Проф. дикн Ангел Димов, председател на Социалистическа партия „Български път“
След 1989 г. в България е реставриран старият капиталистически обществен строй чрез разрушаване на системата на държавен социализъм, приватизация (узаконена кражба) на огромната държавна собственост и насилствена ликвидация на кооперативните земеделски стопанства. Големите държавни банки, производствени, електроразпределителни и външнотърговски предприятия са обсебени от чуждестранни (предимно американски, гръцки, израелски и турски) граждани, които безжалостно експлоатират нашите трудови и природни ресурси и изнасят извличаните печалби извън територията на българската държава.
Едновременно с възстановяването на капиталистическите, почиващите на наемен труд частнособственически отношения у нас е извършено социалдемократизиране (обуржоазяване) на Българската комунистическа партия (БКП), която през 1990 г. е преименувана на Българска социалистическа партия (БСП). След няколкогодишни вътрешнопартийни борби към края на 1996 г. в нея вземат връх „социалдемократите евроатлантици“, които обслужват предимно интересите на чуждестранни и местни финансови и търговски капиталисти.
Впрочем, когато (1914 г.) германските социалдемократи депутати са гласували да бъдат отпуснати военни кредити за водене на империалистическата Първа световна война ( 1914-1919 г.), пролетарският вожд Владимир Илич Ленин заявил, че вече се срамува да се нарича „социалдемократ“ и става „комунист“. По-късно създателят на Българската работническа партия – БРП (комунисти), Димитър Благоев е нарекъл социалдемократите „катраник на буржоазията“ (катраник е малък съд, който се пълни с катран за мазане оста на волска кола ).
Българските социалдемократи евроатлантици се афишират като „леви“, борци за равенство и справедливост, но прокарват закони в полза на олигархията и мафията. През 1997 г. лидерите на БСП заедно с министър-председателя от Съюза на демократичните сили (СДС) Иван Костов са инициирали приемането на закон за въвеждане на колониален валутен борд (паричен съвет) у нас и са подписали съвместна декларация за тотална приватизация на стотици крупни държавни предприятия (тогава Врачанският азотно-торов гигант е продаден на американски евреин за 1 долар). По-късно (2000 г.), за да получат държавна власт и лични облаги, тези социалдемократи се обявяват за вкарване на българската държава в междудържавния военен алианс НАТО, който е насочен срещу братска Русия и се използва за укрепване на установения от американската финансова класа глобален тоталитарен режим. В навечерието (2005 г.) на парламентарните избори социалдемократическите лидери на БСП заявяват, че ако спечелят най-много избирателни гласове, ще върнат на държавата присвоените от Симеон Сакскобургготски държавни дворци, земи и гори, но после се отмятат и правят управленска коалиция с него и ДПС, въвеждат нисък „плосък“ и корпоративен данък (в полза на банкерите и богаташите) и прокарват закон за разсекретяване на досиетата на сътрудниците на държавна сигурност, т.е. за разрушаване на българската държавност.
През юли 2018 г. ръководителите на БСП предлагат за публично обсъждане „Проект Визия за България“. Този проект се състои от увод и осем глави: държава; икономическо развитие на България и доходи; регионално развитие; здравеопазване; образование, наука и култура; сигурност и отбрана; външна политика; демографска криза. Общият му обем е 31 печатни страници с по над 50 реда. В него има много безсмислени думи и фрази за държавата и Европейския съюз (ЕС). Такъв е например израза: „Нещо повече, като член на ЕС България може да бъде мост на отношенията между Европа и Русия“ (с.26). В случая е употребен американския жаргон, поставящ равенство между акционерната организация „Европейски съюз“ и континента „Европа“. Използвани са и необмислени и неуместни термини, които объркват читателя и не позволяват да се правят верни изводи. Такива са: „преход“ вместо ,„реставрация“; „ръст“, вместо „растеж“ , „политики“, вместо „механизми“ на политиката („икономическа“, „публична“, „нова“ „европейска“).
Във въпросния проект не е посочена неговата цел. Но изложените констатации и обещания показват, че е предназначен за предизборна агитация. Например на първата страница е изтъкнато, че „Единствено през 2007 и 2008 г. (при управлението на БСП) икономиката ни се развива с двойно по-високи темпове в сравнение с „богатите“ (страни) и тогава общественото благосъстояние е най-осезаемо“. Този агитаторски подход шскира, защото през посочените предкризисни години у нас, за да преживеят хиляди българи са продали земеделските си земи на чужденци (евреи и турци), а от сделките им е отчетен „кух“ икономически растеж. При представянето на проекта по медиите, депутати от БСП го обявяват за управленска програма, чиято реализация в нашата страна щяла да доведе до „промяна на системата“ т.е. на реставрирания капиталистически държавен и обществен строй. Но заложените в проекта мероприятия са насочени към по-нататъшно евроатлантическо неоколонизиране на българската държава и укрепване на общественото господство на финансовите капиталисти. А както показва десетилетната практиката при него повечето българи са поставени в робско положение и са обречени на мизерия и носене на немски дрехи втора употреба. Положението им ще се влошава и поради обстоятелството, че след избухването (2008 г.) на глобалната капиталистическа криза в Америка и големите страни-членки на ЕС почти няма икономически растеж. Американската империя загуби абсолютната си глобална власт и започна търговска война със социалистически Китай, Евросъюза и Русия.
Може би единствената социалистическа мярка, която е предвидена в разглеждания партиен документ е: „Въвеждаане на прогресивно данъчно облагане“ (с.12). Тази мярка осигурява известна справедливост в капиталистическото общество, но нейното превръщане в закон е пробламатично, тъй като е малко вероятно БСП да се разграничи от обладалите я олигарси и мафиоти и да получи абсолютно парламентарно мнозинство.
