Проф. дикн Ангел Димов,председател на Социалистическа партия „Български път“
Изминават близо четири десетилетия от началото (1987 г.) на „преустройството“ и разрушаването на социализма в България. През това време българската социалистическа държава се демонтира и неоколонизира. На нейна територия се извършва реставрация на капитализма. Почти всички банки, големи предприятия и търговски вериги стават собственост на чужденци. Държавната власт се овладява от агенти на „неправителствени организации“- НПО, финансирани отвън. Част от тях са електорат на парламентарната група „Продължаваме промяната“- ПП, оглавявана от бездарния политик Кирил Петков. При неговото министерстване (лятото на 2022 г.) от България бяха експулсирани седемдесет руски дипломати и служители на посолството на Руската федерация.
Понастоящем в България има няколко десетки хиляди НПО, повечето от които получават пари от държавата. Техните агенти са търтеите на българското общество. Нужно е по примера на Израел, Грузия, Унгария, Русия да се приеме закон за финансов контрол на НПО. Дейността им да се отчита пред българския народ.
Агентите на НПО, заедно с хилядите натовски и евросъюзни служители и евросъюзни депутати, образуват паразитната, но привилегирована евроатлантическа обществена каста. Представителите на тази каста пазят своето статукво и пагубната за българската нация евроатлантическа ориентация на България. Понеже повечето от тях нямат природни политически дарби и идеи, механично повтарят употребяваните в евросъюзния парламент безсмислени думи и фрази като: „политики“ (множествено число на понятието „политика“); „нормална държава“; „тоталитарен комунистически режим“, „тоталитарни лидери“. Те изричат и пишат отвлечени понятия и жаргони – „преход към пазарна икономика“, вместо „реставрация на капитализма“, „работодатели“, вместо „капиталисти“ (експлоататори на чужд човешки труд), „нашите партньори“, вместо „господарите ни“ от НАТО и Европейския съюз-ЕС, „Европа“, вместо ЕС (в площта на континента Европа делът от 3,9 млн. кв. км. на европейската част на Русия е около 40%).
Тези и други сходни думи и изрази издават липсата на елементарни познания за същността на държавата и политиката. Показват, че сегашната българска буржоазна държава, НАТО и ЕС се управляват предимно от политически невежи индивиди.
Посочените думи нямат смисъл, разумна цел и логичност. Не изразяват точно понятията „политика“, „държава“, „тоталитаризъм“. Но чрез тяхното зазубряне и повтаряне по медиите се объркват мислите на много трудови хора. Прикрива се тяхното експлоатиране и ограбване от финансовите олигарси, САЩ и западноевропейските държави.
Например с употребата на думата „политики“ („европейски политики“, „обсъждане на политики“, „споразумение за общи политики“, „климатични политики“) се опошлява и променя смисълът на понятието политика (изкуство и наука за управление на държавата). Неправилно се наричат „политики“ отделните съставни части на политиката:
- принципи (взаимно уважение, равнопоставеност, добросъседство);
- цели (вкарване на васалната българска държава в Еврозоната);
- насоки (аграрна, икономическа, външнотърговска);
- механизми (данъчни, митнически, ценови);
- способи (начини на действие).
Тези съставни части на политиката се използват различно в държавите (монархически, буржоазни, работническо-селски) и междудържавните съюзи. Прилагат се предимно в интерес на господстващата обществена класа и евроатлантическата каста. Като цяло обаче в отделните държави и съюзи се провежда една политика – капиталистическа или социалистическа, протекционна или либерална, евроатлантическа или суверенна.
Политически безсмислен е и изразът „нормална държава“. Така е наименувана и регистрирана в Съда българска политическа партия.
Науката доказва, че държавата възниква и се развива, когато се появяват частната собственост и парите и се формира общество, разделено на богати и бедни класи, слоеве и групи. Нейни основни функции са да пази властта, привилегиите, земите и богатствата на господстващата обществена класа.
Държавата е политическа организация на управляващата класа. Тази организация има органи (войска, полиция, прокуратура, съд, затвори) за потискане на едни хора от други. Държавата може да е добра или лоша, силна или слаба, подредена или анархическа, но не и „нормална“. В света има над 200 държави, от които нито една не може да се нарече „нормална“. Сочената за образец на „демократичност“ империя САЩ е тоталитарна (диктаторско-терористична, неофашистка) държава. В нея 1% от населението (около 320 млн. души) притежава половината от нейните богатства. Десетки милиони американци са бедни и бездомни. Ежегодно се извършват по над 600 масови убийства в училища, търговски и други центрове. През 2024 г. в тази огромна страна брутният вътрешен продукт (БВП) възлиза на около 29 трилиона долара, а държавния дълг превишава 36 трилиона долара. За неговото обслужване се плащат на собствениците на дванадесетте частни банки на Федералния резерв на САЩ над 1 трилион долара годишно.
