ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПЪТ

Председателят на Социалистическа партия „Български път“
професор, доктор на икономическите науки Ангел Димов
отговаря на актуални въпроси

        I. ЗА СОЦИАЛИЗМА

1. За какво се бори Социалистическа партия „Български път“?

Социалистическа партия „Български път“ защитава интересите на работният народ – работници, селяни, интелигенти. Нейна  първостепенна задача е да спечели държавната власт и да я използва за постигане на следните политически цели:

• подобряване живота на народа;
• запазване на чезнещата българска нация;
• предотвратяване изкупуването на родните земеделски земи от чуждестранни физически и юридически лица;
• осигуряване работа на всеки трудоспособен български гражданин.

За постигане на посочените цели, нашата партия ще води политика на изграждане на независима и модерна социалистическа държава. В нея ще преобладават държавните и кооперативните банки и предприятия, ще се развива демокрацията и ще се внедряват най-новите постижения на нашата и световната наука и техника.

Най-напред ще се прилагат механизми за възстановяване на българското индустриално и селскостопанско производство. При това с прякото участие на държавата.

2. Реалистично ли е това да се случи?

След избухването (2008 г.) на глобалната капиталистическа криза САЩ и западноевропейските държави западат и губят абсолютната си глобална власт. В нашата страна се откриват възможности за смяна на реставрираната капиталистическа система, при която обществото се разслоява на бедни и богати класи, българската нация се топи и чезне и родните земеделски земи се изкупуват от чужденци.

3. Не може ли това да се промени в рамките на капитализма?

Само чрез пълна смяна на капиталистическата със социалистическа обществена система у нас може да бъде преодоляна стопанската и демографската криза и да се подобрява животът на целокупния български народ. Невъзможно е това да става с призиви за смяна на „модела на управление“ на буржоазната държава (това е все едно  на морално остарял автомобил „Запорожец“ да се смени кормилното с дистанционно   управление).

4. Какво е нужно да се знае за живота при социализма?

Практиката доказва, че социалистическият обществен строй напълно превъзхожда предхождащата го капиталистическа система. При него работническо-селската държава (диктатура на народа над старото буржоазно малцинство) осигурява политическа стабилност, разширява националното производство и създава работа на всеки трудоспособен гражданин.

Наистина и при социализма има класови противоречия, междуличностни  борби и прояви на несправедливост спрямо отделни индивиди. Но няма голямо социално неравенство (разликата между основната и най-високата заплата е до два-три пъти), отвличания и убийства за пари и имущество.

В България социалистическият обществен строй започва да се изгражда след Втората световна война (1939-1945 г.), когато няма индустрия и земята се оре с дървени орала, волове и коне. При този строй, въпреки някои от неговите недъзи,  за четири десетилетия с руска финансова и научно-техническа помощ, всенароден труд и ентусиазъм на българска земя са построени над 2500 модерни заводи, в т.ч. над двадесет за производство на електронна техника.

5. Коя е най-висшата ценност на социализма?

Една от най-висшите социалистически ценности е задължението на   работническо-селската държава да осигурява подходяща рабата на всеки трудоспособен член на обществото. Други социалистически ценности са: икономическа стабилност, основана на планово управление на икономиката; осемчасов работен ден; напълно безплатно образование и здравеопазване; държавни грижи за науката и културата; гарантиран спокоен живот на  пенсионерите; колективизъм и взаимопомощ.

6. Защо много българи мечтаят да се върне социализмът?

По времето на социализма трудещите се работници, селяни и интелигенти са имали работа и доходи и ежегодно са почивали на море и планина в държавни, кооперативни и ведомствени почивни станции. В социалистическата държава почти няма безработни, бедни и неграмотни хора, а също и просяци, клошари и трафиканти на деца, жени и наркотици (днес освен на улиците и по националните медии просяци просят пари за лечение на болни деца и подпомагане на крайно бедни и пострадали хора).

7. Верни ли са твърденията, че сега българската държава е по-богата отколкото е била при социализма?

Числата показват, че в сравнение с времето на социализма посткомунистическа България е станала много по-бедна държава. Например по данни на американското Централно разузнавателно управление (ЦРУ) през 1987 г. в нашата страна Брутният вътрешен продукт (БВП) е бил 51 млрд. щатски долара или около 140 млрд. долара по текущия курс на долара спрямо златото. През 2022 г. у нас стойностният обем на БВП е около 80 млрд. американски долара (значителна част от този продукт се осигурява от чуждестранните „инвеститори“ и се изнася в чужбина).

8. Какво показват числата за жизнения стандарт на българските граждани?

В сравнение с времето на социализма сега е многократно понижено нивото на жизнения стандарт на българските граждани. Например през 1989 г. средната месечна работна заплата е около 270 лева. Тогава тази заплата е получавана от почти всички български граждани (няма „минимална работна заплата“, а малцина, предимно членове на Централния комитет на Българската комунистическа партия, министри и професори, са получавали по над 500 лева месечно). Цената на тристайно жилище е около 15 хил. лева и всяко тричленно семейство може без финансови затруднения да го купи и изплати за около десетина години (през 1989 г. в София построените жилища са над 20 хиляди).

През 2022 г. у нас средната работна заплата е около 1700 лева, но повечето от заетите (около 3 млн. души) имат значително по-малки доходи, а една трета получават минимална работна заплата (под 800 лева). Един тристаен апартамент струва около 240 хил. лева и е недостъпен за милиони български граждани.

9. Какви са сравнителните разходи за издръжка на едно българско семейство?

През 1989 г. в София месечната сметка за парно отопление на тристаен апартамент е 12 лева или 4% от средната месечна заплата. Една месечна карта за градският транспорт е 3-4 лева (един билет е 6 стотинки) или 1% от посочената средна заплата. През 2023 г.  тези показатели са 2-3 пъти по-високи. При социализма в България с една средна заплата са купувани около 1100  хляба и 900 литра краве мляко, а през 2023 г. съответно 600 хляба и 500 литра. В социалистическата българска държава цената на литър бензин е 0.25 стотинки, а през 2023 г. е около 3 лева. Тогава българската страна е получавала от Съветския съюз евтини енергоносители.

