери да напуснат България. Но той направил това, след като руските военни министри на Княжеството в продължение на седем години (1878-1885 г.) формирали многочислена българска войска и подготвили Съединението.
Научният исторически преглед ясно показва, че България не може да съществува без Русия. През Междусъюзническата (или Втората балканска война) от 1913 г. Русия се застъпва пред правителствата на балканските страни за спиране на военните действия и за непревземането на българската столица гр. София от румънски войски. Както е известно, след извършеното по безумната устна заповед на цар Фердинанд настъпление на български войски срещу гърци и сърби в Македония, турска армия заема Източна Тракия с Одрин, а румънски въоръжени сили нахлуват в България и стигат до Враждебна, край гр. София…
След Втората световна война България е третирана като верен съюзник на нацистка Германия, но
Съветският съюз не допуска преначертаване на българските териториални граници и предаването на 10 хил. кв. км български земи на съседна Гърция.
През 1946 г. в Париж съветската делегация отхвърля представеното от гръцките делегати и подкрепящите ги американски и английски дипломати искане за преместване на българо-гръцката граница на 35 км от Пловдив (до Чепеларе) и на 95 км от София.
През последните стотина години прозападната и антируска политика на династични представители от небългарски произход, както и буржоазните и социалдемократическите партии и лидери, които все пак представляват по-незначителна част от българското население, доведе до национални катастрофи, до загуба на български територии, до стопански кризи и смърт на стотици хиляди българи. Катастрофални са резултатите от присъединяването на българската държава към империалистическа Германия и Австро-Унгария (1915 г.), към фашистка Германия, Италия и Япония (1941 г.), както и към НАТО и ЕС.
Засега само в периода на социалистическата държава (1944-1989 г.) бе осъществявано икономическо и научно-техническо сътрудничество на всички нива между България и Съветския съюз. Това позволи разширяването на нашето национално производство и разкриването на работни места за всички трудоспособни български граждани. Бе гарантирана социална и икономическа сигурност на българското население, което нарасна от 7 на 9 млн. души в тези години.
Очевидно, че това се дължи на преобладаващата обществена (държавна и кооперативна) собственост, която е основата и пазител на националната независимост и държавния суверенитет. Благодарение на това можеше да се разгърне междудържавното сътрудничество, основано на принципите на взаимопомощ и взаимна изгода. В управленските органи на това сътрудничество страните имаха равен брой представители независимо от числеността на населението (за разлика от основания на акционерен принцип Евросъюз, където в сравнение с нашата малка страна, Германия например има многократно повече членове в Европарламента и в Еврокомисията).
По време на социализма българо-съветският стокообмен бе балансиран и без годишни външнотърговски дефицити (понастоящем пасивното салдо – внос минус износ – в българската търговия с Германия и другите страни членки на ЕС ежегодно превишава 2 млрд. американски долара). Всяка година съветската страна доставяше на България повече от 12 млн. т нефт, и то на двойно по-ниска цена от тази на Чикагскатга борса. В периода 1979-1985 г., т.е. до началото на „перестройката”, съветското правителство ежегодно превеждаше на българската държава 600 млн. американски долара, или общо около 3 млрд. долара безвъзмездна помощ, за стимулиране развитието на трудоемки отрасли като земеделие, хранително-вкусова и лека промишленост.
В периода 1956-1989 г. с техническото съдействие на руски специалисти в България са изградени над 500 големи предприятия и обекти. Сред тях се открояват комбинатите за цветни метали край градовете Пирдоп и Пловдив, енергийният комплекс „Марица-изток”, Кремиковският металургичен комбинат и нефтохимическият завод в гр. Бургас, заводите за селскостопанско и продоволствено машиностроене.
С руска техническа помощ у нас бе построена и пусната в експлоатация първата на Балканския полуостров атомна електроцентрала „Козлодуй”.
През 60-те години на 20 век, по безплатно предоставена съветска лицензионна техническа документация, в България са създадени около 50 завода за производство на оръжия, военна техника и боеприпаси. До 1990 г. в тях работят над 180 хиляди работници, инженери и учени. Продукцията им намира пазари в чужбина и за милиарди долари. След извършените в България грабителски приватизации две трети от заводите са закрити. Българската държава бе лишена от ежегодни приходи, възлизащи на милиарди долари и евро.
През 1968 г. бе подписана българо-съветска спогодба, по силата на която на българската страна са предоставени за ползване над 3 млн. дка гори на територията на република Коми. Близо три десетилетия (до 1992 г.) в тази република са работили над 120 хиляди български граждани, с чийто труд са построени три благоустроени селища (Усогорск, Благоево и Междуреченск) и са добити около 50 млн. куб. м иглолистна дървесина, половината от която във вид на трупи е транспортирана за България. Общо над 2200 от живелите на територията на Коми българи са завършили висше образование в учебни заведения на Съветския съюз – напълно безплатно (и без десетките хиляди долара такси за студент, каквато е практиката в американските университети).
При почти половинвековното българо-съветско сътрудничество, България не е загубила ни педя земеделска земя (при прилагането на евроатлантическата политика у нас американски „инвестиционни” фондове, израелски и турски граждани са изкупили около 2 млн. дка български плодородни земи и продължават да придобиват поземлена собственост).
Очевидно във формиращия се многополюсен свят българската нация може да бъде запазена, на първо място, чрез възраждане на българо-руското икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество. А това може да се постигне чрез отстраняване на евроатлантическите партии от управлението на българската държава, чрез отмяна на въведения през 1997 г. у нас режим на колониален валутен борд (Паричен съвет), чрез излизане от НАТО и предоговаряне на българското членство в Европейския съюз.
В. „Нова Зора”, 24 април 2018 г.
