Програма
на Социалистическа партия „Български път“

Социалистическата партия „Български път“ се бори за премахване на установената след 1997 г. у нас диктатура на класата на финансовите олигарси и за развитие на справедливо социалистическо общество. В такова общество би могло да се съчетават интересите на неговите членове, групи и слоеве, да се осигурява относително социално равенство и да се задоволяват постоянно растящите материални и културни потребности на населението. При формирането и развитието на въпросното общество ще се откриват възможности за професионална реализация на търсещите препитание в чужбина около два милиона български граждани. Мнозина от тях открито заявяват, че обичат своята родина България, но я напускат, защото след разрушаването (1989 г.) на социалистическата система на българска земя е изградена „лоша“ държава.

Българският път към социализма означава изграждане на демократична, народовластническа държава с преобладаваща държавна и кооперативна собственост върху средствата за производство. Движението по него включва формиране на самостоятелно функциониращ и необвързан с частни компании държавен сектор, съставен от производствени предприятия, банки, външнотърговски, комунални и застрахователни фирми.

На този принцип ще функционират и държавните здравни и образователни заведения, чиито услуги ще бъдат безплатни и достъпни за всеки български гражданин. Частните училища и болници ще се обслужват от специализирани кооперативни каси и фондове.

В основата на българския социалистически път ще бъдат държавните външнотърговски обединения за търговия със зърнени храни, тютюн, вторични суровини, дървесина и други специфични за страната стоки. Например посредством държавно стопанско обединение ще се извършва дърводобив в принадлежащите на държавата гори и част от добитата дървесина ще се продава на чуждестранни пазари.

В българската социалистическа държава трудещите се ще имат гарантирана работа и ще получават сравнително високи трудови възнаграждения. Минималната пенсия ще бъде над 80% от средната работна заплата.

Социалистическа партия Български път ще води далновидна народополезна политика. Нейните членове и симпатизанти ще застават начело на борбата за запазване на чезнещата българска нация и на нейната собственост върху родните земеделски земи. Решително ще отхвърлят неоколонизаторската власт на Вашингтон и Брюксел и ще способстват за формиране на социалистически обществени отношения, осигуряващи свобода и сигурност на българските граждани – пълна трудова заетост и всенародно благосъстояние, безплатно образование и здравеопазване, ежегодна почивка на море и планина. Заедно с прогресивните политически сили в Русия, социалистически Китай и други страни ще се борят за освобождаване на хората на наемния труд от господството на класата на финансовите олигарси.

Социалистическа партия Български път се разграничава от „левите“ партии и политици, които подхранват илюзията, че проблемите (безработица, бедност) на широките народни маси могат да се решат чрез усъвършенстване на капиталистическата обществена система, основана на частната собственост върху средствата за производство и експлоатацията на наемните работници. Последователно ще разкрива капиталистическия характер на прилаганата от тях „европейска социална политика“, която включва: символично увеличение на мизерните работни заплати и пенсии; съставяне на „програми“ за намаляване на младежката безработица; държавно финансиране на работодатели, приели да осигуряват временна трудова заетост на някои безработни работници и специалисти.

***

Социалистическата партия „Български път“ е създадена през 2001 г., когато човечеството, включително и българското население живее в доминиран от държавата империя САЩ еднополюсен свят. Тогава са изминали десетина години от разрушаването (1991 г.) на огромната многонационална държава Съветски съюз и американските неоколонизатори предизвикват терористични, сепаратистки и други акции за омаломощаване на братска Русия и за разделянето ѝ на няколко отделни републики.

Държавната власт е завладяна от проамерикански български политици (включително лидери на Българската социалистическа партия – БСП), които прилагат политика на васализация и колонизация на българската държава. С лозунги за формална политическа „свобода“ и „преход“ от „тоталитаризъм“ към „демокрация“ се реставрира капиталистическия обществен строй и се разграбва натрупаното при държавни социализъм народно богатство. Почти е приключило започналото през 1992 г. насилствено ликвидиране на няколкото хиляди Трудово кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС). В страната действа въведения през 1997 г. колониален валутен борд (паричен съвет). Българската народна банка (БНБ) е лишена от правото да извършва банкови операции и фактически е подчинена на собствениците на Федералния резерв на САЩ и на своеобразните му филиали Световна банка и Международен валутен фонд. Под формата на „реституция“ и „приватизация“ на социалистическата държавна собственост, повечето наши банки и заводи се обсебват от чужденци. Без допитване (референдум) до народа е поет курс към включване на България в междудържавната военна организация НАТО, която е инструмент на американската финансова олигархия и се използва главно за колонизиране и угнетяване на народите. Започната е подготовка за присъединяване на българската държава към междудържавната политико-икономическа организация Европейски съюз (ЕС).

