Общата валута прави богатите страни по-богати, а бедните – още по-бедни
В новата си книга „Как общата валута заплашва бъдещето на Европа“ един от най-уважаваните икономисти в света нобелистът Джоузеф Стиглиц представя мрачна картина за бъдещето на общността. „Еврото беше първородният грях на ЕС, негова основна грешка, която се превърна в катастрофа“, пише бившият главен икономист на Световната банка и бивш съветник на президента на САЩ по икономическите въпроси. Оценката му е за необмислената икономическа политика на лидерите на страните-членки, която предизвиква най-дълбоката в най-новата история криза на Южна Европа, „изхвърля на бунището на безработицата милиони хора и прави идеалния подарък на десните радикали“.
Професор Стиглиц предупреждава, че сегашната политика на ЕС води към катастрофа. По-специално той обръща внимание на италианския референдум за изменение на конституцията, който предвижда сериозна реформа на политическата система на страната. Ако гласуването не подкрепи премиера Ренци, следващата го загуба на доверие към властта може да разруши крехката финансова система на държавата и да предизвика ефекта на икономическото домино на целия континент, който да доведе до „крах на експеримента с еврото“. „Въвеждането на еврото беше безразсъдно глупава идея от самото начало. Беше пълно безумие да се въвежда единна валута за повече от 20 страни в света без финансов съюз помежду им и без никакви гаранции, че всеки ще играе по общите правила.“
Въпреки твърденията на европейските политици, че еврото ще помогне за сближаването между държавите-членки, Стиглиц доказва, че в действителност ситуацията се влошава. При въвеждането му брутният вътрешен продукт (БВП) на Португалия възлиза на 57% от този на Германия. Днес той е спаднал до 48%, което показва, че еврото прави богатите страни по-богати, а бедните още по-бедни.
Професорът отбелязва, че най-печеливши са немските износители, чиято продукция залива пазарите на Южна и Източна Европа. „Еврото разруши гордата независимост на страни като Португалия и Гърция. Ако това беше чисто икономически проект, еврото щеше да бъде забравено още в първите години. Но то винаги е било политически инструмент, за да се обвърже Европа с реализацията на френско-германския федерален идеал. Еврото напомня за златния стандарт, то направи невъзможна девалвацията на гръцката драхма и повишаването на конкурентоспособността на местните производители.“
Тази негъвкава система, която приеха правителствата между двете световни войни, като фиксираха курса на лирата-стерлинга към златото, в крайна сметка потопи света във Великата депресия. Златният стандарт, както и еврото, стана тотем, в който се вкопчиха политическите лидери въпреки здравия разум. Както и еврото, той се разглеждаше от гледна точка на престижа и политическия актив, без да се обръща внимание на краха на борсите, закриването на заводи и човешките загуби.
Но златният стандарт рухна, след като Великобритания бе принудена да се откаже от него през 1931 г. Стиглиц показва как така наречената тройка – Европейска централна банка, Европейска комисия и Международен валутен фонд, с подкрепата на германското правителство презрително пренебрегват не само потребностите, но и демократично изразената воля на милиони.
Жителите на Гърция последователно гласуваха против строгите срокове за погасяване на кредитните задължения, наложени от „тройката“, и отхвърлиха на национален референдум условията за предоставяне на финансова помощ от ЕС. В отговор лидерите на ЕС в ултимативна форма ги заставиха да изпълнят изискванията и наложиха оставката на финансовия министър Варуфакис, който се осмели да критикува политиката на Брюксел и Берлин.
Една от причините, с която харизматичният Варуфакис дразнеше европейския елит, бе, че той бе единственият финансов министър в страна от ЕС професионален икономист, преподавател в Тексаския университет. „С други думи, той беше единственият, който беше наясно за какво става дума. Но в сърцето на европейския проект винаги е било дълбокото отсъствие на привързаност към демокрацията.“
Показателно е, че досега само две страни – Дания и Швеция, проведоха референдуми за присъединяване към еврото. И в двете то беше отхвърлено. Другите не получиха тази възможност и трябваше да преглътнат горчивия еврохап.
В заключение проф. Стиглиц предполага, че има два възможни сценария за бъдещето на еврото. Първият – че Германия като „локомотив на ЕС“ ще поеме бремето и ще продължи да изплаща социалните проекти за слабите страни, за него е малко вероятен. Другото решение, което е по-реалистично, е да се пренавие лентата. „Еврото е просто един 17-годишен експеримент, лошо разработен и неработещ. По-добре е да се откажем от него и да спасим Европа.“
Проблемът обаче е, че европейският елит отиде твърде далече и не може да признае своето поражение. Г-жа Меркел и г-н Оланд нанесоха такива щети на икономиките и народите на Южна Европа , че вече не могат да си признаят, че не са били прави, и да започнат отначало. Те предпочитат да поставят своя политически капитал, славолюбието и глупавите утопични надежди над съществуването и благоденствието на гръцкия рибар, португалския дребен търговец, испанския предприемач и италианската домакиня. И губещите ще бъдат не европейските политици и бюрократи. Губещи ще са редовите европейски граждани.
Автор: Васил Сивов
