Проф. дикн Ангел Димов, председател на Социалистическа партия „Български път“
На 10 ноември 2024 г. по телевизия btv се излъчи коментар, озаглавен „35 години след 10 ноември 1989 г., от Мария Аладжова. В него се обявява, че сега „икономиката ни е близо пет пъти по-голяма от тази на комунистическа България“. По мнение на „икономисти“ (вероятно от някои „неправителствени“ организации – НПО) днес българските граждани живеят по-добре отколкото по времето (1944–1987 г.) на социализма. „През 1989 г. у нас брутният вътрешен продукт (БВП) е около 21 млрд. щатски долара“ (21,8 млрд. долара в статистиката на Международният валутен фонд – МВФ). „След хиперинфлация, когато страната ни влиза във валутен борд (паричен съвет), БВП е над 13,3 млрд. долара. През 2007 г. страната ни влиза в Европейския съюз с БВП над 44 млрд. долара. Днес, 35 години след рухването на социализма, икономиката ни произвежда продукт за 101,6 млрд. долара“.
В този кратък текст се съдържат множество фалшификации на българската история. Неверни са твърденията, че: постсоциалистическата българска икономика е пет пъти по-голяма от тази при социализма; сега българските граждани живеят по-добре от тези в социалистическата държава; въвеждането на режим на колониален валутен борд е когато у нас има „хиперинфлация“; социализмът „рухна“.
Фалшификациите в този коментар ме предизвикват да напиша настоящата статия. Макар, че станалите в постсоциалистическа България събития са обстойно разгледани в книги ми: „Българският път“, второ издание, Изд. БИСЕР, София, 2022 г.; „Власт на всяка цена“, шесто издание, Изд. БИСЕР, С. 2024 г.; „Българската геополитика“, шесто издание, Изд. БИСЕР, С. 2024 г. с. 137–138.
В цитираният коментар първата фалшификация е избраната 1988 г. за базова на размера на БВП при социализма. През тази година се поставя началото на реставрацията на капитализма в нашата страна. Пристъпва се към демонтаж на социалистическата обществена система по примера на започнатото след 1985 г. в Съветския съюз преустройство („перестройка“) на социализма. През 1988 г. в съветската страна са се настанили американски корпорации, които изтласкват българските производители на електронна техника, пресни и преработени селскостопански продукти от традиционните им руски пазари, където се пласират половината наши експортни стоки.
Още през 1988 г. в България започва източването на пари от държавната хазна. Това се прави преди формалното отстраняване (10 ноември 1989 г.) на Тодор Живков от лидерските постове в Българската комунистическа партия (БКП) и Народна република България. Тогава се появяват улични търговци, които обменят национални валути. По силата на приетия Указ №56 се създават частни фирми за търговия с държавни предприятия.
Така че не 1988 г., а 1987 г. е последната на социализма в българската държава. Тази година трябва да се взема за база при сравняване на социалистическа с постсоциалистическа България.
През 1987 г. в социалистическа България БВП възлиза на над 51 млрд. щатски долара – по данни на Централното разузнавателно управление на САЩ и ООН (Ангел Димов, „Българският път“, второ издание, изд. БИСЕР, С. 2022 г., с. 80). След започналата през 1988 г. у нас реставрация на капитализма за четири години стойностният обем на БВП драстично спада и през 1991 г. е едва 8 млрд. долара (по данни на МВФ), най-ниското ниво в постсоциалистическа България.
Невярно е твърдението, че размерът на получения през 2024 г. у нас БВП на стойност над 100 млрд. долара е пет пъти по-голям от този в „комунистическа България“. През 1987 г., когато у нас БВП е на стойност над 51 млрд. долара, една тройунция злато струва около 400 долара, а през декември 2024 г. – над 2600 долара, или девалвацията, обезценяването на доларовите банкноти (без златно покритие) е близо 7 пъти. Изчислен по текуща цена на златото през 1987 г., т.е. във все още социалистическа България, БВП се равнява на 350 млрд. щатски долара, или е около три пъти по-голям от този през настоящата 2024 година.
През периода 1988–2024 г. в постсоциалистическа България между 3 и 10 пъти се съкращават източниците за производство на БВП. Ликвидират се и се превръщат на скрап построените с руска финансова и научно-техническа помощ над 2500 български заводи – машиностроителни, електронни, химически, фармацевтични, хранително-вкусови. Броят на заетите в страната намалява с около два милиона души. Появява се масова безработица. Милиони български граждани търсят препитание в чужбина, където слугуват на чуждестранни господари и създават БВП на чужди държави. Ограбват се и се унищожават хидромелиоративните съоръжения, чрез които се напояват над 12 млн. декара от използваната българска земеделска земя (43 млн. дка). Рязко се съкращава броят на селскостопанските животни. Млечните крави намалява от над 600 хил. на 190 хил. броя, на свинете от около 4 млн. на 800 хил., на овцете от над 10 млн. на 1 милион.