По онова време е приета първата програма на Социалистическа партия „Български път“. В тази програма е обявено, че партията е против присъединяването на България към НАТО и ще търси възможности за задълбочаване на взаимноизгодното сътрудничество и сближение на българската държава с братска Русия. Посочени са пътища и средства за защита на обикновените хора в нашата страна. Очертана е зародилата се тенденция на преминаване от еднополюсен към многополюсен свят, в който освен САЩ започват да се формират нови центрове на глобална власт.

През 2008 г. е приета втората програма на Социалистическа партия „Български път“. В нея са разкрити използваните средства и начини за неоколонизиране на българската държава след нейното присъединяване към НАТО (2004 г.) и Евросъюза (2007 г.). Изтъкнато е, че българската държава е загубила своя суверенитет, тъй като в нея почти няма държавна собственост, а големите държавни банки, заводи и дружества (електроразпределителни, водоснабдителни, застрахователни) са предадени в ръцете на чужденци. Американски и израелски „инвестиционни фондове“ и фирми с поставени местни лица са придобили собственост върху милиони декари български земеделски земи.

Отбелязано е, че голямото разграбване на народното богатство у нас е станало при властването на министър-председателите Иван Костов (1997-2001 г.) и Симеон Сакскобургготски (2001-2005 г.). Като премиер бившият цар Симеон II е използвал властта за присвояване на държавните „царски имоти“ – дворци, резиденции, земи и гори.

Заклеймени са извършените от социалистическото правителство (2005-2009 г.) антинародни политически актове: въвеждане на нисък (10%) плосък данък, за да могат чуждестранните собственици на банки и търговски молове у нас да извличат големи печалби; предоставяне на наши земи и военни бази за разполагане на американски войски; разсекретяване на досиетата на нашите разузнавачи, с цел да бъде разрушена българската държава и България да бъде превърната в чуждестранна провинция.

Във втората програма са посочени следните насоки на партийната политика:

– референдум за смяна на парламентарната с президентска република;

– отказ от действащата пропорционална избирателна система, при която кандидатите за народни представители се избират чрез партийни листи и заменянето ѝ с мажоритарна – гласуване в едномандатни райони за конкретна личност;

– приемане на закон за контрол на финансираните от Америка и други държави „неправителствени“ организации;

– незабавно връщане (с министерско постановление) на държавата на присвоените от бившия български цар и министър-председател Симеон Сакскобургготски държавни „царски имоти“;

– въвеждане на диференцирано подоходно облагане;

– реализация на законодателни и икономически мерки за предотвратяване изкупуването на български земеделски земи от граждани на държави извън ЕС;

– създаване на земеделски кооперативи (кредитни, снабдителни, обслужващи, производствени, преработвателни и пласментни), които ще способстват за намаляване на зависимостта на фермерите от ограбващите ги лихвари и прекупвачи и за ефективно оползотворяване на държавните селскостопански дотации и субсидии;

– формиране на рационална отраслова и производствена структура, която съответства на географското разположение на нашата страна и на сравнително малкия брой на нейното население.

– разширяване и задълбочаване на българо-руското сътрудничество в областта на банковото дело, енергетиката, нанотехнологиите, машиностроенето, оръжейната индустрия, селското стопанство и туризма.

Тези политически насоки ще се следват и при реализацията на настоящата трета програма на Социалистическа партия „Български път“. В тази програма са включени и други мероприятия за решаване на натрупаните у нас геополитически, социално-икономически и демографски проблеми. Нейното приемане става в епоха, когато се проясняват контурите на многополюсния свят. В него Америка е принудена да отстъпва част от абсолютната си глобална власт на ядрена Русия и на социалистически Китай, чиято икономика е станала най-голяма сред останалите около 230 държави. Под влияние на новите информационни технологии и на предизвиканите от американските управници граждански войни в Ирак, Сирия и Украйна, значително се ускоряват процесите на интернационализация (глобализация) на живота на народите. Много от тях се пробуждат и подемат борба срещу поробилите ги американски финансови олигарси и неоционисти.

