Проф. д.ик.н Ангел Димов
Напоследък в страните – членки на Европейския съюз, много се говори за „върховенството на закона“. Изтъква се, че то е най-голямата „европейска (евросъюзна) ценност“ на съвременното капиталистическо общество. В това общество обаче цари беззаконие, лицемерие и лъжа, а почти всички закони се изготвят, тълкуват и използват за облагодетелстване на господстващата финансова капиталистическа класа. С корупционни схеми държавата се ограбва и ощетява от аристократи, капиталисти и мафиоти.
Типичен пример за това е приетото на 12 октомври 2020 г. от тричленен състав (Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева) на Върховният касационен съд-ВКС (с председател Лозан Панов) решение, по силата на което държавния дворец „Царска Бистрица“ става собственост на Симеон Сакскобургготски. С това решение започват да се узаконяват извършените от него (през периода 2001-2004 г., когато е министър-председател на Република България) престъпни присвоявания на държавните „царски имоти“ – дворци, резиденции, гори на обща стойност около половин милиард евро. Въпросното узаконяване се прави въз основа на приетото през юни 1998 г. от Конституционния съд (КС) декларативно и нямащо правна стойност тълкувателно решение, с което е обявен за противоконституционен приетият на 31 декември 1947 г. (от Великото народно събрание) „Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници“. То се обосновава с лъжата, че чрез този закон (от 31 декември 1947 г.) в България е било извършено „одържавяване“, „конфискация“, „национализация“ на частните имоти на Сакскобургготската фамилия. Оправдава се с манипулативното твърдение, че държавните „царски имоти“ са „реституирани“ съгласно приетите през 1992 г. закони за реституция на жилища, градски парцели земя, магазини и ателиета на български граждани. Макар че според Търновската конституция (при чието действие са обособени и построени въпросните имоти), Князът, Царят е най-висшата държавна институция, която е на издръжка на държавата и няма право да придобива (включително по давност) предоставените ѝ за ползване народни имоти.
Заглавието на закона от 31 декември 1947 г. показва, че е приет за „обявяване“, оповестяване, съобщаване на държавите САЩ, СССР и Великобритания (победителки във Втората световна война, 1939-1945 г.), че „царските имоти“ са държавни и не могат да бъдат конфискувани, както повелява подписаното с тях (през октомври 1944 г.) споразумение за примирие (на 27 декември 1947 г. е приет „Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия“). Съгласно с посоченото споразумение и постигнатата договореност, българските ръководители, начело с лидера на политическия кръг „Звено“ Кимон Георгиев са били длъжни да конфискуват имотите на осъдените на смърт прогермански местни държавници, включително на регента княз Кирил (брат на обявилия война на САЩ и Англия цар Борис III), който преди да бъде съден от Народния съд е споделил на премиера Константин Муравиев, че притежава само едно инкрустирано медальонче.
След 1989 г. Симеон Сакскобургготски с подкрепата на други монархофашистки наследници и продажни местни юристи се мъчи чрез „магистратурата“ и с извратено тълкуване на оповестителния закон от 31 декември 1947 г. да присвои и узакони държавните имоти, ползвани от неговия дядо цар Фердинанд и баща му цар Борис III. Опитва се да докаже, че чрез този закон са „одържавени“ въпросните имоти.
Но истината е, че след 1944 г. имотните отношения между българската държава и Царя, Владетеля (като институция) са уредени преди приемането на въпросния закон от 31 декември 1947 г. Това е направено чрез Закона за допитване до народа (Държавен вестник, бр. 174 от 2 август 1946 г.), одобрен на състоялия се на 8 септември 1946 г. референдум (всенародно допитване) и с публикуваната също в Държавен вестник (на 6 декември 1947 г.) Конституция на Народна Република България, чийто чл. 7 постановява, че „горите“ на българска земя са „държавна, т.е. общонародна собственост“.
В Закона за допитване до народа член първи гласи: „Двадесет и шестото обикновено народно събрание предлага (на участниците в референдума) да се премахне монархичната форма на управление и България да се обяви за Народна република, като цар Симеон II и Сакс-Кобургготската династия се лишават безвъзвратно от всички лични и имуществени права, преимущества и титли, свързани с българския престол“.
Както е известно, за този закон са гласували почти всички български граждани с право на глас. Референдумът е признат от съюзните държави (СССР, САЩ, Англия). През пролетта на 2011 г., когато лидери на български политически партии и користни царисти предлагаха Симеон Сакскобургготски за президент на Република България, над 70 наши видни учени отправиха писмено питане до въпросните велики държави дали техните власти са дали съгласие той да бъде реабилитиран. Отговорът на САЩ и Русия беше категоричен, че на насрочените през есента президентски избори Симеон Сакскобургготски няма да се кандидатира за български президент.
Въз основа на посоченият закон (от 2 август 1946 г.), всяко българско правителство може да върне на държавата обсебените от Симеон Сакскобургготски държавни имоти. Това ще бъде справедлив и правно безупречен акт.
През 2005 г., когато се проведоха парламентарните избори, тогавашният лидер на Българската социалистическа партия (БСП) Сергей Станишев обеща, ако социалистите получат най-много депутатски места в парламента, да върне на държавата заграбените от Симеон Сакскобургготски нейни имоти. След изборите (спечелени от БСП) той не само не изпълни това обещание, но и направи управленска коалиция със Симеоновата партия НДСВ. Въпреки смесения си етнически произход С. Станишев публично демонстрира благоговение пред наследника на цар Борис III, който през март 1943 г. е изпратил за умъртвяване над 11 хил. евреи от Беломорска Тракия и Македония.
