ЗАЩО БЪЛГАРИЯ НЕ ТРЯБВА ДА  ВЛИЗА В ЕВРОЗОНАТА?      

Проф. д.ик.н Ангел Димов – председател на Социалистическа партия „Български път“                                         

След избухналата през 2008 г. глобална капиталистическа криза Америка загуби абсолютната си световна власт. Все по-ясно се  очертава тенденцията на формиране на двуполюсен свят, в който на една страна са държавите на финансовите капиталисти – САЩ, Англия, Германия, Франция, а на друга – Русия, Китай, Индия, Бразилия, Южноафриканската република, които  отстояват своята независимост.  При това групиране на големите държави   се откриват възможности в България да се провежда научно обоснована и народополезна политика. Чрез прилагане на тази политика у нас може да се  смени  налаганата след 1989 г.  корупционна капиталистическа система, в която  частни банки, компании и фирми обслужват и ограбва държавата. Успешно да се изгражда суверенна и модерна социалистическа държава, в която преобладава държавната и кооперативната собственост върху банките и средствата за производство и да се осигурява работа на всеки български гражданин.

Посочената политика е съставена от радикални мерки, механизми и способи (начини на действие) като:

• отмяна на въведения през лятото на 1997 г. у нас режим на колониален валутен борд (паричен съвет) и възстановяване правото на Българска народна банка (БНБ) да кредитира и инвестира;
• отказ от вкарване на българската държава в Еврозоната;
• създаване на общ безмитен българо-руски пазар;
• прекратяване членството на българската държава в НАТО;
• излизане на България от Европейският съюз (ЕС).

     Защо трябва да се отмени режимът на колониален валутен борд?

Този борд се създаде под диктата на американски служби и „експерти“ (Стив Ханке), за да може  българската държава да се управлява дистанционно от Вашингтон. Бордът е колониален, тъй като не позволява у нас да има действаща централна банка, чрез която да се води самостоятелна парична политика, включваща кредитиране и инвестиране (това е предназначението на банката още от нейното основаване през януари 1879 г., когато български губернатор е княз Дундуков).

Режимът на колониален валутен борд се въведе под претекст, че чрез него се осигурява „финансова стабилност“. Но този мит се развенча  през 2014 г., когато при бордовия режим у нас избухна банкова криза  и се ликвидира Корпоративна търговска банка (КТБ, свързана с десетки фирми за изграждане на руският газопровод „Южен поток“).

Валутният борд  е банков ярем на шията на българската нация. При него българските власти разполагат само с парите, събирани в държавния бюджет. Но както показва практиката през последните няколко десетилетия, тези пари едва стигат за поддържане на  социалния мир в обществото. От тях не могат да се заделят необходимите суми за инвестиции, субсидиране на земеделието, науката и техниката.

Бордът принуждава българските власти:

• да вземат високолихвени заеми от Световната банка, Международния валутен фонд и филиали на разположени на българска земя клонове на около 30 чуждестранни банки. (Ако БНБ е действаща в България, няма да има толкова чуждестранни банки. Всяко добронамерено правителство може да взема от нея нисколихвени заеми и да строи атомни електростанции, газопроводи, производствени предприятия, пътища, водопроводи и други обекти);
• да се сдобиват с пари, като продават държавни предприятия, имоти и земеделски земи на чужденци;
• да привличат чуждестранни „инвеститори“, като ги облагат с ниски данъци и им осигуряват евтина работна сила.

При режима на колониален валутен борд в България се получават катастрофални резултати:

• повечето български граждани стават роби на чуждестранни господари, притежаващи почти всички банки, големи компании и търговски вериги;
• България се деиндустриализира;
• земеделието става монокултурно (отглеждат се предимно нискодоходните култури – пшеница, слънчоглед и рапица) и се обезлюдяват селата;
• милиони български граждани обедняват и емигрират в чужбина;
• близо 500 български селища страдат от безводие;
• намалява броят на населението (засега от 9 на около 6 млн. души)

Понастоящем някои от училите в Америка „политици“ безразсъдно повтарят лъжата, че въпросният борд е въведен, защото през януари 1997 г. БНБ печатала безразборно левове и имало „хиперинфлация“. Те сякаш не знаят нищо за монетарното явление хиперинфлация (което трае години) и го отъждествяват с   мимолетната шокова инфлация, предизвикана на 4 февруари 1997 г., когато се върна президентският мандат за съставяне на второ социалистическо правителство.

Истината е, че създаването на валутния борд у нас се предшества от мерки за влошаване на икономическото положение на трудещите се български граждани. По „съвети“ на  американски служби и „експерти“ през септември 1996 г.  БНБ повиши лихвеният процент от 36 на 365% (безпрецедентен в човешката история). Поради невъзможност да се вземат банкови кредити есенната реколта (пипер, домати, грозде, ябълки) остана неприбрана и изгни на полето. Засили се търсенето на щатски долари за внос на храни. Към края на годината (1996 г.), когато се прие оставката на министър-председателя на първото социалистическо правителство, един долар започна да се обменя за 480 неденоминирани лева.  На 10 януари 1997 г., когато жадуващи за власт и богатство столични индивиди извършиха погром на парламентарната сграда, един долар започна да се обменя за 600 лева. На 4 февруари 1997 г., когато се извърши държавният преврат, един долар започна да се обменя за близо 3000 лева. След седмица, когато се назначи служебен правителствен кабинет, един долар започна да се обменя за 1600 неденоминирани лева т.е. за 1,60 сегашни лева.