Изглежда неоционистите продължават по библейски да вярват, че са „богоизбрани“ да господстват над народите чрез образуване на световна държава. С оглед на това в Америка са учредени редица неоционистки организации за изграждане на „Сион (Новия Ерусалим) на американския континент“. Основните от тях са: „Мормони“ – еврейска религиозна секта, чиито млади „мисионери“ (от американския щат Юта) циркулират по източноевропейските страни, въртят бизнес и проповядват, че от Америка, Исус Христос ще „царува лично на земята“; Федерален резерв на САЩ, чийто собственици печатат американските долари без златно покритие и ги представят за световни пари; НАТО – междудържавна военнополитическа организация, която е създадена през 1949 г. и се използва за бомбардиране и окупиране на независими държави; Билдербергски клуб, основан през средата на двадесети век от американския банкер Давид Рокфелер със задача да лансира и осигурява „демократичен“ избор на свои кадри в управлението на европейските държави (включително България) и Европейския съюз; „Отворено общество“, начело с преселения от Унгария американски евреин Джорж Сорос.

Като представители на класата на финансовите олигарси, лидерите на неоционистките организации водят агресивна и арогантна международна политика и предизвикват междукласови, етнически и религиозни войни. Главно срещу тях и неоционизма е насочена и избухналата през 2014 г. война за създаване на ислямистка държава в Ирак и Сирия.

В многополюсния свят се откриват възможности за социалистическо развитие на България. Посредством всестранно международно сътрудничество, предимно с братска Русия е възможно на българска територия да се създават специализирани и експортно ориентирани индустриални и селскостопански производства, на чиято основа да се повишава жизненото равнище на народа и се преодолява задълбочаващата се катастрофална демографска криза.

Практиката показва, че след многогодишно асоцииране и членство на България в НАТО и ЕС, българската нация се топи, селата се обезлюдяват и запустяват, а родните земеделски земи се изкупуват от чуждестранни граждани. През периода 1989-2014 г. броят на населението в нашата страна е намалял с около два милиона души (от близо 9 млн. на около 7 млн. души) и чуждестранни лица са изкупили около два милиона декара български земеделски площи.

В настоящата програма са поставени реално постижими народополезни цели и задачи. Главните от тях са:

– социалистически път на развитие;

– изграждане на съвременно народно стопанство с експорно ориентирани и рентабилни промишлени и селскостопански отрасли и производства;

– създаване на българо-руско аграрно таварищество (БРАТ), посредством което в нашето селско стопанство ще се привличат руски инвестиции и българските земеделски производители ще получат свободен достъп до пазарите на Русия;

– осигуряване на доходна работа и висок жизнен стандарт на българските граждани;

– гарантиране на личностната свобода, която включва: икономическа, реална свобода – разполагане с достатъчно финансови и други материални ресурси, включително за свободно пътуване из страната и чужбина; политическа свобода – в политическият живот да могат равноправно и равнопоставено да участват всички наши пълнолетни сънародници, а не само представителите на богаташката буржоазна класа и на партиите, субсидирани от държавния бюджет; нравствена свобода – възможност за разгръщане на осъзната дейност, която съответства на закономерния ход на общественото развитие и отговаря на хуманитарните етични норми в обществото.

За постигане на тези цели, партията ще води политика, насочена преди всичко към възстановяване на независимостта и суверенитета на колонизираната българска държава. Тази политика включва редица политически и икономически механизми и начини на действие.

1. I. Отмяна на колониалният валутен борд (паричен съвет)

С този акт ще започне да се ограничава колониалната зависимост на българската държава и ограбването на нашите граждани от собствениците на банки (засега у нас има около тридесет банки в т.ч. 27 чуждестранни, които държат над 80% от циркулиращите на наша територия пари).

При наложения у нас режим на валутен борд (понастоящем единствен в Европа), българският лев е прикрепен към еврото и има фиксиран валутен курс. Количеството на емитираните пари в страната се обвързва с обема на нейния валутен резерв.

Валутният борд е наложен от служители на американски тайни служби и неоционистки „експерти“ като проф. Стив Ханке, с цел да бъде колонизирана българската държава. При неговия режим е отнето правото на Българската народна банка (БНБ) да извършва банкови операции (инвестиране, кредитиране и т.н.) и да спомага за изпълнение на правителствената икономическа политика. В БНБ не могат да се акумулират парични ресурси за изграждане на крупни национални или междудържавни производствени, енергийни и т.н. обекти, за регулиране на междубанковите лихвени отношения и за предотвратяване фалита на търговски банки. Например ако през 2014 г. БНБ беше действаща и подчинена на правителството централна банка щеше да разполага с нужните пари за оздравяване на Корпоративна търговска банка и нямаше да се стигне дотам, че направените в нея влогове, възлизащи на няколко милиарда лева да се изплащат с пари от държавния бюджет.

