Проф. д.ик.н. Ангел Димов, председател на Социалистическа партия „Български път“
Изказване на дискусия, състояла се на 4 декември 2025 г. в Съюза на българските журналисти в София
Уважаеми другарки и другари, колеги,
Благодаря за поканата да участвам в тази дискусия.
Дойдох и да засвидетелствам уважението си към нейните организатори – моите приятели Георги Пирински, проф. Васил Проданов и проф. Максим Мизов.
След близо четири десетилетия от ноемврийския (1989 г.) пленум на ЦК на БКП могат да се извличат много морални уроци. Един от тях е, че трябва да се изследват действителните, реалните собственически и други отношения в обществото. Посредством този изследователски метод могат да се правят научнообосновани изводи и да се вземат правилни решения. Например така е доказано, че „извършваният“ у нас обществен „преход“ е измислица, фикция. Защото: непосредствено след 1989 г. българската социалистическа държава се разруши и се замени с буржоазна република; постсоциалистическото българско общество не преминава към по-горно стъпало на развитие.
Много коментатори обаче продължават да употребяват думите „преход“ и „в началото на прехода“. „Усвояват“ натовски пари и като тиражират лъжата, че социализмът е „тоталитарен“ (фашистки) обществен строй.
С употребата на безсмислените и паразитни думи „преход“ и „в началото на прехода“ се потулва фактът, че още от 1990 г. в България се извършва реставрация на капитализма. Отклонява се вниманието от колонизацията и оплячкосването на българската държава.
Реставрацията на капитализма става чрез реституция и приватизация (узаконена кражба) на държавните банки, заводи и имоти. При нея само за периода 1990–1994 г. размерът на Брутният вътрешен продукт (БВП) е съкратен от над 50 млрд. на под 10 млрд. щатски долара.
Друг морален урок е, че трябва да се смени капиталистическата обществена система. В тази система държавните институции и общините се обслужват от частни банки, компании и фирми. Нейно иманентно, вътрешно присъщо явление е корупцията. Затова в тази система корупцията е повсеместна и неизкоренима, а морално неустойчиви хора лесно се корумпират, опорочават и покваряват.
Впрочем изградената от финансовите капиталисти обществена система е закостеняла и задържа по-нататъшното развитие на обществените производителни сили, предимно на оръдията на труда. Главно поради това след избухналата през 2008 г. глобална капиталистическа криза в САЩ, Германия, Франция и Великобритания има нисък или отрицателен годишен икономически растеж.
Очевидно настоящата капиталистическа система е последен стадии на капитализма. Тази система може да се смени, като в отделните страни се създават държавни сектори с банки, производствени, застрахователни и външнотърговски предприятия.
Трети морален урок от 10 ноември 1989 г. е, че социалдемократизирането на Българската социалистическа партия (БСП) причинява големи пакости на нашия народ. Например вследствие на него през 1997 г. у нас партията участва в налагането на колониалния валутен борд и приватизацията на стотици държавни заводи и комбинати. Нейни лидери въведоха (2008 г.) ниския (10%) плосък корпоративен данък, който е в полза главно на чуждестранните банки и големи компании. Те вкараха българската държава в неоколонизаторските и грабителски организации Международен валутен фонд, Световна банка, НАТО, разширения на изток Европейски съюз.
Социалдемократизирането превръща БСП в малка дребнобуржоазна парламентаристка партия, която по думите на Димитър Благоев и Георги Кирков е „катраник на буржоазията“ (в момента на компрадорската буржоазия).
Историята ясно показва, че социалдемократическите партии са творение на Ротшилдови и други сродни банкери, чиито политически представители се внедряват в работническото движение и го използват за електорат в буржоазната държава. Тези партии са против издигнатата от Карл Маркс идея за създаване на държавни банки. Те воюват срещу потискащите ги монарси, но са за увековечаване на капитализма.
Лидерите на социалдемократизираната БСП постъпиха аморално спрямо ръководителите на БКП и на социалистическата държава Тодор Живков, Георги Атанасов, дългогодишния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и много други. Тези другари бяха изключени от партията, съдени и репресирани.
Министър-председателят Георги Атанасов е осъден на 10 години затвор за негова резолюция, поставена върху молба на група сираци, израснали в сиропиталище. В тази молба, те молят да се изпълни прието от Политбюро на ЦК на БКП решение да им бъде даден парцел (в София) за построяване на жилищна кооперация. В резолюцията, адресирана до вицепремиера по строителството Григор Стоичков, само е зададен въпросът дали може да се помогне на въпросните сираци – деца на убити антифашисти.
Министър-председателят Георги Атанасов прекарва 2,5 години (през 1992-1994 г.) в една килия на Кремиковският затвор заедно с осем криминални затворници. Той беше освободен, след като през 1992 и 1993 г. в страната се създадоха и регистрираха над 3500 земеделски кооперации с над 1 милион членове. Освобождаването стана чрез подписка на 122-ма народни представители и указ на президента Желю Желев. При събирането на подписката ценна помощ оказаха председателят на парламентарната група на СДС Стефан Савов и депутатите от тази група Александър Сталийски и проф. Петър Марков.
Генерал Димитър Стоянов в продължение на години е задължен ежедневно да се явява в прокуратурата по делото за „възродителния процес“. Този тормоз беше прекратен през 1997 г. от главният прокурор Иван Татарчев, а през 1999 г. от заместилия го Никола Филчев.
Най-главният урок от 10 ноември 1989 г. е, че сега трябва да се въвежда социалистически морал, съобразен с формиращия се многополюсен свят. В този морал централно място трябва да заема борбата за изграждане на независима и модерна българска социалистическа държава.
С оглед на това България трябва да се измъкне от НАТО, ЕС и другите неоколонизаторски организации. Незабавно да възстанови плодотворното си сътрудничеството с Русия и братския руски народ.
Благодаря за вниманието!