Така че появилата се през зимата на 1997 г. мимолетна шокова инфлация е предизвикана от политически сили, които вършеха погроми и провеждаха улични митинги и протести срещу създаването на второ социалистическо правителство. В тези изстъпления активно участваха кариеристи и лица, които искаха да започне приватизацията и да присвоят набелязаните от тях държавни банки, предприятия, хотели, земеделски земи и други имоти. Те приписват предизвиканата от тях „хиперинфлация“ (шокова инфлация) на  Жан Виденов, който на 28 декември 1996 г. бе освободен от поста министър-председател.

Очевидно трябва да се отмени режимът на колониален валутен борд. Но не и като се вкара България в еврозоната.

Както е известно, засега тази еврозона обхваща двадесет страни – членки на ЕС. Извън нея са седем страни – Дания, Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Румъния и България.

Малките, но богати държави Дания и Швеция са членки на ЕС съответно от 1973 и 1995 г. т.е. от преди пуснатото в обръщение (1999 т.) евро. Тези страни обаче продължават да са извън  еврозоната.

Сега у нас представителите на евроатлантическата обществена каста, съставена от десетки хиляди натовски и евросъюзни служители, евродепутати и агенти на „неправителствени“ организации, водят кампания за незабавно приемане на България в еврозоната.  Те смятат, че протежирани от  евросъюзните господари ще могат  още много години да властват в нашето общество и да  разпределят милиарди евра от българската хазна.

Понастоящем в парламента и по медиите усилено се пропагандира и рекламира вкарването на България в еврозоната. Твърди се, че еврозоната е “клуба на богатите“ и след като влезе в него, колонизираната българска държава и нейните жители ще станат „богати“ („клубове на богатите“ се наричат НАТО и ЕС, но в тях българските граждани обедняват). Повтаря се, че  в еврозоната няма да има висока инфлация и повишаване на цените на стоките. Жизненото равнище на поробени български граждани ще се изравни с това на западноевропейските им господари.

Моите научни изследвания показват, че в рамките на еврозоната българската нация ще продължи да се топи и чезне.  Притиснати от немотията,  хилядите български земевладелци ще се принуждават да продават своите  земи на чужденци, предимно граждани на Израел и Турция. Защото:

1. Когато левът се замени с общата парична единица евро, българските граждани едновременно ще робуват на американски и евросъюзни  господари (народният водител Васил Левски е завещал в България да няма „господар“ султан или цар, а да се установи суверенна „чиста и свята република“).
2. В еврозоната паричната политика (включително печатане на евра и тяхното пускане и изтегляне от обръщение)  се води централизирано от Европейската (Евросъюзната) централна банка. Тази банка ще контролира количеството евро банкноти на българския паричен и стоков пазар.
3. Българската държава отново (както при режима на колониален валутния борд) няма да има собствена парична политика. Строителството на производствени, енергийни и водни обекти  пак ще зависи от ограничените парични ресурси на  държавния бюджет.
4. В еврозоната повечето държави, като Германия, Франция, Италия, Испания, са в дълбока капиталистическа криза. През последните години техният брутен вътрешен продукт (БВП) нараства с едва 0.2-0.9%.
5. Евросъюзните лидери се опитват да превърнат акционерната, капиталистическата организация ЕС в неофашистка държава-империя. Обявяват програми за милитаризация, превъоръжаване на метрополиите Германия и Франция и за финансиране на Украйна (за сметка на малките народи). За реализация на тези програми евросъюзните банки (централна и инвестиционна) трябва да печатат нови количества евра, т.е. да повишават инфлацията, а държавите – членки в Евросъюза, да трупат още държавни дългове.
6. Рецесията в Германия и други евросъюзни капиталистически държави ще засегне разположените на българска земя техни банки, големи предприятия и търговски вериги. Сигурно ще доведе до увеличаване на безработицата и бедността.
7. В еврозоната ще продължи ликвидацията на българското земеделие и особено на производството на  животински продукти, зеленчуци и плодове.

Впрочем тези високодоходни производства могат да се разширяват, като се осигурява на българските земеделски производители свободен достъп до необятните руски пазари и им се предоставят нужните държавни субсидии. Това е невъзможно да става в Евросъюза и еврозоната, където пазарите са завладени от западноевропейските фермери и се отпускат големи селскостопански субсидии, включително от държавни и кооперативни земеделски банки (като тези във Франция, Италия, Нидерландия, Дания). Едва ли е случаен фактът, че пшеницата, която сега е основна култура в българското земеделие, се изнася главно в страни извън Евросъюза (Алжир, Индонезия, Тайланд).

17 май 2025 г.