Лишени от централна банка, българските правителства получават пари главно от оскъдния държавен бюджет. Те не могат да водят самостоятелна парична и инвестиционна политика, посредством която би могло да се разширява и модернизира местното производство и да се осигурява поминък, заможен и смислен живот на милионите трудови хора. За поддържане на социалния мир в страната се приватизират и разпродават държавните банки и предприятия на чужденци. Теглят се високолихвени заеми от Световната банка, Международния валутен фонд и банки от Европейският съюз и се трупат държавни дългове, които поставят българския народ в робско положение.

В началото на 2015 г. оглавяваното от Бойко Борисов коалиционно правителство изтегли нов външен заем в размер на около 16 млрд. лева. Част от тези пари сигурно ще се похарчат за закупуване на западни оръжия и самолети втора употреба с оправданието, че трябва да се изпълняват приетите в НАТО решения, които повеляват военните разходи на българската държава да бъдат 2% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП).

Обикновено действащия у нас валутен борд се брани, като се втълпява на нашите сънародници, че чрез него се осигурявала „финансова стабилност“ в страната (тезис, опроверган от избухналата през 2014 г. у нас банкова криза). Тиражира се и лъжата, че при евентуално негово махане лихвеният процент ще се повиши от около 10% на над 30%, българският лев ще се обезцени и вместо за 1,80 лева, един долар щял да се обменя за 5-10 лева.

Истината е, че ако у нас бъде отменен валутният борд и в БНБ се възстанови банковата дейност, основният лихвен процент ще бъде понижен на 2-3%. Постепенно ще рухне монополното положение на търговските банки, които предоставят кредити с лихва над 10%.

Докато у нас има режим на валутен борд е невъзможно държавата да заделя значителни инвестиционни ресурси за разширяване и модернизиране на местното производство, осигуряващо национална независимост, благосъстояние и духовен напредък на народа. В страната ще се харчат държавни пари за търсене на „чуждестранни инвеститори“, които купуват предимно наши недвижими имоти, включително земеделски земи, но рядко влагат капитали за изграждане на производствени предприятия.

Едва ли е случаен фактът, че в приетия за 2015 г. държавен бюджет на Република България капиталовите разходи, включително парите, отпускани от фондовете на Евросъюза, са на сума около 900 млн. лева (500 млн. долара), или под 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. През 1989 г. т.е. при държавния социализъм, капиталовложенията в нашата страна са били над 11 млрд. долара, или около 20% от нейния БВП (тези капиталовложения, изчислени по цена на тройунция злато сега се равняват на над 20 млрд. долара).

По време на първия седемгодишен планов период (2007-2013 г.) на членството на България в ЕС към нашето земеделие ежегодно са насочвани по около 1 млрд. лева (към 600 млн. долара), които са предоставяни от Евросъюза под формата на преки плащания на декар използвана земеделска площ и реализация на проекти за развитие на селските райони, а също и от нашия държавен бюджет (по така наречените национални доплащания). През 1989 г. в нашето селско стопанство са изразходени над 1 млрд. долара само за придобиване на основни производствени фондове (трактори, комбайни, прикачен инвентар).

Отмяната на колониалния валутен борд у нас би трябвало да се предшества от редица подготвителни мероприятия – законодателни, финансови, дипломатически. Преди да бъде извършен този акт, би следвало да бъдат осигурени финансови ресурси от велики държави като Русия и Китай.

1. Смяна на банковата система

Тази система е формирана у нас, за да обслужва интересите на чуждестранните банкери и фактически закрепостява нашите държавни учреждения и стопански организации към частните банки и фондове. Разположените на българска територия чуждестранни банки провеждат паричната политика на своите правителства и изнасят реализираните печалби в чужбина. Макар, че техния брой е твърде голям за мащабите на нашата малка страна и нейния годишен брутен вътрешен продукт (около 80 млрд.лева), тези банки печелят, като използват различни схеми за източване на държавни парични и материални ресурси, боравят с парите на европейските фондове, предоставят кредити с високи лихви, избягват да дават инвестиционни заеми и отпускат предимно високолихвени потребителски кредити.

В рамките на българският социалистически път у нас банковата система ще се формира въз основа на следните принципи:

– възстановяване правото на нашите правителства да упражняват контрол върху държавната БНБ;

– възвръщане на изконния статут на БНБ, включително да извършва инвестиционна, кредитна и т.н. банкова дейност;

– създаване на няколко държавни банки за обслужване на министерствата, земеделските стопанства и държавните производствени и външнотърговски предприятия и обединения;

– обслужване на индивидуалните и акционерните фирми от частни банки.