В постсоциалистическа България годишният растеж на БВП е твърде малък и „кух“. Този растеж включва главно приходите от продаваните земеделски земи и предприятия на чужденци, парите (около милиард евро годишно), които работещите в чужбина български граждани превеждат у нас и неудържимата девалвация на долара и еврото.
В цитираният телевизионен коментар се фалшифицира историята на жизнения стандарт на територията на социалистическа и постсоциалистическа България. Втълпява се, че „сегашните български граждани живеят по-добре отколкото по времето на социализма“.
Всъщност, като се изключат бързо забогателите приватизатори и градски реститути, представителите на евроатлантическата обществена каста (хилядите натовски и евросъюзни служители, десетките хиляди агенти на НПО и други), останалото българско население (над 80%) тъне в недоимък. По данни на профсъюза „Подкрепа“ през 2024 г. около 1,4 млн. български домакинства, или близо половината от общия им брой (2,9 млн.), живеят под линията за бедност. Нараства числото на появилите се в постсоциалистическа България трафиканти на деца, жени и наркотици, крадци, просяци и клошари.
Социалистическата държава осигурява подходяща работа на всеки български гражданин. Предоставя на всяко млада семейство ново държавно или общинско жилище. Тези две социалистически ценности са осезаеми и един от факторите за увеличаване на раждаемостта и броя на населението от 7 на близо 9 млн. души (1987 г.). Основната евросъюзна ценност, наричана „върховенството на правото“, не касае аристократите в западноевропейските монархически държава и финансовите олигарси. Предназначена е за трудовите хора.
Това се потвърждава и през декември 2024 г., когато Конституционният съд в Румъния анулира проведените президентски избори, спечелен на първия тур от противника на НАТО Калин Джорджеску. Изправени пред заплахата от загуба на румънската държава, лидерите на НАТО и Европейския съюз (ЕС) потъпкват принципа на „върховенството на правото“ и използват магистратурата за налагане на своя глобален тоталитарен режим.
В сравнение с времето на социализма, сега е многократно понижено нивото на жизнения стандарт на българските граждани. Например през 1987 г. средната месечна работна заплата е около 270 лева. Тогава тази заплата получават почти всички български граждани (няма „минимална работна заплата“, а малцина, предимно членове на Централния комитет на Българската комунистическа партия, министри, професори и миньори, получават по над 500 лева месечно). Цената на тристайно жилище е около 15 хил. лева и всяко тричленно семейство може без финансови затруднения да го купи и изплати за около десетина години (към края на 80-те години на ХХ век в София ежегодно се изграждат по около 20 хил. жилища).
През 2024 г. у нас средната работна заплата е около 2300 лева, но повечето от заетите (2,9 млн. души) имат значително по-малки доходи, а близо половината получават минимална работна заплата (над 900 лева). Един апартамент 80 кв. м. в кв. „Дружба“ 2 в София струва около 300 хил. лева и е недостъпен за милиони български граждани.
През 1987 г. в София месечната сметка за парно отопление на тристаен апартамент е 12 лева, или 4% от средната месечна заплата. Една месечна карта за градският транспорт е 3-4 лева (един билет е 6 стотинки), или 1% от посочената средна заплата (270 лв). През 2024 г. тези показатели са 2–3 пъти по-високи. При социализма в България с една средна заплата са купувани около 1100 броя бял хляб (с типов хляб се хранят прасетата в лични стопанства), 900 литра краве мляко, а през 2024 г. – съответно 900 броя и около 1000 литра. Но половината от заетите (2,9 млн.) са на минимална заплата (933 лв), с която могат да се купят едва 360 хляба и 460 л краве мляко. В социалистическата българска държава цената на литър бензин е 25 стотинки, а през 2024 г. е около 3 лева. Тогава българската страна получава от Съветския съюз големи количества евтини енергоносители.
Една от причините за сегашната висока смъртност в нашата страна е драстичното намаляване на потреблението на храни на човек от населението. Тази смъртност се дължи и на влошеното качество на животинските продукти (мляко и млечни продукти, месо и месни изделия), значителна част, от които са чуждестранни. В сравнение с 1987 г., през 2024 г. потреблението на мляко на човек от населението намалява от 190 литра на 50 литра, или близо четири пъти, на месо съответно от 78 кг. на 53 кг., на яйца от 268 броя на 160 броя. Почти наполовина намалява потреблението на плодове и зеленчуци.
8 декември 2024 г.
