Проф. д.ик.н. Ангел Димов, председател на Социалистическа партия „Български път“
След 1989 г. у нас се разпространява погрешното умозаключение, че българското общество се намира в състояние на „преход“ от „тоталитаризъм“ (фашизъм) към „демокрация“ (народовластие) и пазарен либерализъм. Внушава се, че то преминава към по-горно стъпало на развитие.
Всъщност този „преход“ е фикция, измислица, съставена без научни анализи на действителните, реалните собственически и други обществени отношения. Нейните съчинители обаче я представят за принос в родната наука.
Практиката показва, че понятието „преход“ се употребява за прикриване на следваната у нас колонизаторска и грабителска политика. Провеждането на тази политика се оправдава с невярното твърдение, че българската социалистическа държава е „тоталитарна“, т.е. фашистка, въпреки очевидната разлика между фашистката и социалистическата държава. Във фашистката държава господства класата на финансовите капиталисти, а в социалистическата – тази на работниците и бедните селяни. Фашистката държава извършва или поръчва убийства на видни личности. Социалистическата държава строи заводи и осигурява работа на всеки свой гражданин.
Впрочем политическият термин „тоталитаризъм“ е употребен за пръв път през 20-те години на ХХ век от италианският антифашист Джовани Амендола. Причина за въвеждането на този термин са масовите улични убийства, извършвани от фашистката държава в Италия (тогава в Царство България също са убити и безследно изчезнали десетки хиляди комунисти и земеделци, в т. ч. премиерът Александър Стамболийски, поетите Гео Милев и Сергей Румянцев).
През първите години на XXI век двама местни „социолози“ по медиите оповестиха, че „преходът е свършил“. Според тях това е станало едновременно с премахването на „биполярния“ модел на държавно управление. Но думата „преход“ продължава да се употребява от политици и постоянни медийни коментатори. Те започват и свършват своите коментари с термини като „в началото на прехода“ и „по време на прехода“.
Пропагандаторите на мнимия „преход“ изтъкват, че вследствие на него сегашната постсоциалистическа българска държава е станала „демократична“, „свободна“ и „суверенна“. Заявяват, че тази държава е равноправна и равностойна членка на военния алианс НАТО и на акционерната, т.е. капиталистическа, организация Европейски съюз (ЕС).
Честността изисква да се признава, че настоящата българска държава е колония на САЩ, Германия и други големи метрополии. Тази държава няма собствени банки и заводи. В нея почти всички банки и големи компании са собственост на чужденци, които експлоатират милиони български граждани и изнасят в чужбина извличаните печалби, възлизащи на милиарди евро.
Българската държава е лишена от правото да води самостоятелна парична политика (досега от колониалния валутен борд, а отсега нататък от Европейската централна банка). На нейна територия са разположени американски военни бази и войски.
С понятието „преход“ се потулва фактът, че още от 1990 г. в България се извършва реставрация на капитализма. Тази реставрация става чрез реституция и приватизация (узаконена кражба) на държавните банки, заводи и имоти. При нея се разграбват и изнасят в чужбина огромни богатства, натрупани при социализма.
Само за периода 1990–1994 г. размерът на брутния вътрешен продукт (БВП) се съкрати от над 50 млрд. на под 10 млрд. щатски долара. Тогава победената в „студената война“ българска държава стана членка на неоколонизаторските организации Световна банка и Международен валутен фонд (МВФ). Техни „експерти“ и властващи местни „демократи“ използват изтънчени, „цивилизовани“ методи и механизми за грабеж, съсипване на хилядите наши заводи и за превръщане на страната ни в пазар на чуждестранни банки и компании. Основните от тези способи и механизми са: либерализация на социалистическите валутни, ценови и митнически отношения; повишаване на лихвения процент от 2 на над 36%; предоставяне на високолихвени държавни заеми.
Съвременната реставрация на капитализма наподобява извършеното през XIX век първоначално натрупване на капитала. Тогава са експроприирани частните земи и средства за производство на непосредствени производители – дребните земевладелци и занаятчии. Създадена е капиталистическата частна собственост, основана на експлоатацията на трудовите хора.