III. Извеждане на България от военните структури на НАТО

Животът показа, че натовските войски се използват главно за покоряване на народите и за създаване на глобална държава, подчинена на американските финансови олигарси и неоционисти. След 1989 г., когато у нас започна да се налага американската политика на асоцииране и включване на България в НАТО, българският народ постоянно търпи човешки, материални и морални загуби.

Вследствие на прилаганата през периода 1989-2014 г. у нас пронатовска политика е ликвидирана по-голямата част от българската военна индустрия и нашият народ е понесъл загуби на стойност около 100 млрд. лева. С тези пари на наша земя биха се създали модерни български промишлени и селскостопански отрасли, подотрасли и производства, където да работят милиони високоплатени наши труженици.

След 1989 г. е съсипано нашето славно военно производство (на оръжия, военна техника и боеприпаси), създавано при държавния социализъм (1944-1989 г.) на базата на безплатно предоставяна от Съветския съюз лицензионна техническа документация. Това производство е извършвано в около 50 завода с общо над 180 хил. работници и специалисти. Стойностният обем на износа на тяхната военна продукция в чужбина (азиатски, арабски, латиноамерикански и други страни) е бил 2-2,5 млрд. долара годишно. Днес у нас функционират 17 фирми за производство на военни стоки, в които работят под 30 хил. души. Техният износ зад граница е около 400 милиона американски долара (които през последния четвърт век са няколкократно обезценени).

Нашата страна е похарчила милиарди левове и за участието на български войски във водените от Америка и НАТО неуспешни завоевателни войни срещу Ирак, Афганистан и други държави. Вместо да бъдат изразходени за стимулиране на българското производство, тези пари са дадени за обслужване на американски геополитически интереси. В угода на американските неоколонизатори, българските сервилни управници изпращат на заколение и хиляди народни чада. Само в иракската война (2003­2008 г) броят на убитите български военнослужещи е 13, а на ранените над 80 души.

След като бъде извадена от военните структури на НАТО, българската държава ще може:

– да спре да изпраща зад граница наши войници и офицери, които под командата на американски командири убиват и угнетяват невинни чуждестранни народи;

– да премахне разположените на родна земя американски военни бази и войски;

– да закрие разположения на наша територия натовски команден щаб, чиято главна функция е да изпраща чуждестранни въоръжени сили за потушаване на народни вълнения и протести срещу местните проамерикански режими и за охрана на чуждестранните банки и търговски компании.

1. Предоговаряне на членството на България в Европейския съюз

Досегашната практика показва, че в рамките на ЕС българската икономика не получава развитие и все повече запада. След присъединяването (2007 г.) на българската държава към този съюз, повечето наши сънародници продължават да обедняват, а милиони от тях да емигрират в чужбина. Тези негативни тенденции продължават и през втория (2014-2020 г.) седемгодишен планов период на членството на България в Евросъюза. Особено, след като в неговия бюджет за този период са намалени разходите с десетки милиарди евро.

Очевидно присъединяването на българската държава към ЕС не способства за повишаване на нейното икономическото равнище и за подобряване живота на мнозинството от народа. Това до голяма степен се дължи на самата капиталистическа природа на Евросъюза и на договорените заробващи условия за встъпване на страната в него.

1. При включването на България в ЕС са договорени неизгодни за нашата страна условия, като преждевременно затваряне на четири реактора в АЕЦ „Козлодуй“, предоставяне на няколкократно по- малки земеделски субсидии от тези на западноевропейските страни, дискриминационни квоти за производство на домати, праскови, краве мляко.

В резултат на това например днес у нас значителна част от потребяваното краве мляко се внася от Германия, Унгария и други държави. През периода 1989-2014 г. българското производство на краве мляко е съкратено от около 2,5 млн. на 1 млн. тона, а потреблението на този жизнено важен продукт на човек от населението у нас е намаляло от 189 литра на под 48 литра.

2. Европейският съюз е междудържавна икономическа организация, функционираща на акционерен, капиталистически принцип, въз основа на който в нейните управленски органи (Съвет на ЕС, Парламент на ЕС), големите държави членки имат многократно повече гласове от малките страни, като България. При наличието на този безспорен факт е нелепо да се твърди по медиите, че българската държава е равноправен член на Евросъюза.