      10. Какво е потреблението на основни хранителни продукти?

Една от причините за сегашната висока смъртност в нашата страна е драстичното намаление на потреблението на храни на човек от населението. Тази смъртност се дължи и на влошеното качество на животинските продукти (мляко и млечни продукти, месо и , месни изделия), от които значителна част са чуждестранни. В сравнение с 1989 г. през 2021 г. потреблението на мляко на човек от населението е намаляло от 190 литра на 50 литра или близо четири пъти, на месо съответно от  78 кг. на 53 кг., на яйца от 268 броя на 160 броя. Потреблението на зеленчуци е намаляло от 112 кг на 75 кг, а на  плодове от 90 кг на 56 кг. (понастоящем една трета от българското население хронично гладува).

11. Наистина ли социализмът се е „разпаднал“?

Фактите показват, че великата социалистическа държава Съветски съюз и социализмът в източноевропейските страни са разрушени.  Това историческо  събитие е извършено главно от представители на  американските финансови олигарси, техни руски сънародници и висши съветски партийни и държавни ръководители. С предоставени им от собствениците на банките на Федералния резерв на САЩ   милиарди щатски долари (без златно покритие), те са успели да овладеят цялата политическа и финансова власт в Съветският съюз, да купят хиляди съветски държавни предприятия и банки и да  прехвърлят на американска земя огромни количества руско злато, алуминий, мед, нефт и други стоки. Разрушаването на източноевропейския социализъм е извършено против волята на стотиците милиони съветски и източноевропейски граждани.

12. Само в източноевропейските страни ли е разрушен социализмът?

Десетилетия наред американските империалисти и неоколонизатори правят неуспешни опити (чрез обсади, търговски войни, санкции, държавни преврати) да разрушат социализма в Китай, Виетнам, Куба, Венесуела, Северна Корея и други държави. В тях обаче този обществен строй не  „рухва“, а плановите им икономики се развиват без кризи  на капитала и нарастват с по-високи темпове от тези на САЩ и страните – членки на Европейския съюз. През последните няколко десетилетия китайската икономика нараства с бурни темпове и стана по-голяма (по паритет на покупателната способност на долара) от тази на САЩ. Този показател  потвърждава истината, че социализмът е по-прогресивен обществен строй от капитализма.

      II . ЗА ГЛОБАЛНИЯ ТОТАЛИТАРЕН РЕЖИМ

     13. Какво става след разрушаването на източноевропейския социализъм?

Разрушен е и двуполюсният световен ред, съставен от два равностойни полюса – капиталистически и социалистически. Формиран е еднополюсен свят, в който абсолютен властелини са американските финансови олигарси и тяхната държава империя САЩ.

След 1989 г. в еднополюсния свят е установен глобален тоталитарен (диктаторско-терористичен) режим на господстващата в света американска финансова капиталистическа класа. Тази класа се оглавява от собствениците на дванадесетте частни банки на Федералния резерв на САЩ.

14. Защо наричате американският глобален режим „тоталитарен“?

Понятието „тоталитаризъм“ е въведено през 20-те години на ХХ век от младия италиански комунист Джакомо Амендола, за да може да се разбере, че единствено при фашистката диктатура, тероризмът (включително уличните убийства) е станал елемент на държавната политика.

Днес рупори на грабителската политика на финансовите  капиталисти са заимствали от комунистите това понятие и папагалски наричат „тоталитарна“ социалистическата, работническо-селската държава, в която няма тероризъм.

15. Каква е организационната структура на глобалният тоталитарен режим?

Глобалният тоталитарен режим се налага и крепи от създадените по време на Втората световна война (1939-1945 г.) и след нея неоколонизаторски организации: Световна банка (СБ) и Международен валутен фонд (МВФ), които са филиали на Федералния резерв на САЩ; военно-политически междудържавен алианс НАТО; Съвет на Европа; Европейски съюз (ЕС); международни съдилища; медии; „неправителствени организации“ от типа на „Отворено общество“; кредитни агенции. Освен тях в нашата страна активна неоколонизаторска и манипулативна дейност разгръщат и издържаните с народни пари и грантове от чужбина „неправителствени“ организации – Център за изследване на демокрацията, Център за либерални стратегии и Институт за пазарна икономика.

16. Как се финансират неоколонизаторските организации?

Неоколонизаторските организации сигурно имат милиони  служители и агенти, които образуват привилегирована и благоденстваща евроатлантическа обществена каста. Нейните представители получават долари, печатани от Федералния резерв на САЩ, а в замяна прокарват американската неоколонизаторска политика – либерализация на валутните, търговските и митническите отношения, приватизация на държавната собственост и т.н. Техни „стоки“ са фалшификации на историята на социализма и пасквили по адрес на Русия и руския държавник Владимир Владимирович Путин. Главно поради това печатаните за тях милиарди долари засилват процесите на  инфлация.

17. Как може да се ограничава заробващата роля на долара?

След 2014 г. американските финансови олигарси и САЩ губят абсолютната си глобална власт. Очертава се процес на преминаване от еднополярен към многополярен свят, в който решаваща дума ще имат братска Русия и социалистически Китай.

Този процес се ускорява от новоучредената организация БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южноафриканска република) и Евразийския икономически съюз, чиито държави членки водят политика на взаимни разплащания с национални парични единици. Така се намалява делът (около 70%) на щатските долари в световната търговия. А това от своя страна сигурно ще  доведе до понижаване на високия жизнен стандарт на американците, изостряне на противоречията между отделните щати и дори до рушене на държавата САЩ.

18. За какво агитират евроатлантиците в България?