Евроатлантиците заблуждават широките народни маси и с израза „тоталитарен комунистически режим“. По указание на централите на НАТО и ЕС те приравняват социалистическата обществена система (основана на държавната и кооперативната собственост върху банките и средствата за производство) с германския фашизъм и нацизъм, в който господства класата на финансовите капиталисти.
Доказано е, че „тоталитаризъм“ и „фашистки режим“ са равнозначни понятия (Ангел Димов, „Власт на всяка цена“, шесто издание, Изд. БИСЕР, С. 2024 г., с. 252). Терминът „тоталитаризъм“ се употребява за първи път през 20-те години на ХХ век в Италия от изявения антифашист, публицист и политик Джовани Амендола (1882-1926 г.). Основание за това са уличните побоища и убийства, на антифашисти и политически противници, извършвани или поръчвани от фашистката държава (държавни органи и служби). Тогава той употребяват термина „тоталитаризъм“, за да открои, отличи фашистката диктатура от другите диктаторски, деспотични и тиранични форми на държано управление (фашистката държава е терористка).
Така че тоталитаризмът като обществено явление е свойствен на принадлежащата на финансовата олигархия фашистка държава. Тази държава се използва за извършване на улични („из за угла“) убийства на политически опоненти.
След извършения на 9 юни 1923 г. държавен преврат в България също се изгражда монархо-фашистка държава. Тогава по поръчка на царският дворец (цар Борис III) на софийските улици са убити и безследно изчезнали стотици видни българи, като депутатите Димо Хаджидимов (комунист), Петко Д. Петков (земеделец) и поетите Гео Милев и Сергей Румянцев. Известната деятелка на международни женски организации Екатерина Каравелова (съпруга на българския държавник Петко Каравелов) изпраща до цар Борис III писмо и списък с имената на над 150 безследно изчезнали, в т.ч. Христо Косовски – депутат, Петър Янев – бивш министър, Паун Грозданов – кмет на Подуене, Йосиф Хербст – журналист („Злодеяния на Кобургите в България“, шесто издание, изд. БИСЕР, С. 2024 г., с. 140).
В близо половинвековното управление на комунистите в българската социалистическа държава има пълна трудова заетост, безопасност и сигурност. Доказателство за това е и фактът, че през периода 1955–1985 г., т.е. до началото на „перестройката“ на социализма, значителна част от българските граждани не си заключват вратите на оградите и жилищата.
След Втората световна война (1939–1945 г.) в САЩ е издадена тритомната книга „Произход на тоталитаризма“ от германската еврейка Хана Аренд (1906–1975 г.). В тази книга Съветският съюз не се разглежда като тоталитарна държава. После обаче в Америка се появяват публикации, в които хуманният и прогресивен социалистически обществен строй в Съветска Русия и другите източноевропейски страни се отъждествява с тоталитарният германски и италиански фашистки режим. Изтъкват се надстроечни сходни „белези“: еднопартийно управление на държавата; „срастване“ на управляващата партия с държавата. По тези „белези“ сегашната българска буржоазна парламентарна република е типична тоталитарна (неофашистка) държава. Защото всички парламентарно представени партии са като една евроатлантическа и евросъюзна формация. Тези партии ежегодно получават от държавата субсидии в размер на милиони левове и в нарушение на чл. 11, ал. 2 на Конституцията се „утвърждават“, узаконяват за „държавни“.
Посочените факти ясно показват, че понятията „тоталитарен режим“ и „тоталитаризъм“ се отнасят за фашистката и неофашистката държава. С тези понятия се обозначава нейното пряко и опосредствано извършване на терористични актове, включително убийства на антифашисти, бомбардиране и завладяване на чужди страни и народи.
Евроатлантиците заимстват, обсебват посочените антифашистки понятия („тоталитаризъм“, „тоталитарна държава“) и ги приписват на социалистическите държави, включително на Китай и управляващата му стомилионна комунистическа партия. Срещу употребата на израза „тоталитарен комунистически режим“, те получават натовски и евросъюзни пари и правят политическа кариера.
21.11.2024 г.