3. Българските производители никога няма да могат да пласират на пренаситените западноевропейски пазари значителни количества свои стоки, включително пресни и преработени зеленчуци и плодове, млечни и месни произведения, тютюн и цигари. Същевременно като граждани на страна членка на ЕС, те не могат да получат безмитен и свободен достъп до руските пазари. А без постоянни външни пазари за реализация на произведената у нас продукция е невъзможно да се разширява родното стоково производство. Доказателство за това са и катастрофалните резултати, получени през последните няколко десетилетия, когато американски и западноевропейски компании са изтласкали нашите производители от традиционните им руски и други пазари. Днес българското производство на промишлени и селскостопански стоки е драстично съкратено и осигурява основно суровинни стоки (изработени на ишлеме, минерални горива и масла и храни), част от които се изнасят предимно в страните членки на Евросъюза (Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция, Белгия и Испания). Българският стокообмен със страните членки на ЕС е около 30 млрд. евро и представлява над 60% от търговията на нашата страна (в този стокообмен нашето пасивно салдо е около 2,5 млрд. евро).

При държавния социализъм (1944-1989 г.) българският износ на месо, домати и плодове в прясно и преработено състояние е възлизал на около 1 млрд. долара годишно. Днес у нас почти няма износ на тези продукти, а многократно намалялото им потребление се осигурява чрез внос предимно от Бразилия, Италия, Турция и Гърция.

След премахването (2015 г.) на млечните квоти и на други протекционни механизми на Общата аграрна политика на страните членки на ЕС, нашият свит пазар ще бъде напълно залят със западноевропейски (германски, холандски, датски, френски) пресни и преработени селскостопански стоки и ще бъдат разорени още стотици хиляди български средни и дребни ферми и хранително- вкусови предприятия.

При липса на външни европейски, включително руски пазари е некомпетентно и дори престъпно оповестеното през февруари 2015 г. в Монтана правителствено решение за съживяване на западналия Северозападен район чрез финансово стимулиране главно на няколко производства и дейности – биоземеделие, агробизнес и туризъм. Според вицепремиерката Меглена Кунева (член на Билдербергския клуб, т.е. на световното правителство) за създаване и развитие на тези подотрасли трябвало да се похарчат стотиците милиони евро, които се очаква да бъдат предоставени от Европейския фонд за регионално развитие и от чуждестранни банки, даващи на бенефициентите заеми за съфинансиране на одобрени проекти.

4. Така наречените „европейски субсидии“ са част от парите, които страните членки на Евросъюза привеждат в неговия бюджет под формата на ежегодни бюджетни вноски, дялове от ДДС и мита (събирани при търговията със страни, извън Евросъюза), налагане на глоби и санкции. По-голямата част от тези „субсидии“ се предоставят от Европейската комисия на отделните страни, където могат да бъдат изразходвани само по определени от нея „програми“, „мерки“ и „проекти“ (всяко използване на европейски пари за решаване на национални проблеми, извън европейските „оперативни програми“ се наказва с глоба, достигаща десетки и стотици милиони евро).

Посредством предоставяне на „европейски субсидии“ от фондовете на Европейската комисия се налага неизгодна за страната ни международна специализация на селскостопанското производство. С тези мизерни „субсидии“ (около 20 лв. на декар използвана земеделска площ), българските производители не могат да отглеждат трудоемките, но високодоходни зеленчуци, плодове и животни, стават излишни и напускат селата, а малцина зърнопроизводители, главно арендатори, произвеждат механизирани, но нискодоходни продукти (жито, слънчоглед и рапица), значителна част от които се изкупуват и експортират от транснационални американски и западноевропейски компании. Тази система на аграрно субсидиране е пагубна за българското земеделие и за населението на родните села. Целесъобразно е по-голямата част от вноските (в размер на около 1 млрд. евро), които ежегодно се привеждат от нашата държава в бюджета на Евросъюза директно да се предоставят (от българските правителства) на нашите животновъди, зеленчукопроизводители и овощари.

Системата на плащания по определени европейски „оперативни програми“ и „мерки“ облагодетелства предимно финансовите олигарси. Всички пари (около един трилион евро) на Европейската комисия и стотиците милиарди евро, отпускани от страните под формата на „съфинансиране“ на проекти преминават през американски и европейски банки. Значителна част от паричните ресурси на фондовете на Евросъюза се изразходват за лобизъм, реклами, пропаганда и т.н. от хиляди фондации, асоциации, центрове, институти. Друга част от европейските пари отива за поощряване на държави членки, чиито управници раболепно изпълняват даваните от Еврокомисията правила и предписания, т.е. допринасят за осигуряване на правен, полицейски и бизнес комфорт на американските банкери, търговци и колонизатори.