Представителите на евроатлантическата каста у нас залъгват българския народ, че сегашната българска буржоазна държава е „демократична“, „независима“ и „свободна“ (представят черното за бяло). Под формата на „коментари“ по националните медии „препоръчват“ на българските власти да продължават да следват политика на изолация на нашата държава от Русия, включително и като купуват скъпия американски шистов газ.

19. Доколко глобалният тоталитарен режим се разпростира в България?

Глобалният тоталитарен режим обхваща и българската държава. При него българската нация е подложена на непрекъснат грабеж, чрез реституция, приватизация на държавните банки и предприятия, насилствено връщане на кооперираните земи в „реални граници“ и други форми и схеми на узаконени кражби.

20. Какви са резултатите от реставрацията на капитализма в България?

При глобалния тоталитарен режим у нас е съсипан животът на повечето български граждани. През периода 1989–2023 г. са „купени“ от чужденци, оплячкосани и ликвидирани три четвърти от построените при социализма и със съветска помощ над 2500 български металургични,  химически, машиностроителни, електронни и други заводи. Някои от тях като азотно-торовия гигант „Химко“ във Враца са продадени на американски и израелски граждани за по един долар.

21. Разграбването на държавното и кооперативното имущество не е ли акт на евроатлантическата политика?

Всяка политика се оценява по нейните резултати. Вследствие на прилаганата у нас евроатлантическа политика, включително присъединяване на българската страна към НАТО и ЕС,  държавата ни е неоколонизирана и превърната в пазар и суровинен придатък на западни, израелски и турски компании. Два милиона български граждани са останали без работа и са емигрирали в чужбина, където слугуват на чуждестранни господари и увеличават богатствата на чужди държави. Близо половината от българските граждани, останали да живеят  в България, са бедни и едва оцеляват физически. Стотици хиляди от тях (основно цигани) водят мизерен живот като сезонни работници (по три-четири месеца годишно) в западноевропейски страни. Много тежко е положението на повечето български пенсионери

22. Построени ли са български заводи в посткомунистическа България?

След 1989 г. в Българи няма големи заводи, построени от българската държава и местни предприемачи. Българската икономика е деиндустриализирана. Почти всички банки, крупни предприятия и търговски вериги са собственост на чужденци. През 2004 г. пропадна опитът да бъде взет от австрийска банка държавен заем в размер на около 40 млн. евро за построяване на Детска педиатрична болница в София. Оказало се, че това е корупционна схема на арестувания за извършени престъпления италианския принц  Виктор-Емануил Савойски –първи братовчед на тогавашния български министър-председател Симеон Сакскобурготски.

III.  ЗА НАСОКИТЕ НА ПАРТИЙНАТА ПОЛИТИКА

23.    Какво трябва да се направи за спасяване на чезнещата българска нация?

Преди всичко е необходимо да се смени провежданата след 1989 г.  у нас евроатлантическа политика. Трагичните резултати от многогодишното прилагане на тази политика доказват, че българите са подложени на геноцид (противопоказното лекарство трябва да бъда сменено).

24.   Какво е всъщност политиката?

Политиката е съвкупност от насоки, принципи, закони, средства (инструменти, механизми, мерки) и начини на действие, които се прилагат при упражняване на държавна власт. Аристотел и древните гърци  основателно са я считали за  изкуство и наука да се управлява „полисът“ (градът държава).

25. Има ли много „политики“?

Понятието „политика“ започна да се употребява в множествено число („политики“) от евросъюзни и местни депутати, „политолози“ и журналисти. В публичното пространство се появи и  неясният термин „климатични политики“. Посочените представители на евроатлантическата паразитна каста отъждествяват политиката (партийна, държавна, евросъюзна) с отделни нейни части (като аграрна, данъчна, и митническа политика), начини на действие, мерки и механизми. С думата „политики“ те правят внушения, че вършат огромна разностранна работа, но издават своята политическа неграмотност.

26. Кои са главните насоки на политиката на Социалистическа партия „Български път“? 

Политиката на Социалистическа партия „Български път“ има следните насоки:

• възстановяване на суверенитета на българската държава;
• създаване на български индустриални и външнотърговски предприятия с активно участие на усъвършенствани компютърни системи и изкуствен интелект;
• развитие на многоотраслово и експортно ориентирано селско стопанство;
• всестранно сближение и взаимноизгодно сътрудничество с Русия и Китай;
• преодоляване на катастрофалната демографска криза чрез изграждане на държавни и кооперативни жилища;
• осигуряване на безплатно образование и здравеопазване;
• неотклонно повишаване на материалното и културното благосъстояние на народа.

27. По какъв начин може да се подобрява животът на българския народ?

Българската държава може да бъде суверенна, да осигурява  работни места и да изпълнява социални функции  като в нея се формира и развива самостоятелен и необвързан с частни банки и фирми държавен сектор. Този сектор да се състои от банки, производствени, търговски, застрахователни и външнотърговски предприятия.

По подобен начин да се формира и българският здравен сектор. В него да бъде създадено държавно звено за отделно финансиране на  държавните болници, фармацевтични и търговски предприятия  (държавата да предоставя паричните ресурси, които се полагат на частните болници).

28. Как ще се прилага партийната политика?

Нашата политика включва основни механизми и начини на действие. Първият от тях е   отмяна на въведения през лятото на 1997 г. у нас режим на колониален валутен борд (паричен съвет). С този акт ще бъде  възстановено отнетото  изконно право на Българската народна банка (БНБ) да кредитира правителството, да изпълнява функциите на централна банка и да пази българския лев (през първите години на XXI век в Аржентина валутният борд е махнат след народно въстание).

29. Наистина ли бордът осигурява финансова стабилност?

Представители на евроатлантическата обществена каста по медиите неуморно повтарят, че режимът на въпросният колониален борд бил наложен, за да осигурява „финансова стабилност“ в страната.  Но не се обяснява защо при този режим  през 2014 г. у нас избухва банкова криза, а БНБ няма  ресурси  за спасяване на Корпоративна търговска банка, в която десетки фирми са щели да финансират строителството на руския газопровод „Южен поток“.