Във връзка със закона, одобрен на посочения референдум, през 1946 г. правителството с премиер Кимон Георгиев е съставило списък на „царските имоти“. Година по-късно този списък е предаден на новото държавно Интендантство, наречено Управление за безопасност и охрана-УБО, което около половин век стопанисваше въпросните имоти. Това Интендантство е похарчило милиони народни левове само за реставриране на двореца „Врана“, разрушен до основи през март 1944 г. с бомби, пуснати от английски и американски самолети. Тогава, заради късогледата прохитлеристка политика на цар Борис III, освен „Врана“ американски и английски летци са разрушили хиляди жилищни и административни сгради в София. След войната пострадалите от бомбардировките десетки хиляди български граждани сами са си построили нови домове, а Симеон Сакскобургготски дойде от Мадрид и господарски се настани в дворците „Врана“ и „Царска Бистрица“, построени с войнишки труд и пари на някогашното Министерство на обществените сгради, а впоследствие на социалистическата държава.
По всичко личи, че противонародното и противозаконно решение за предаване на държавния дворец „Царска Бистрица“ в собственост на Симеон Сакскобургготски е нагласено предварително от посочените три върховни съдийки (Соколова, Калинова и Генчева) и докладчика по образуваното в КС дело № 1475/2016 г. съдия Константин Пенчев. Едва ли тези съдийки само по своя инициатива са отправили към КС въпроса какви са правните последици и ефектът от приетото през 1998 г. конституционно решение, с което законът от 31 декември 1947 г. е обявен за противоконституционен. Вероятно този насочващ въпрос е формулиран по „съвет“ на конституционния съдия Константин Пенчев, за да може КС с тълкувателно решение да открие правна възможност за харизване на безценния държавен дворец „Царска Бистрица“ на Симеон Сакскобургготски. В свое интервю (Mediapool от 19 юни 2019 г.) К. Пенчев е признал, че ако не е бил член на НДСВ, партията на Симеон, нямало да стане „върховен съдия“ (това обяснява защо той е станал съучастник в присвояването на държавния дворец „Царска Бистрица“).
Конституционният съд с изключение на трима свои членове (Гроздан Илиев, Таня Райковска и Георги Ангелов) е дал „искания“ отговор. Този отговор е сведен до последиците от обявените за противоконституционни „ненормативни закони“ (без да се споменава причисляваният към тях Закон от 31 декември 1947 г.). В него нарочно е оставен без коментар въпросът дали е правомерно създаденият през 1991 г. КС да тълкува закони, приети преди 1989 г., т.е. при социализма. Посоченият отговор е съставен от три точки, с които се дава картбланш на съдиите от ВКС да узаконят незаконното завземане на държавния дворец „Царска Бистрица“ от министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Постановено е, че обявеният за противоконституционен закон от 31 декември 1947 г. е невалиден от момента на неговото приемане или издаване. Народното събрание трябва да уреди противоконституционните последици от посочения закон (вероятно като гласува въпросния държавен дворец да бъде подарен на Кобургите).
На пръв поглед разглежданото тарикатско решение на КС е перфектно, но в своята същност то е перфидно, вероломно спрямо българския народ. Защото го заблуждава, че държавните „царски имоти“ са били собственост на Сакскобургготската династия и са „одържавени“ със закона от 31 декември 1947 г. Но както е известно, в редица български институции има много нормативни актове и документи, доказващи, че преди приемането на този прословут закон „царските имоти“ и Интендантството са били държавни, а Симеон Сакскобургготски е лишен от всички лични и имуществени права, които могат да бъдат възстановени само чрез провеждане на специален референдум.
По време на формалния съдебен процес трите съдийки от ВКС не са признали издадения през 1930 г. нотариален акт за собственост на двореца „Царска Бистрица“ на името на държавното Интендантство на цивилната листа на царя. С цената и на това грубо закононарушение те налагат лъжата, че въпросният дворец е бил лична собственост на Фердинанд. За сметка на това трите съдийки са уважили два крепостни акта, издадени на Фердинанд през 1900 и 1901 г. (доста години след като е започнато строителството на двореца „Царска Бистрица“). Тези актове са приложени като доказателство, че той уж е купил от частни лица една земя („яйлък“-мочурлива, заблатена) и балканско пасище с една част от гора, където може би се е уединявал със свои любимци (по думите на английската кралица Виктория българският княз Фердинанд е бил „с репутация на хомосексуалист“).
Въпросните съдийки от ВКС са приели за доказателство и разказите на свидетели, които били „чули“ от починали роднини, че Фердинанд е „купил“ двореца „Царска Бистрица“ с пари на майка си Клементина. Те обаче едва ли ще могат да обяснят как е станало купуването на този дворец, при положение че строителство му (включително с оборудваната през 1912 г. от германската фирма „Сименс“ ВЕЦ) е продължило около две десетилетия.
Очевидно „върховенството на правото“ изисква: първо, въз основа на Закона за допитване до народа (1946 г.) българското правителство да върне на държавата присвоения от Симеон Сакскобургготски дворец „Царска Бистрица“; второ, българската прокуратура да даде Симеон Сакскобургготски на съд, задето през последните две десетилетия с беззакония, измами и интриги причини големи вреди на нашия народ (след като отне скъпоценните държавни имоти, той подигравателно препоръча на българите да си сменят мозъчния „чип“); трето, висшите български власти да отзоват от Конституционния и ВКС съдиите, които узакониха извършеното от Симеон Сакскобургготски криминално присвояване на двореца „Царска Бистрица“.
25.Х.2020 г.