В своята книга „Капиталът“ гениалният мислител Карл Маркс пише, че по онова време „Експроприирането на непосредствените производители се извършва с най-безпощаден вандализъм и под нагона на най-подлите, най-мръсните, най-дребните и злобни срасти“ (Маркс, Енгелс, Съчинения, изд. на БКП, С. 1968 г. Т. 23, с. 763).
При реставрацията на капитализма се провежда политика на ликвидация на българското земеделие. Тази политика започна да се прилага през 1992 г. от управляващата партия Съюз на демократичните сили (СДС). Тогава се прие закон за земята, в който са включени разпоредби за ликвидиране на хилядите държавни и кооперативни земеделски стопанства и за връщане на кооперираната земя „в старите реални граници“, на малки (1-3 дка) парцели. Връщането на земеделската земя на милионите нейни собственици се направи, за да може да се изкупува от американски, израелски и турски лица. То стана чрез Световната банка, която отпусна на българската държава високолихвен заем в размер на 3 млрд. щатски долара.
Ликвидацията на българското земеделие продължи към края на 90-те години на ХХ век при така наречената „подготовка“ за встъпване на България в ЕС и за неговото източно разширяване. Тогава Евросъюзната комисия е наложила на нашата страна квоти за производство на редица селскостопански стоки. Например квотата за производство на мляко в България е до 1 млн. тона годишно, въпреки че при социализма у нас ежегодно са произвеждани по над 2,5 милиона тона (сега това производство е много под квотата и половината от потребяваното у нас мляко е внос от Германия и други страни). Квотата за производство на домати е 150 хил. т. годишно, т.е. шест пъти по-малко от произвежданите (800 хил. т.) в нашата социалистическа държава.
В рамките на Евросъюза българското земеделско производство системно се ограничава чрез: забрана да се създаде общ българо-руски пазар; елиминиране на българските земеделски производители от единния, но пренаситен евросъюзен пазар; деиндустриализация на българската икономика (без собствена индустрия няма откъде да се вземат пари за национално субсидиране на земеделието); премахване (1998 г. при режима на Иван Костов) на субсидиите за поддържане на гарантирани изкупни цени; малки субсидии (стотина евро на хектар използвана земеделска земя), с които могат да се отглеждат само нискодоходните култури пшеница, рапица и слънчоглед; направляваната от Еврокомисията международна производствена специализация, при която се отрежда на Франция, Италия, Германия и Нидерландия да се специализират в доходоносното производство на месо, мляко, зеленчуци и плодове; проваляне на опита (1995 г.) да се създаде българска държавна земеделска банка (такива банки има във Франция, Дания, Нидерландия и други страни – членки на Евросъюза); създаване на десетки капиталистически браншови организации вместо земеделски снабдителни, изкупвателни и пласментни кооперативи и държавни стопански обединения.
При реставрацията на капитализма у нас се формира капиталистическа обществена система. В тази система държавните институции и общините се обслужват от частни банки, компании и фирми, които източват държавните природни, материални и парични ресурси. Нейно (на системата) иманентно, вътрешно присъщо явление е корупцията. Затова в тази система корупцията е неизкоренима и много морално неустойчиви хора се корумпират, опорочават и покваряват.
Сегашната капиталистическа обществена система в западните държави е закостеняла и задържа по-нататъшното развитие на обществените производителни сили и предимно на оръдията на труда. Главно поради това след избухналата през 2008 г. глобална капиталистическа криза в САЩ, Германия, Франция и Великобритания има нисък или отрицателен годишен икономически растеж.
Очевидно настоящата капиталистическа система е последен стадии на капитализма. Тази система може да се смени, като в отделните страни се създават държавни сектори с банки, производствени, застрахователни и външнотърговски предприятия.
Във Франция реставрацията на монархията е траяла няколко десетилетия (1815-1848 г.) Премахната е чрез извършената през 1848 г. буржоазна революция. Може да се предполага, че в скоро време финансовите олигарси ще се примирят със загубата на абсолютната си глобална власт. В буржоазните държави ще се извърши смяна на капиталистическата със социалистическа обществена система и ще се възстанови закономерният естествено-исторически ход на общественото развитие.
7 декември 2025 г.