30. Каква е истината за валутният борд?

Режимът на колониален валутен борд е въведен, за да бъде спряна банковата дейност на БНБ и българската държава да взема високолихвени и заробващи заеми в размер на милиарди долари предимно от неоколонизаторските организации като Международен валутен фонд (МВФ) и Световна банка. Този борд е въведен, след като местни кариеристи и нагаждачи са изпълнили редица американски „съвети“:

• през септември 1996 г. у нас е повишен основният лихвен процент на над 360 на сто (в резултат на това остава неприбрана есенната реколта и е предизвикана шокова инфлация);
• за да няма второ социалистическо правителство, е извършен пуч – опит за държавен преврат и погром (на 10 януари 1997 г.) на парламентарната сграда;
• чрез връщане на мандата за съставяне на социалистическо правителство е осъществен (на 4 февруари 1997 г.) държавен преврат.

След този преврат един долар започва да се обменя за близо 3 хил. лева и е въведен режимът на колониален валутен борд. Под диктата на Световната банка са продадени и превърнати в скрап стотици български държавни заводи.

31. В интерес на народа ли е вкарването на България в еврозоната?

Това би означавало българската нация и държава да смени сегашните си финансови господари – банковите собственици на Федералния резерв на САЩ, с тези на  евросъюзни  банки. Наш дълг е да помним оставения от Васил Левски завет, според който не бива на мястото на турски султан да се поставя български цар, а да се отстоява идеята за „чиста и свята република“ (независима).

32. Дали американците ще позволят България да влезе в еврозоната?

Не е изключено отвъдокеанските финансови олигарси да разрешат на своите евросъюзни васали да приемат България в еврозоната. След  дългото американско източване на български парични ресурси нашата  държава вече трудно обслужва натрупания  външен дълг и за нейното по-нататъшно съществуване ще трябва да се вземат нови заеми.

33.   Може ли България да бъде суверенна членка на НАТО?

Паралелно с отмяната на валутният борд ще се работи за извеждане на българската държава от принадлежащия на американските финансови капиталисти военен алианс НАТО (през 1991 г. е разпуснат Варшавският договор – военната организация на източноевропейските страни, създадена за противопоставяне на НАТО). Само когато България е извън този алианс, руските лидери ще могат да ѝ оказват военна помощ и да пазят нейната териториална цялост. Исторически факт е, че по времето на социализма (1944-1989 г.) българската държава не е загубила нито педя от своята земя. Понастоящем във формиращият се многополярен свят само великата руска държава и братският руски народ могат да осигуряват на българските граждани безопасност и благоденствие.

34. Какви са резултатите от партньорството и членството на България в НАТО?

Вследствие на партньорството и членството на България в НАТО:

• българската армия е редуцирана и пригодена да изпълнява окупационни и охранителни мисии в чужбина;
• ликвидирани са  повечето от построените със съветска помощ 50 завода за производство на военна техника, оръжия и боеприпаси и  са оставени без работа над 150 хил. учени, работници и специалисти;
• в американските завоевателни войни срещу Афганистан и Ирак българската държава е похарчила около един милиард долара за заплати и издръжка на хилядите български военни „мисионери“, обслужвали американски империалистически интереси;
• по време на американската империалистическа война в Ирак (2003–2008 г.) са убити и осакатени около 100 български офицери и войници.

IV. ЗА АГРАРНАТА ПОЛИТИКА

35. Какво е състоянието на българското селско стопанство?

Преди разрушаването на социализма у нас земите на селските стопани са кооперирани и обединени в големи блокове. Селското стопанство е  механизирано и експортно ориентирано. В него са отглеждани едновременно над 130 земеделски култури и е осъществявана международна специализация за производството на зеленчуци, плодове, мляко, месо, тютюн и цигари. Днес родното земеделие е монокултурно, тъй като българските земеделски производители се заставят (чрез налаганите от Евросъюзната комисия  квоти, субсидии, „мерки“) да отглеждат предимно жито, слънчоглед и рапица.

36. Пази ли се българската принадлежност на земеделските земи?

Редица факти доказват, че американски, израелски и турски служби изискват от послушните български власти да държат свободен българския поземлен пазар. България е може би единствената европейска страна, в която няма държавна институция за контрол на сделките със земеделски земи и милиони декари от тях пряко или чрез подставени лица са продадени на израелски и турски граждани и фондове.

37. Има ли значение чия е собствеността на големите банки и заводи?

Чужденците, които притежават банки и предприятия в България, прилагат неоколонизаторската политика на своите правителства. Те използват евтината работна ръка, ниския (10%) плосък корпоративен данък и изнасят извличаните печалби от България. През 2022 г. само печалбите на намиращите се у нас чуждестранни банки възлизат на над 2 млрд. лева. Освен това опериращите на българска земя „чуждестранни инвеститори“ могат по свое усмотрение да преместят своите компании в други страни.

38. Какво съдържа аграрната политика на партия „Български път“?

Аграрната политика на Социалистическа партия „Български път“ е съобразена с обстоятелството, че след 1989 г. у нас е ликвидирана българската индустрия. А без национална индустрия е почти невъзможно да се осигуряват капитали за субсидиране на  биологичното и с дълъг производствен цикъл селскостопанско производство. Българските земеделски производители разчитат основно на предоставяните им от Евросъюзната комисия нищожни парични суми на декар използвана земя (тези субсидии са част от парите, които българската държава ежегодно превежда в евросъюзния бюджет). Техните стоки не могат да се конкурират с тези на западноевропейските фермери, които получават големи субсидии от държавни земеделски банки, машиностроителни и химически предприятия.

39. Как ще се прекрати изкупуването на българските земи от чужденци?

Аграрната политика на Социалистическа партия „Български път“ включва мерки за запазване на българската принадлежност на земеделските земи, а именно:

• основаване на държавен фонд „Земя“, който да упражнява контрол върху търговията със земеделски земи, да изкупува такива земи и при нужда да ги предоставя на държавни, кооперативни и фермерски стопанства;
• приемане на законови разпоредби за прекратяване на свободното изкупуване на земеделски земи от чужденци, извън страните – членки на ЕС, включително с подставени местни лица;
• ограничаване размера на земеделски земи, които могат да се изкупуват от рентиери и спекуланти.