Тези българо-европейски отношения са вредни за нашата нация. Целесъобразно е да бъдат усъвършенствани чрез:

– предоговаряне на членството на България в ЕС;

– освобождаване на ЕС от американското попечителство;

– превръщане на Евросъюза в кооперативна икономическа организация, основана на принципа „една страна – един глас в управлението“;

– промяна на системата на субсидиране на селското стопанство в посока към децентрализация на Общата аграрна политика;

– издействане от Европейската комисия на правото на българската страна „по изключение“ (дерогация) да има общ българо-руски аграрен пазар и да кандидатства за членка на Евразийския икономически съюз (ЕИС).

1. Встъпване на България в Евразийския икономически съюз

 В рамките на този съюз може да бъде спасена чезнещата българска нация.

Евразийският икономически съюз започва да функционира през 2015 г. на кооперативни начала. Засега в него членуват Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия и Русия. Управлението му се извършва от няколко ръководни органа:

– Висш евразийски икономически съвет, представляван от президентите на страните членки;

– Евразийски междуправителствен съвет, представляван от министър-председателите на страните членки;

– Евразийска икономическа комисия, която се състои от Съвет и Колегия на министри, Дирекции, Консултативни съвети и Съд на ЕИС с общо около 1200 души (Европейският съюз се управлява от около 35 хил. души).

В ЕИС българската страна ще има редица изгоди.

1. Преди всичко ще се открият възможности за свободен и безмитен достъп на българските производители до необятните и стабилни руски пазари. Тези пазари са необходимо условие за разширяване и модернизиране на родното производство и за осигуряване работа на всеки трудоспособен български гражданин.

Руските пазари са нужни преди всичко за пласмент на наши пресни и преработени селскостопански стоки. Стойностният обем на този износ може да достигне десетки милиарди левове и да стане фактор за завръщане на стотици хиляди наши сънародници в селата и малките градове.

2. В ЕИС българската държава и местните потребители ще могат да купуват 1000 куб. м. газ за 100-150 долара, или на трикратно по-ниска цена от средната (400 долара) в Евросъюза. Нашата страна може да се специализира в съгласуваното планомерно производство на селскостопански машини, автомобили, стругове, платове, дрехи и обувки.

3. В рамките на ЕИС у нас ще се изграждат крупни енергийни обекти, включително АЕЦ „Белене“ и газопроводът „Южен поток“.

Нашите сънародници ще могат да се снабдяват с евтини енергоносители и няма, както сега, да отделят значителна част от доходите си за ток и парно отопление.

4. С встъпването на България в ЕИС ще се гарантира запазването на българската принадлежност на родните земеделски земи. Известно е, че по време (1949-1991 г.) на взаимодействието на България със Съветския съюз и другите страни членки на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) нито един чужденец не е придобил собственост върху български земеделски земи.

Присъединяването на България към Евразийския икономически съюз би трябвало да стане чрез референдум. Нашият народ заслужава да бъде попитан, доколко е доволен от наложения му „евроатлантически избор“ и дали е съгласен да се интегрира с кръвните му славянски братя.

1. Смяна на политическата система

Науката отдавна е доказала, че във всяко общество отношенията на собственост (робовладелски, феодални, капиталистически, социалистически) образуват икономическата база, върху която се формира съответна политическата надстройка – монарх, премиер, президент, парламент, съд и т.н. Когато възникнат несъответствия и остри противоречия между икономическата база (отношенията на собственост) и нейната политическа надстройка избухват социални революции. Така през периода 1985-1990 г. в Съветския съюз е разрушен социалистическия обществен строй. Първоначално под лозунга за „перестройка“ на социализма на пазарни начала са разстроени социалистическите отношения на собственост върху средствата за производство. Това става като са създадени няколко хиляди частни американо-руски компании, които с предоставени им от Америка милиарди щатски долари без златно покритие са приватизирали и присвоили крупните алуминиеви, златни, нефтени и други предприятия в Русия и са положили основите на олигархичните парични и имуществени отношения на руска земя. Тези отношения са породили потребност да бъде изградена нова политическа система, която да пази собствеността и господството на формиралата се класа на олигарсите от мафиотски и неоционистки тип. През март 1990 г. оглавяваното от Михаил Горбачов Политическо бюро на управляващата Комунистическа партия е приело решение да се премине от еднопартийна към многопартийна, буржоазна система на държавно устройство.