В проекта няма набелязани мерки за самостоятелно, неакционерно развитие на държавната и кооперативната собственост у нас. А както показва нашия и китайския опит чрез тези форми на обществена собственост може да се осигурява национална независимост и суверенитет на държавата и десетилетия наред да се постигат високи (7-10%) годишни темпове на икономически растеж.
Впрочем критерий за социалистическия път на развитие на страната е относителният дял на държавната и кооперативната собственост в нейната икономика. В социалистически Китай, мъдрите комунистически ръководители са определили този дял, включващ и държавните външнотърговски предприятия да не пада под 60%. На основата на тази самостоятелно функционираща собственост, за няколко десетилетия, китайската икономика нарастна няколкократно и стана най-голямата в света по паритет на покупателна способност на Брутния вътрешен продукт-БВП.
В разглеждания партиен документ нищо не е споменато за собствеността на изкупените от израелски и турски фирми и техни подставени лица милиони декари български земеделски земи. Въпреки, че това изкупуване на родни земеделски земи продължава. Поет е ангажимент в нашата буржоазна парламентарна република да се налага управление „чрез законови инструменти и правила“ (с.4). Но отдавна (през 1767 г.) френският енциклопедист и критик на капиталистическата собственост Симон Никола Ленге (1736-1794 г) е стигнал до извода, че „Духът на законите е собствеността“ (Маркс, Енгелс, Съчинения, езд. На БКП, С. 1968 г. Т. 23, с. 741).
Политиката е изкуство да се управлява дължавата, която е възникнала след появата на частната собственост. Ето защо всеки, който претендира за държавната власт би трябвало да има познания за същността на държавата и различните форми на собственост.
Още от древни времена смяната на всяка класова обществена система (робовладелска, феодална, капиталистическа) започва с промяна на формата на собственост върху средствата за производство. В разглеждания проект няма предложения за реформиране на съществуващите у нас капиталистически форми на собственост – еднолична, акционерна (капиталистическа), включително публично-частна. Предложено е да се развиват главно три специфични акционерни форми на собственически отношения: „Държавата да участва с дялово финансиране на проекти“; въвеждане на „специално законодателство за предприятията с над 50% държавно или общинско участие“; разширяване на публично-частното партньорство – ПЧП при създаване на предприятия в т.ч. със „социално-икономическа цел“ за обучение на хора с увреждания и безработни, лични социални услуги, опазване на околната среда и други.
Обикновено тези смесени форми на собственост се използват за „усвояване “ на пари от държавата и фондове на Евросъюза. През 90-те години на ХХ век чрез такива форми у нас са „приватизирани“ държавни банки и предприятия и от държавата са прехвърлени в частни банкови сметки колосални парични суми.
В разглеждания проект е изразено мнението, че у нас може да бъде постигнат устойчив икономически растеж чрез влагане на „инвестиции в по-съвършени производствени технологии“ и експортни производства, включително „за развитието на биологично земеделие“ (с.6-7). Обещано е държавата ни да стане „инвеститор номер едно“.
Бедата е, че нашата неоколонизирана държава неможе да заделя нужните бюджетни парични ресурси за инвестиции в производството и строителството на големи енергийни и други обекти. Държавният бюджет е твърде малък (сравнен примерно с Дания и Гърция) и от него едва се покриват текущите разходи на държавата. При режима на колониален валутен борд (паричен съвет), Българската народна банка (БНБ) е лишена от правото да инвестира и кредитира правителството. То може да взема високолихвени и заробващи страната парични заеми от МВФ и Световната банка.
В разглеждания проект са включени редица мерки за набиране на държавни парични ресурси и създаване на фондове чрез емитиране на облигации и други ценни книжа от държавата или общините. Предвидено е набраните парични суми да бъдат използвани главно за финансиране на промишлени проекти и инфраструктурни обекти като предприятия за преработка на отпадъци, пречиствателни станции за питейна вода, хидромелиоративни съоръжения. Изразходването на тези пари щяло да става чрез „публично-частното партньорство“, предимно с чуждестранни компании. Явно при изпълнението на разглеждания проект най-много ще се облагодетелстват финансови капиталисти и босове, които ще бъдат „партньори“ на държавата.
Всичко това доказва, че у нас е необходимо да се развива необвързан с частни банки и фирми държавен сектор, съставен от банкови институции, производствени, застрахователни и външнотърговски предприятия. В страната да бъде отменен режима на колониалния валутен борд и да се даде право на Българската народна банка (БНБ) отново да извършва банкова дейност (кредитиране, инвестиране).
Освен инвестиции, за развитието на всяко експортно ориентирано производство е необходим външен пазар. Наличието на такъв пазар е гаранция за пласмента на произвежданата стока и за дългосрочност на производствения процес. В разглеждания проект не са посочени възможности за осигуряване на външни пазари. Дадени са уверения, че държавата ще стимулира износа на продукти на българските малки и средни предприятия като предоставя парични ресурси на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Това предложение сигурно е от лобисти. При настъпилите напоследък геополитически промени е почти невъзможно с наливане на държавни пари в застрахователни дружества да бъдат осигурени външни пазари за износ на наши стоки.
Пазарите на ЕС са пренаситени и на тях е трудно да се пласират големи количества български промишлени и селскостопански стоки. Базираните у нас чуждестранни търговски компании изкупуват и изнасят основно нискодоходните земеделски продукти – жито, слънчоглед и рапица и способстват за обезлюдяване на родните села. При това положение у нас може да бъде създадена ефективна икономика и високоплатена работа на българските граждани, включително и на завърналите се от чужбина като се осигури свободен достъп на нашите производители до необятния и всепоглъщащ руски пазар. Нужно е да бъде издействано правото на българите да имат общ българо-руски пазар.