40. Как ще бъде възродено българското селско стопанство?

За възраждане на българското селско стопанство са предвидени следните мерки и механизми:

• създаване на държавна земеделска банка (каквито има във Франция, Нидерландия и други страни – членки на Европейския съюз);
• основаване на държавни обединения и кооперативи за снабдяване на земеделските производители с машини, торове и препарати, за изкупуване, преработка и пласмент на селскостопански стоки;
• предоговаряне на квотите, наложени от Евросъюзната комисия на българската страна (тези квоти са десетократно по-малки от произвежданите при социализма количества български домати, праскови, захарно цвекло и други продукти. Квотният брой на отглежданите у нас овце е до 2 милиона, въпреки че в социалистическа България техният брой е бил 9–10 милиона);
• създаване на свързана със селското стопанство българска машиностроителна, химическа и преработваща промишленост;
• предоставяне на държавни субсидии за произведени количества зеленчуци, плодове, мляко и месо;
• създаване на общ, безмитен българо-руски пазар.

41. Защо българските зеленчуци и плодове не могат да се пласират на евросъюзния пазар?

По линия на международната специализация на страните – членки на ЕС, производството на пресни и преработени зеленчуци и плодове е съсредоточено във Франция, Италия, Испания, Гърция и Полша. Евросъюзната комисия е решила у нас да се отглеждат сравнително нискодоходните култури жито, слънчоглед и рапица, въпреки че в България има благоприятни почвено-климатични условия и вековни традиции за развитие на градинарството, лозарството и овощарството.

42. Може ли страна – членка на ЕС, да има общ българо-руски пазар?

Докато членува в Европейския съюз, българската държава може да образува общ пазар с Русия по така нареченото право на „дерогация“ – изключение. В случай че евросъюзната комисия не позволи на българските власти да се договарят с Русия за създаване на българо-руски свободен пазар, би следвало у нас да се проведе референдум за  „брекзит“ (скъсване), излизане от Евросъюза.

43. Каква е данъчната политика на Социалистическа партия „Български път“?

Ние сме за смяна на сегашната българска данъчна система. При тази система богатите чуждестранни и местни собственици на банки, компании и фирми плащат нисък (10%) корпоративен данък. Основен приход в държавния бюджет е събираният от крайните потребители висок (20%) данък добавена стойност (ДДС). Тази несправедливост може да бъде премахната чрез въвеждане на прогресивно-подоходно данъчно облагане, при което високите данъци се плащат от богатите, включително „чуждестранните инвеститори“. Те трябва да спрат да експлоатират българския народ и да му дават многократно по-ниски работни заплати от тези в собствените им страни.

     V. ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ РУСИЯ

44. Има ли основания да се твърди, че България е зависима от Русия?

След 1989 г. у нас се води политика на пълна изолация на българската държава от Русия и братския руски народ. На българска земя няма нито една действаща руска банка (в капиталистическите държави господстват банкерите). Чрез организиране на продължителни гаменски „протести“ (финансирани от чуждестранни служби, фондации и камари) и разрушаване на партийни коалиции е прекратено строителството на стратегически обекти като АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“. В страната освен „Лукойл“ има много чуждестранни бензиностанции.

45. Защо се води русофобската политика?

Русофобството, омразата към нашите славянски братя и великата руска държава, се насажда от щедро финансираните лидери на неоколонизаторските  капиталистически организации (НАТО, ЕС, МВФ, Световна банка, Съвет на Европа, „Отворено общество“), които се стремят да увековечат глобалното господство на американските, евросъюзните и израелските финансови капиталисти и олигарси. Те изпълняват планове за разделяне на Русия на малки държави и за завладяване на нейните несметни природни ресурси.

Въпросните лидери смятат, че чрез влагане на много книжни долари за подкупи, смени на правителства, държавни преврати и други мерки ще  се стигне до обезлюдяване на българските земи и тяхното изкупуване от еврейски и турски фондове и физически лица. Този свободен поземлен пазар ще изчезне при наличие дори на един крупен руски обект на българска територия.

46. Що за хора са русофобите в България?

В миналото местни русофоби са били дошлите от Австро-Унгария български владетели княз Александър Батенберг и цар Фердинанд, цар Борис III, царедворци, политици (като Васил Радославов и Александър Цанков), капиталисти, агенти на германски и италиански фашистки служби, като основателя на ВМРО Ванче Михайлов. Понастоящем русофоби са представителите на евроатлантическата обществена каста – натовски и евросъюзни служители и депутати.

47. Кои българи са русофили?

След Освобождението (1877–1878 г.) от турско робство, заради обичта си към руския народ и славяните, са преследвани най-достойните българи като поета Петко Славейков, патриарха на българската литература Иван Вазов и големите пълководци ген. Радко Димитриев и  ген. Георги Вазов. Убити са много велики българи, като Олимпи Панов (съратник на гениалния поет Христо Ботев) и безсмъртния български държавник Александър Стамболийски. Днес въпреки непрекъснатите нападки и хули срещу Русия и фалшификациите на историята, повечето българи с трепет очакват да се възстанови плодотворното българо-руско сътрудничество.

48. Има ли фалшификации на историята на българо-руските отношения?