Създаването на социалистическа държава у нас би трябвало да бъде съпроводено с формиране на политическа система, която да съответства на преобладаващата обществена (държавна, общинска и кооперативна) собственост върху средствата за производство. Абсурдно е да се развива такава държава при съществуващата парламентарна форма на държавно управление. При нея върховната държавна власт принадлежи на парламента, който постепенно се изражда и превръща в колониален законодателен орган. Повечето депутати се избират, не заради изразени прогресивни идеи и проявени умения да управляват държава, а защото членуват в парламентарно представени партии, чиито лидери са „избрани“ по „препоръка“ на отвъдокеански неоционистки организации – Билдербергски клуб, „Отворено общество“ и други „неправителствени“ организации.

Това става чрез гласуване за партийни листи, т.е. по пропорционалната избирателна система. В тези листи записаните на предни места имат най-голям шанс да бъдат избрани за депутати.

Пропорционалната избирателна система е типична за съвременните колониални държави. Обикновено нейни защитници са високоплатени „политолози“, „социолози“ и други американски агенти, които участват в специални предавания на телевизии и радиа и плашат хората с лъжата, че ако у нас бъде въведена мажоритарна избирателна система, родните „олигарси“ щели да си „напазаруват“ депутати (макар да е известно, че в нашата страна почти всички банки, енергийни, златодобивни и други компании се владеят от чужденци и са останали малко на брой местни притежатели на имоти и пари).

За запазване на колониалното избирателно статукво през 2014 г. в нашата страна е дадено право на избирателите да упражняват така наречения „преференциален вот“ т.е. да могат да поставят на челни места в партийните листи предпочитаните от тях кандидати за депутати. Резултатите от проведените през 2014 г. парламентарни избори показват, че почти всички неоционистки кадри и космополити, поставени на задни места в избирателните бюлетини, са избрани с гласовете на хиляди членове на финансираните от Америка „неправителствени организации“ и „социални мрежи“.

При пропорционалната система за избиране на депутати се гласува в многомандатни райони, където по-лесно се организират изборните процедури и се печелят гласовете на живеещите в Англия, Америка, Канада и Турция стотици хиляди българи с двойно гражданство. Много от тях са заинтересовани в България да властват прозападни управници, които се борят за увековечаване на нейната евроатлантическа геополитическа ориентация.

В избирания по пропорционалната избирателна система български парламент се удовлетворяват предимно интересите на чуждестранните финансови и търговски капиталисти и неоционисти. През последния четвърт век този най-висш ръководен орган на българската държава приема закони главно за харизване на народните имоти и пари на определени чуждестранни банки и транснационални търговски компании, за максимална капиталистическа експлоатация на нашите наемни работници, за участие на български военни части във водените от Америка завоевателни войни.

Избраният в многомандатни избирателни райони български парламент трудно може да приема закони за извършване на прогресивни обществени промени и за защита на икономическите и социалните интереси на трудещите се. В него парламентарно представените партии и партийни лидери се правят на „реформатори“, „патриоти“ и „леви“, но в решаващи моменти чрез еднакво гласуване или под друга форма изпълняват волята главно на американски и израелски служби, търговски камари, „неправителствени организации“ и „институти“.

В интерес на трудовите хора е у нас народните представители да се избират в едномандатни избирателни райони, където кандидатите за депутати от всички партии се състезават за спечелване на едно депутатско място. По този начин ще се открият възможности за участие в предизборната надпревара на ерудирани личности с вродени политически качества (далновидност, самопожертвователност, честност) и ще се ограничава външното влияние върху нашия политически живот.

На сегашния етап на развитие на глобалното общество, в българската държава би трябвало да се премине от парламентарна към президентска форма на държавно управление. В системата на президентската република мнозинството от изстрадалия български народ ще може да се освободи от евроатлантическият капиталистически гнет и да тръгне по свой социално-икономически път на развитие. При нея президента притежава основната част от държавната власт и трябва да я упражнява в интерес на всички обществени класи и слоеве, ако държи да изкара два последователни мандата по четири или пет години. В президентската република, президентът има големи пълномощия и задължения, а не само да приема военни паради и да раздава ордени и медали. Главно поради това малцина наши политици ще имат куража да се кандидатират за високоотговорния президентски пост. Повечето избиратели ще знаят кой държавник носи главната отговорност за развитието на българската нация и държава. Те едва ли ще се оставят дълго да бъдат лъгани от негодни кандидати за президенти и неоколонизатори.