Многобройни са случаите на изопачаване на историята на българо-руските отношения. Това се прави и чрез неверни твърдения:

• първото е, че извършеното през септември 1885 г. съединение на Княжество България с Източна Румелия е „чисто българска работа“ (това съединение е извършено успешно, защото през периода 1879–1885 г. в Княжество България военни министри са били руски генерали, които са създали 50-хилядна боеспособна и респектираща турския султан армия, а преки извършители на съединисткото дело в Пловдив са били източнорумелийските войски, командвани от руските офицери майор Даниел Николаев и капитан Райчо Николов);
• второто е, е че неуравновесеният български цар Фердинанд бил водил „освободителни войни“ – Междусъюзническа (1913 г.) и Първа световна (1914-1919 г.) (Освобождението на Македония от турско робство е станало по инициатива на Русия, с посредничеството на която е създаден Балканският съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора. За да завладее Македония, цар Фердинанд е започнал безумната Междусъюзническа война, при която румънските войски са дошли до София и благодарение на намесата на Русия е запазена българската държава); 
• невярно е също, че „без да е провокирана“, съветската Работническо-селска червена армия на 5 септември 1944 г. е „окупирала България“ (въпреки отказа на българските монархофашистки власти да прекратят съюза си с нацистка Германия, Червената армия не е окупирала българската държава, а е минала през нейна територия, за да преследва отстъпващите към Берлин стотици хиляди германски войници и офицери. Поради струпаните на българската южна граница многочислени турска войски, в градовете Казанлък, Бургас, Ямбол и Елхово е дислоцирана руската 37-ма общовойскова армия с командир Сергей Бирюзов).

Не бива да се забравя, че през 1947 г. в Париж представителите на съветското правителство са отхвърлили искането на Гърция и други държави – победителки във Втората световна война 1939-1945 г., българската южна граница да бъде на около 30 км от гр. Пловдив. Границите на победена България са останали непокътнати.

Безогледно се изопачават и българо-съветските отношения. Например на 5 март 2023 г. по BTV популярния поет Стефан Цанев заяви, че на състоялия се през декември 1963 г. пленум на Централният комитет на Българската комунистическа партия (БКП) било решено България да стане „шестнадесета република на Съветския съюз“.  Той каза, че според прочетените от него архивни документи това трябвало да стане „2–3 години“ след посочения пленум. Но в прочетеният от партийния лидер Тодор Живков доклад, озаглавен „За по-нататъшното най-тясно сближение и в перспектива за сливане на България със Съветския съюз“ изобщо няма  посочените от поета думи и числа. Изтъкнато е, че „пълното сливане и обединение на България със Съветския съюз не стои като непосредствена задача“. Доказателство за това е фактът, че близо 30 години след въпросния пленум социалистическа България е суверенна държава (вероятно този факт е замъглен от русофобство и развинтено поетично въображение).

49. Как ще се възроди българо-руското сътрудничество?    

Социалистическа партия „Български път“ е за:

• изграждане на руски енергийни обекти, включително на АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“;
• съвместно преоборудване и модернизиране на ТЕЦ „Марица“ 1,2 и 3;
• реализация на изготвен проект за основаване на Българо-руско аграрно таваришчество – БРАТ, което у нас ще се занимава със сглобяване на руски селскостопански машини и производство на фосфорни и други минерални торове, на пресни и преработени плодове, зеленчуци, месо и мляко
• възстановяване на двустранното взаимодействие в производството на военна техника, оръжия и боеприпаси;
• възстановяване на тясното сътрудничество в науката, техниката и културата.

VI. ЗА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ

50. Какво е отношението ви към мажоритарната избирателна система?

Според нас главна причина за отказа на повечето български избиратели да участват в парламентарните избори е липсата на мажоритарно, личностно избиране на кандидатите за народни представители. Милиони избиратели  не отиват до изборните урни в знак на протест срещу пропорционалната избирателна система, т.е. гласуването за партийни листи и непознати лица.   Многогодишният изборен опит показва, че:

• при пропорционалната избирателна система партийните лидери определят състава на кандидат-депутатските партийни листи и ги попълват с протежирани отвън местни „евроатлантици“;
• пропорционалната избирателна система води до израждане на парламента и на парламентарно представените политически партии;
• местни „евроатлантици“ се избират и чрез така наречения „преференциален вот“. Те биват поставяни на избираеми места в партийните листи по команда на тартори на хилядите „неправителствени организации“.

51. Чрез пропорционалната система ли се осигурява изборът на евроатлантическите партии в парламента?

      Понастоящем в българският парламент се очертават няколко групи евроатлантически партии – пет на САЩ, ЕС и Израел и една на българските турци.  Лидерите на тези партии се боричкат помежду си за повече държавна власт (за лично облагодетелстване), но по отношение на псевдодемократичната буржоазна република и на евроатлантическата ориентация на българската държава са единни и действат като една управляваща партия.

52. Да разбираме ли, че сте за президентска република?

Ние сме убедени, че българската нация може да бъде запазена чрез смяна на буржоазната парламентарна република с  президентска форма на държавно управление. В президентската република е възможно:

• да се извършват необходими дълбоки преобразувания в обществената система (години наред българският парламент не може да приеме решение за отстраняване на главния прокурор на буржоазната република);
• да се търси отговорност за извършени престъпни и антинародни управленски решения, включително за мафиотски приватизации (например притежаващата много самолети, хотели и писти българска държавна авиокомпания БГА „Балкан“ е продадена към края на 90-те години на ХХ век на израелец само за 160 хил. долара, а при министерстването на Симеон Сакскобургготски Телекомпанията е продадена за 300 млн. долара, след което е препродадена за няколко милиарда долара);
• да се разпуска Народното събрание, когато етнически или други парламентарно представени партии обслужват чуждестранни политически и икономически интереси.

53. Какво е отношението ви към финансирането на партиите от държавата?

Ние сме против държавата да дава пари на партиите. Отхвърляме заплахата, че ако държавата не субсидира партиите, „олигарсите“, т.е. няколкото български капиталисти, щели да си „напазаруват“ 240 депутати.  Според нас сегашната форма на държавно финансиране на партиите е противоконституционна. Противоречи на конституционния чл. 11, ал. 2, който гласи, че нито една политическа партия не може да се „утвърждава за държавна“. Парламентарно представена партия, която ежегодно получава от държавата десетки милиони лева и участва в нейното управление, е като  държавна институция.

Освен това в нашата колонизирана парламентарна република, сравнително най-много  пари за държавния бюджет постъпват по линия на високия (20%) Данък добавена стойност  – ДДС, т.е. от масовите данъкоплатци. Капиталистите, експлоататорите на чужд труд плащат нисък (10%) подоходен данък. Несправедливо е касите на буржоазните, капиталистическите партии да се пълнят с пари, взети от работния народ. Още повече поради обстоятелството, че тези партии приемат антинародни закони.

Държавното финансиране на партиите се превърна в „бизнес“ и деморализира обществото. Много партийни „лидери“ влагат определени парични суми за спечелване на един процент от гласовете на избирателите с оглед да получават многократно повече държавни субсидии.

Политическите партии (подобно на религиозните) биха могли да се самоиздържат, като им се разреши да притежават имоти и да създават собствени източници на финансиране на обществената си дейност. Това ще бъде тест и за кадърността на техните лидери.

54. Как да се модернизира регионалното управление в България?

Както е известно националното пространство на нашата страна е поделено на 28 области и 266 общини. Това са административно-териториалните единици. Областите и общините са формирани през ХХ в. при по-голяма от сегашната численост на българското население и други социално-икономически отношения.

Към 2021 г. у нас има  257 градове и 5000 села. Основните, жизненоважни проблеми на демографско-селищното развитие са:

• демографска катастрофа;
• нарастващи неравенства между градовете с най-малък и най-голям брой население;
• неравенства между общините;
• неравенства между областите;
• увеличаване на териториите без население.

Тези и други проблеми, свързани с местното самоуправление и регионалното развитие в България, могат да се решават чрез реализация на комплекс от мерки. Социалистическа партия „Български път“ ще представи проект за  извършване на ново административно-териториално устройство.

VII. ЗА „ЛЕВИТЕ ПАРТИИ И „ДВИЖЕНИЯ “.  

55. Вярно ли е, че в България само вашата партия е „лява“?

Нашата партия може да се нарича  „лява“, понеже се стреми към:

• коренни политически и социално-икономически преобразувания – премахване на реставрирания капитализъм и изграждане на социалистическо общество, съобразено с българската специфика и формиращия се  многополюсен свят;
• геополитическа преориентация на българската държава, за икономически съюз и единство с братска Русия, без чиято закрила и безкористна помощ българската нация се топи и напълно ще изчезне.

56. Леви ли са социалдемократизираните партии?

Социалдемократическите лидери и партии са против национализацията на  частните еврейски банки. Главно по това социалдемократите се отличават от комунистите и социалистите, които се борят за одържавяване на големите кредитни институции.

Социалдемократическите партии не са леви, а „левичарски“, тъй като техните лидери се представят за защитници на трудовия народ, но раболепно изпълняват неоколонизаторската политика на капиталистическите организации НАТО и ЕС. Например през периода 2005–2009 г., т.е. при управлението на социалдемократизираната Българска социалистическа партия (БСП), е приет закон за облагане на местните и чуждестранните  собственици на банки и предприятия с нисък плосък корпоративен данък и закон за разсекретяване на досиетата, изготвени в социалистическа България.

57. Тези актове не са ли срещу социалистическата държава?

Разсекретяването на досиетата е елемент на политиката на разрушаване на социалистическата държава. За това способства и закриването (през 1991 г.) на Научно-техническото разузнаване и на Културно-историческото разузнаване. Техните хиляди сътрудници са рискували живота си за благото на българския народ, но незаслужено са дамгосани с клеймото „доносници“. Наближава времето, когато заслугите им ще получат признание.

VIII. ЗА БЪЛГАРО-МАКЕДОНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

58. Каква е партийната политика към Северна Македония?

Нашата политика е насочена към ускоряване процеса на формиране на многополюсен свят, в който да бъде образуван солиден полюс на славянските народи и държави като Русия, България, Македония и Сърбия. Считаме, че по такъв начин ще може да се дава отпор на САЩ и западноевропейските държави, които векове наред ограбват балканските славянски народи чрез подкупване на техните политически елити и насъскването им  едни срещу други.

59. Кой предизвиква у македонците омразата към българите?

Народите на България и Македония имат славянски произход и език и обща история. Те се формират като народности след преселването (VI-VII век) на славяните от Русия и Украйна на територията на Балканския полуостров.

Противопоставянето на техните аристократични и буржоазни елити започва към края на  19 век от българския княз Фердинанд, български офицери  и някои македонски българи. По негово указание през 1895 г. е създадена организацията Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК) за освобождаване на Македония от турско робство и за присъединяването ѝ към България. Тази организация е основана в противовес на учредената две години по-рано (1893 г.) в Солун Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) с лидери д-р Христо Татарчев, Даме Груев и Гоце Делчев. Тази организация е водила борба за освобождаване на Македония от турско владичество и за създаване на автономна, самостоятелна македонска държава, включена в  Балканска славянска федерация. Нейните ръководители са били реалисти и са преценили, че великите държави и местните гърци, турци и сърби няма да позволят Македония да стане част от българската държава.

60. Кои са главните виновници за обезбългаряването на Македония?

Абсолютна истина е, че голямото и непоправимо обезбългаряване на Македония е станало след Първата световна война (1914–1919 г.). Тогава:

• лидерите на буржоазна Франция и Англия са разделили Македония на три части (Егейска – дадена на Гърция, Вардарска – на Югослави, и Пиринска – на царство България);
• от македонска земя са прогонени и заселени в България над 500 хил. македонски българи.

Обезбългаряването на Македония е резултат на прилаганата от българските царе Фердинанд и Борис III политика на насилствено анексиране, присъединяване на цяла Македония към владенията на Сакскобургготската династия.

Проводници на тази анексионна политика са  македонски българи като Тодор Александров и Ванче Михайлов, които през 1919 г. са основали ВМРО.  По поръчки на Двореца те са организирали редица убийства, в т.ч. на премиера Александър Стамболийски и вътрешния земеделски министър Александър Димитров, на македонските дейци Димо Хаджидимов и Гьорче Петров (защото са били противници на монархофашизма).

61. Каква е била водената от цар Борис III политика към Македония?

Цар Борис III е считал за погрешна прилаганата от баща му цар Фердинанд политика на завладяване на македонските земи чрез водене на войни (Междусъюзническа и Първа световна война). Той е бил индиферентен, равнодушен  към Егейска и Вардарска Македония, която е била в границите на Югославия.

Едва след март 1941 г., когато нацистка Германия е завладяла Македония и Югославия (защото югославското правителство е подписало със Съветския съюз споразумение за ненападение) и българското царство е присъединено към  Тройния съюз, цар Борис III решил да помоли германския фюрер Адолф Хитлер да му даде части от Егейска и Вардарска Македония. В замяна царят предоставил българските земи, железници, пристанища и летища на разположение на германските войски и изпратил в Сърбия и Македония български администратори и военни „окупационни корпуси“, които да унищожават хилядите антифашистки партизани и ятаци.

През тази близо четиригодишна (1941–1944 г.) окупация на Македония българските военни и цивилни окупатори (предимно македонски българи) са:

• изпратени в лагера на смъртта „Треблинка“ (Полша) над 11 хил. евреи;
• избити много антифашисти, включително разстреляните в Кавадарци 12 младежи, заподозрени, че са давали храна на антифашистки партизани;

62. Каква е вашата политика към Северна Македония?

 Според нас в българската държава би трябвало да се води дружелюбна  политика към македонския народ. Тази политика включва:

• спазване на принципите на национално самоопределение, равнопоставеност и взаимно уважение на българския и македонския народ;
• разгръщане на дългосрочно двустранно сътрудничество в сферите на производството, строителството, транспорта, науката, културата и спорта;
• официално възвестяване на истината за обезбългаряването на Македония;
• разобличаване на неомонархическите и неофашистките  лидери и партии,  които провеждат реваншистка политика, включително чрез  създаваните в Северна Македония „културни клубове“, носещи имената на нацистки идоли като цар Борис III и Ванче Михайлов;

Впрочем представители на тези партии и „историци“ са главни  фалшификатори на историята на българо-македонските отношения. Те:

• неуморно повтарят глупавата теза, че македонската нация е създадена от югославския президент Йосип Тито (македонската нация е формирана през 19 век, когато македонците още са пъшкали под турско робство);
• наричат прочутия български герой Георги Димитров „национален предател“, задето след Втората световна война (1939–1945 г.) е дал указания сравнително малобройните жителите на Пиринска Македония да пишат, че са македонци (без обаче да се споменава фактът, че това е направено с цел да бъде обединена разделената (по вина на цар Фердинанд) на три части Македония в една република, която да се присъедини към Балканска славянска федерация).

IX. ЗА РУСКАТА ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ В УКРАЙНА

63. Каква е позицията на вашата партия относно войната в Украйна?

Като партия на работния български народ Социалистическа партия „Български път“ непоколебимо е на страната на братска Русия, която воюва за освобождаване на руския и украинския народ от неофашистко и неонацистко иго. Ние публично сме заявили, че водената в Украйна война е започната през 2014 г. от представителите на класата на американските, евросъюзните и украинските финансови капиталисти. Тогава под тяхно ръководство в украинската държава е извършен  държавен преврат и  многомилионното руско   население е подложено на геноцид и терор.      

По данни на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа на 22 февруари 2022 г. (дни преди да започне специалната руска военна операция в Украйна) в Донецк са регистрирани 332 експлозии, а в Луганск 1149 експлозии, дело на украинските неонацисти. Русия е нямала друг избор, освен да предотврати бъдещи експлозии, като навлезе в Украйна.

64. Кога е оповестена вашата позиция за войната в Украйна?

Нашето становище за тази война е оповестено на партийния сайт „спбългарски път.бг“ още през първите дни на март 2022 г., т.е. дни след като в Украйна започва специалната руска военна операция за освобождаване на многомилионното рускоезично население от киевския неонацистки режим.

Както е известно, през 2014 г. в Киев с помощта на американски служби, неонацисти са извършили държавен преврат и са започнали украинската гражданска война. По време на тази война за осем години (2014–2022 г.) са избити над 14 хил. руски украинци, включително 48 момчета и момичета, изгорени живи  в профсъюзния дом на гр. Одеса, защото са протестирали срещу забраната да говорят и пишат на майчиния им руски език.

65. Какво е участието на НАТО във войната срещу руснаците в Украйна?

Засега НАТО като военна организация на американските финансови олигарси участва във въпросната война с предоставяне на разузнавателна информация на украинските власти, военна техника, боеприпаси и снаряжения. Ние сме против членството на България в тази организация.

66. Редно ли е да се изнасят български оръжия за Украйна?

Износът на оръжие за една страна във въоръжения конфликт (Украйна) нарушава международноправния принцип за неутралитет за третите страни.

Прякото или опосредствано (чрез чуждестранни фирми) доставяне на български оръжия в Украйна е проява на аморалност от най-долна проба. Защото българските оръжейни заводи, включително  в градовете Сопот и Казанлък, са построени по безплатно предоставени руски лицензионни книжа и не бива с произведени в тях оръжия да се убиват руснаци. Безнравствени и цинични са и изявленията, че българският износ на оръжия за Украйна се прави за осигуряване работа на трудещите се в посочените заводи. При така стеклите се обстоятелства българските оръжейни заводи би следвало да изпращат своя продукция на страната, с чиято помощ са построени.

67. Защо САЩ предоставят на Украйна много долари и оръжия?

Представителите на класата на американските финансови олигарси се мъчат на всяка цена да спечелят войната в Украйна, за да запазят своята абсолютна  глобална власт и хегемония. Но ходът на общественото развитие е необратим, постепенно ще се ограничават сделките с щатски долари на световния пазар и ще се формира многополюсен свят, в който ще нараства глобалната власт на Русия и Китай.